Решение № 9822 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2010 г.

Решение № 9822 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1978/2010 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрисконсулт Ивелина Недялкова, срещу решение № 2148 от 16.12.2009 г. по адм. дело № 573/2009 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, VI състав, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 180800375/20.11.2008 г., издаден от ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 759/26.01.2009 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Варна относно непризнато право на данъчен кредит на "Държавно Горско Стопанство Бяла" ДП за следните данъчни периоди: за д. п. м. 01.2003 г. в размер на 6553.08 лв.; за д. п. м. 02.2003 г. в размер на ДДС - 250.88 лв.; за д. п. м. 04.2003 г. в размер на 2275.52 лв.; за д. п. м. 05.2003 г. в размер на 3783.40 лв.; за д. п. м. 07.2003 г. в размер на 12253.82 лв.; за д. п. м. 08.2003 г. в размер на 5173.16 лв.; за д. п. м. 09.2003 г. в размер на 545.76 лв.; за д. п. м. 10.2003 г. в размер на 4680.58 лв.; за д. п. м. 11.2003 г. в размер на 17448.62 лв.; за д. п. м. 12.2003 г. в размер на 2165.10 лв.; за д. п. м. 03.2004 г. в размер на 700 лв.; за д. п. м. 04.2004 г. в размер на 4239.62 лв.; за д. п. м. 05.2004 г. в размер на 867.50 лв.; за д. п. м. 06.2004 г. в размер на 546.70 лв.; за д. п. м. 07.2004 г. в размер на 316.80 лв.; за д. п. м. 08.2004 г. в размер на 2930.63 лв.; за д. п. м. 09.2004 г. в размер на 4079.36 лв.; за д. п. м. 10.2004 г. в размер на 5542 лв.; за д. п. м. 11.2004 г. в размер на 8368.08 лв. за д. п. м. 12.2004 г. в размер на 1061.70 лв.; за д. п. м. 02.2005 г. в размер на 770 лв.; за д. п. м. 04.2005 г. в размер на 769.53 лв.; за д. п. м. 05.2005 г. в размер на 488.74 лв.; за д. п. м. 06.2005 г. в размер на 111.61 лв.; за д. п. м. 07.2005 г. в размер на 796.78 лв.; за д. п. м. 08.2005 г. в размер на 922.13 лв.; за д. п. м. 09.2005 г. в размер на 168.22 лв.; за д. п. м. 10.2005 г. в размер на 770 лв.; за д. п. м. 11.2005 г. в размер на 347.13 лв.; за д. п. м. 12.2005 г. в размер на 7613.79 лв.; за д. п. м. 04.2006 г. в размер на 1056.83 лв.; за д. п. м. 05.2006 г. в размер на 1304.67 лв.; за д. п. м. 06.2006 г. в размер на 1481.79 лв.; за д. п. м. 07.2006 г. в размер на 1557.80 лв.; за д. п. м. 08.2006 г. в размер на 690.12 лв.; за д. п. м. 09.2006 г. в размер на 2160.32 лв.; за д. п. м. 10.2006 г. в размер на 1038.14 лв.; за д. п. м. 11.2006 г. в размер на 7251.88 лв.; за д. п. м. 12.2006 г. в размер на 11126.98 лв.; за д. п. м. 01.2007 г. в размер на 213.90 лв.; за д. п. м. 03.2007 г. в размер на 1301.06 лв.; за д. п. м. 04.2007 г. в размер на 1124.12 лв.; за д. п. м. 05.2007 г. в размер на 1487.90 лв.; за д. п. м. 06.2007 г. в размер на 2044.16 лв.; за д. п. м. 07.2007 г. в размер на 1778.78 лв.; за д. п. м. 08.2007 г. в размер на 1208.68 лв.; за д. п. м. 09.2007 г. в размер на 1070.28 лв.; за д. п. м. 10.2007 г. в размер на 4632.51 лв.; за д. п. м. 11.2007 г. в размер на 708.29 лв.; за д. п. м. 12.2007 г. в размер на 10061.68 лв.; за д. п. м. 03.2008 г. в размер на 1853.10 лв.; за д. п. м. 04.2008 г. в размер на 2787.09 лв.; за д. п. м. 05.2008 г. в размер на 1871.20 лв. В останалата част решението не е обжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Държавно Горско Стопанство Бяла" ДП, чрез адв. Иванова, в писмен отговор и в с. з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постави решението в обжалваната част, АС - Варна е установил следното: Органът по приходите е отказал на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.), съответно чл. 69 от ЗДДС /след 1.01.2007 г./ право на данъчен кредит по фактурите, по които дружеството е получател на стоки и услуги, свързани с осъществяване на ЛКМ и ЛСМ, като е приел, че извършваните дейности по възпроизводство и опазване на държавния горски фонд и стопанисване на дивеча, представляващи национално богатство не представляват доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), съответно чл. 6 и 9 ЗДДС, облагаеми по ЗДДС. Предмет на процесните доставки са изкопаване дупки, изораване на дивечови ниви, подхранване дивеч, риголване, култивиране, тополови фиданки, подравняване, почистване тополов маточник, сеитба, семена, дисковане, пръскане, семена, оран, сеитба и др. лесокултурни и лесостопански дейности. Предоставянето на тези стоки и услуги представлява доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като получател по тях е Държавно горско стопанство - Бяла. Съдът е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.), съответно чл. 3, ал. 5, т. 2 от ЗДДС, тъй като са налице доставки, извършвани от държавен орган, имащи за резултат значително нарушение на конкуренцията, а именно - такива доставки могат да се извършват от търговец и не са инцидентни. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) действията или доставките на държавните органи и органите на местното самоуправление са извършени в качество им на орган на държавна или местна власт, ако за действията или доставките е изпълнено някое от следните условия: извършени са на основание на задължение, определено с нормативен акт; за тях е определена такса с нормативен акт; не могат да се извършват от търговец, освен ако това не му е вменено със закон; са безвъзмездни. В случая е налице хипотезата на извършване на доставка срещу заплащане на такса, определена с нормативен акт. Във връзка с осъществяването дейността по предоставяне ползване на горите от държавния горски фонд и ползването на дивеча станцията събира такси, установени в Тарифата за таксите, приета с ПМС № 266/3.12.1998 г. С оглед на гореизложеното, стопанството макар и да не е собственик на горите, за осъществяваните от него доставки по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.), срещу които събира такси е данъчнозадължено лице по силата на закона и поради това, тези доставки са облагаеми, за тях е следвало да начислява ДДС. Станцията е регистрирано по ЗДДС лице, получател на стоките и услугите по процесните фактури, с оглед на което съдът е приел, че в случая е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), съответно по чл. 6 и 9 ЗДДС, която е облагаема съгласно ЗДДС и получените стоки и услуги са използвани, използват се или ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки, т. е. налице е предпоставката по чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС (отм.), съответно по чл. 69 от ЗДДС, поради което органът по приходите неправилно и незаконосъобразно е отказал право на данъчен кредит по тези фактури, по които стопанството е получател на стоки и услуги, свързани с осъществяването на лесо-културни мероприятия /ЛКМ/, за процесните данъчни периоди, коригирал е данните по СД и е определил съответните на размера на отказаното право на данъчен кредит задължения за ДДС и е начислил лихви. В тази част ревизионният акт като незаконосъобразен е отменен от АС - Варна. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част е правилно, като в него подробно и точно е установена фактическата страна по спора и са направени съответни на нея законосъобразни правни изводи. Безспорно установено по делото е, че стопанството е правоприемник на Държавно лесничейство и е извършвало дейности по възпроизводство, ползване и опазване на горите от държавния горски фонд и стопанисване и опазване на дивеча, че получател на стоки и услуги, свързани с осъществяването на ЛКМ. Съгласно чл. 6 от ЗДДС доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. В процесния случай приходния орган на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 от ЗДДС не е признал право на данъчен кредит по фактури, по които дружеството е получател на стоки и услуги, свързани с осъществяването на ЛКМ и ЛСМ. Правилно АС - Варна е приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, предвид наличието на изключението по чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.), във връзка с чл. 3, ал. 3 от ППЗДДС, тъй като извършваните от ДЗЛ доставки, могат законно да се извършват и от други търговци и частно-правни субекти, поради което стопанската дейност на ДЛ има за резултат нарушение на закона за конкуренцията и е данъчно задълженото лице по смисъла на ЗДДС и за облагаемите доставки се начислява ДДС. С оглед на гореизложеното, стопанството макар и да не е собственик на горите, за осъществяваните от него доставки по смисъла на чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗДДС (отм.), срещу които събира такси е данъчнозадължено лице по силата на закона и поради това, тези доставки са облагаеми, за тях е следвало да начислява ДДС и законосъобразно е прието, че е налице право на признаване на данъчен кредит за процесните данъчни периоди. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението на АС - Варна в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника следва да бъде присъдено - адвокатско възнаграждение в доказания размер - 3 870 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.05.2010 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - I А отделение,