Решение № 46 от 19.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 296/2017 г.

Решение № 46 от 19.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 296/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова В производство по реда на чл. 375 и сл. от НПК, по анд № 196/16 г. Районният съд-гр. Исперих признал обвиняемия В. О. Н. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК (на 1.07.2016 г. в [населено място], спрямо В. К. И.), като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Със същото решение ИРС оправдал подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК (да е извършил деянието по хулигански подбуди). С решение № 15 от 16.02.2017 г. по ванд № 11/17 г. Окръжният съд-гр. Разград отменил посоченото по-горе решение на ИРС, прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. Срещу въззивното решение е постъпил касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура-Разград с искане то да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на РОС. С протеста се поддържа, че оспореното решение на РОС попада в кръга на актовете по чл. 346, т. 4 от НПК, тъй като е постановено от окръжен съд, за първи път във въззивното производство и с него се прегражда пътя на наказателното производство. Заявено е и това, че решението е постановено при наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че протестът е процесуално недопустим и следва да се остави без разглеждане. Обвиняемият В. Н. и защитата му, редовно призовани, не се явяват и не са изразили становище по протеста. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Касационният протест е недопустим и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: Оспореният съдебен акт не попада в кръга на актовете по чл. 346, т. 4 от НПК, подлежащи на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК. Безспорно е, че атакуваният съдебен акт е решение на окръжен съд, постановено за първи път във въззивното производство, но това решение не прегражда пътя на наказателното производство. Останалите две хипотези по чл. 346, т. 4 от НПК не се претендират, нито пък са налице. Най-напред трябва да се посочи, че в отклонение от изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК прокурорът не се е ангажирал да посочи основанията, които предпоставят, според него, преграждащото действие на въззивното решение, спрямо наказателното производство. Добре е видно, че с въззивното решение е отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт, респ. въпросите по съществото на делото - тези по чл. 301, т. 1 и т. 2 от НПК, не са получили въобще отговор от съда. От друга страна, делото е върнато на прокурора, който при очертания изход на съдебното производство, не е препятстван при осъществяване на правомощията си по чл. 242, ал. 1 от НПК, а това сочи, че пътят на наказателното производство, чиято крайна цел е да се получат отговори по съществото на делото, не е преграден. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение