Решение № 3575 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4445/2016 г.

Решение № 3575 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4445/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. срещу решение № 418/25.02.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2364 по описа за 2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-16002615000846-091-001/23.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П. относно определените допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за 2010 г. и 2011 г., както и за разпоредената отмяна на РА за задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 530.15 лева и на лихвите за разликата над 225.01 лева и за 2011 г. за размера на данъка над 131.53 лева и на лихвата над 42.18 лева. Оплакванията на касатора са за противоречащи на материалния закон изводи на първостепенния съд за действието във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Отправя упреци и към процесуалната дейност на съда по преценка на доказателствените средства за установяване на релевантните за спора факти на паричните приходи и разходи на ревизираното лице. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Н. В. К. не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата срещу решението в частта за разрешаване на спора за съществуването на задължения по чл. 48 ЗДДФЛ. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АС П. е оспорена потвърдената при обжалването по административен ред част от ревизионен акт, с който, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на Н. К. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г. в размер съответно 5 693.85 лева и 1 361.93 лева с корелативни закъснителни лихви 2 416.36 лева и 436.86 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2010 г. и 2011 г. в общ размер 9 288.41 лева с лихви за забава в общ размер 3 754.79 лева. Според приходната администрация за данъчни периоди 2010 г. и 2011 г. данъчният субект е извършил разходи надвишаващи декларираните и обложени доходи. Паричният недостиг в размер съответно 61 604.47 лева и 18 364.40 /изчислен при съпоставка на приходите и разходите по метода на баланса на паричните потоци, като сбор от отрицателни месечни разлики/ е определен за презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК. Общата годишна данъчна основа е определена като сумата на основите на доходите с неустановен произход и доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения е намалена с дължимите ЗОВ и към нея е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на размера на данъчното задължение. Данъкът за внасяне е изчислен след приспадане на авансово удържания и внесен данък. Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, за който РЛ, бидейки в кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и самоосигуряващо се лице дължи изравнителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за ДЗПО по чл. 157, ал. 6 КСО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК за отчетните 2010 г. и 2011 г. Установяванията на първостепенния съд в обжалваното решение се различават от тези на администрацията в РА и представляващия неразделна част от него РД. Съдът е приел, че са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като разходите на жалбоподателя не съответстват на имущественото му състояние. Основавайки се на годишния характер на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ е коригирал подхода на администрацията за определяне на годишния недостиг на парични средства като сбор от моментни несъответствия. Съдът е концентрирал спорът по фактите до включването в паричните потоци на РЛ като разход внесените през 2010 г. и 2011 г. в "Магнати България" ЕООД суми 76 000 лева и 73 000 лева, я като приход за 2010 г. върната от дружеството сума 76 000 лева. Констатациите му са, че спорните суми имат за източник заемни средства по договори за заем между "Магнати България" ЕООД и "Акба козметик гида" ООД, Турция. Обсъдил е съществуването на разполагаеми средства у заемодателя; обвързаността на страните по писмени договори за заем; удостовереното с разписки получаване на сумите от РЛ, като управител на Магнати; отразеното получаване на сумите от Магнати с ПКО, а на връщането с РКО. Съобразил е трайните отношения на българското и турското дружества, наличието и на договори за заем с уговорена лихва /конкретните не съдържат такава уговорка/. Не е възприел съмненията на администрацията за предаването на сумите в Турция при съпоставяне с регистрираните пътувания на жалбоподателя и представителите на заемодателя, като се е позовал на удостоверяване от ОДМВР - Х. за осъществяване на граничния контрол при преминаване на български граждани по метода лпреценка на рискаы. Ценил е първия вариант на заключението на допълнителната ССЕ, в който не са включени сумите за финансиране на "Магнати..." ЕООД, при което отрицателното салдо за 2010 г. е 5 536 лева, а за 2011 г. 1 231.72 лева; експертът е изчислил размери на ЗОВ за 2010 г. и е изключил дължимостта на вноски за годишно изравняване за 2011 г. С позоваване на същия вариант на източника на специални знания съдът е определил размера на данъка за довнасяне - 530.15 лева за 2010 г. и 131.53 лева за 2011 г. със съответните лихви. Отмяната на РА относно определените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2010 г. и лихви за забава върху тях е обоснована с действието във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК. Според съда редът на чл. 122-124 ДОПК, към който препраща тя, е неприложим за установяване на задължения за осигурителни вноски за периоди от преди влизането ? в сила на 15.02.2011 г. За 2011 г. отричането на задължения за ЗОВ е с позоваване на заключението на допълнителната СССЕ. Първоинстанционното решение е правилно. В съответствие с материалния закон е изводът на административния съд за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и към пораждащи задължения за ЗОВ фактически състави, осъществени преди влизането на нормата в сила на 15.02.2011 г. Задължителната съдебна практика /формирана след постановяване на оспореното решение/, обективирана в ТР № 1/18.05.2016 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС по т. д. № 3/2015 г. е за неприложимост на разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Наред с това следва да се има предвид, че освен осигурителен доход /вж. чл. 6, ал. 2 от КСО/ се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав - осъществяването на трудова дейност. С арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Доходите с недоказан произход не са обвързани в РА с някоя от дейностите по чл. 4 от КСО. От обстоятелството, че Кошеджийски е осигурено лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО не следва привръзка на доходите с недоказан произход към някоя от дейностите по чл. 4, ал. 3, т. т. 1-4 КСО. Пренебрегнато е значението на факта на здравното осигуряване на Кошеджийски на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в контекста на правилото на чл. 40, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗЗО. Щом РЛ е осигурено на някое от основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО и приписваният му доход с недоказан произход е неотносим към основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО, то за деятелността източник на дохода той не подлежи на здравно осигуряване. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати при постановяването на оспореното решение нарушения на процесуалните, логическите и опитните правила. Преценката на доказателствените средства е съобразена с процесуалния закон и правилата на формалната логика. На твърдението на органите по приходите, че финансирането на "Магнати..." ЕООД е със средства на Кошеджийски, които са с неустановен произход и представляват доход на РЛ, е противопоставено правоизключващото възражение, че източник на средствата са заемите от "Акба козметик гида" ООД, Турция. Основателно съдът е приел, че е убедително доказването на предаването на парите от представители турското дружество, получаването им от Кошеджийски и предоставянето им на "Магнати..." ЕООД. Пълното доказване не е разколебано от удостовереното в разписки предаване на сумите по заемите в гр. И. на Кошеджийски, посочването в ПКО като вносители на сумите "Акба козметик гида" ООД, Турция и Т. Ч. /единия от управителите но турското дружество/ и липсата на регистрация в системата за граничен контрол на пътувания на РЛ до Турция в дните на получаване и връщане на сумите по заемите според разписките. Всъщност нелогична е не възсъздадената от съда фактическа обстановка, а приетата от приходната администрация. Ако не се ценят доказателствените средства за получаване на пари в брой от Кошеджиев за внасянето им в касата на "Магнати..." ЕООД, то при дискредитиране на ПКО за внасяне на парите от "Акба козметик гида" ООД и Т. Ч. не съществува информационен източник за субекта финансирал "Магнати..." ЕООД. От отричането на плащането от "Акба козметик гида" ООД и Т. Ч. не следва единствено възможния извод, че солвенс е Кошеджийски. Не е проверена възможността плащането да е в разчет по търговски отношения с турското дружество и да представлява укрит приход от дейността на лМагнати...ы ЕООД. Щом според разписките предаването на сумите по заемите е осъществено в Истанбул липсата на удостоверени пътувания на представителите на заемодателя в дните на плащанията до България е ирелевантна. Информацията за пътувания на Кошеджийски е по хипотеза непълна и затова недостоверна предвид отбелязването за механизма на контрол на пътувания на български граждани зад граница. Посочването в ПКО на чуждестранните лица като платци е за целите на счетоводното отразяване на задължението и кредитора. ПКО са неверни в частта за солвенса. Наред с горното следва да се има предвид, че упорството на касатора в позицията му за финансиране на "Магнати..." ЕООД с лични средства на РЛ има смисъл само за данъчен период 2011 г., доколкото за 2010 г. наред с разхода в размер 76 000 лева е признат и приход в същия размер от връщането на парите. Изкривяването за 2010 г. на годишния недостиг е от сумирането на месечни отрицателни салда. Съгласието на касационния съдебен състав с начина на разрешаване на споровете от първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваната част от решението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение