Решение № 4901 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3381/2018 г.

Решение № 4901 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3381/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Х. от гр. Х., ул. "Т." №..., с ЕТ "Дакел - Б. Б.", ЕИК: *********, подадена чрез пълномощник - адвокат В. Р., против Решение № 114/18.01.2018 г., постановено по административно дело № 3468/2017 г. по описа на Административен съд - П. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт № Р-16001616000437-091-001/19.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта потвърдена с Решение № 672/30.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., с който са определени допълнителни задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2009 г. в размер на 8 476,00 лева, ведно със съответните лихви; за 2010 г. в размер на 3 947,00 лева и са начислени лихви; за 2012 г. в размер на 576 лева и са начислени лихви; задължения за ДОО за 2012 г. в размер на 380,14 лева, за ЗО за 2012 г. в размер на 237,59 лева и за ДЗПО - УПФ за 2012 г. в размер на 148,49 лева, ведно с начислени лихви за просрочие. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго, с което изцяло да се отмени ревизионния акт. Изложени са съображения за това, че не се установява основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, като се излагат съображения, с които се оспорват изводите на съда относно непризнаване на приходи от договор за дарение на 70 000 евро от бащата на ревизираното лице и включване в разходната част на сума в размер на 29 810,30 лева, по повод издадена фактура от "Транслог" АД гр. С. Касационната жалба се поддържа от адвокат Родопски чрез представена по делото писмена защита, в която са развити съображения по съществото на спора. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. От процесуален представител на ответника - старши юрисконсулт С. К. е постъпило писмено становище, с който се оспорва касационната жалба и се излагат доводи в подкрепа на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, издаден след проведена ревизия по особения ред в резултат на установено основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Ревизията обхваща периодите от 1.01.2009 г. до 31.12.2010 г. и от 1.01.2012 г. до 31.12.2013 г. Установено е, че лицето осъществява стопанска дейност като ЕТ "Дакел - Б. Б." чрез търговия на дребно с цветя, растения, семена, торове и др. в шест търговски обекта. Б. Б. Х. съжителства със съпругата си З. А. Х. и детето им Е. Б. Х.. През ревизираните периоди лицето е подавало Годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и е декларирало доходи, подлежащи на облагане с патентен данък. Установени са суми, които лицето е внасяло и получавало от касата на едноличния търговец. Установено е също така, че лицето е получавало доход от рента и доход от ръководеното от него предприятие, изследвани са банковите сметки и движението по тях, както и извършени сделки с недвижими имоти. От страна приходните органи са осъществени множество процесуални действия, посредством които са установени направените от ревизираното лице разходи, получените от него приходи, като след съпоставянето им на годишна база е установено превишение на направените разходи над доказаните приходи, както следва: за 2009 г. в размер на 85 684,28 лева, за 2010 г. в размер на 40 861,91 лева и за 2012 г. в размер на 8 009,82 лева. Тези суми са включени в данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК, въз основа на което допълнително е определен подоходен данък, дължим от лицето за 2009 г., 2010 г. и 2012 г., а на основание чл. 124а ДОПК допълнително са определени задължения за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за 2012 г. Административният съд е отхвърлил подадената пред него жалба, възприемайки изводите, съдържащи се в ревизионния акт и доклад, изготвени от приходните органи и приемайки за неоснователни възраженията, поддържани от жалбоподателя. Същите възражения се съдържат и в касационната жалба, като настоящата съдебна инстанция споделя изложените мотиви на първоинстанционния съд в тази насока. На първо място, ревизираното лице е твърдяло, че през 2009 г. е получило сума в размер на 70 000 евро от дарение от неговия баща - Е. Х., които парични средства следвало да бъдат включени в приходната част на паричния поток за този период. За целта е представен договор за дарение от 16.10.2009 г. с нотариална заверка на подписите на страните, съгласно който дарителят Е. А. Х. отстъпва безвъзмездно и веднага на надарения Б. Б. Х. сумата от 70 000 евро. Разпитаната по делото като свидетел сестра на ревизирания е заявила, че е присъствала при нотариуса при предаване на посочената сума на брат й. Същевременно, в хода на ревизионното и съдебно производство не са ангажира доказателства, които по безспорен начин да установяват наличие на такава сума в патримониума на лицето, сочено като дарител. Действително спазена е предвидената в чл. 225, ал. 2 ЗЗД форма за този вид договор, съгласно който д арението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване на вещите. Това обаче не е достатъчно за да се установи, че реално тази сума е била предадена на ревизираното лице. Трайна е съдебната практика в тези случаи, при които от съществено значение, е да се установи чрез допустимите по закон доказателствени средства, че лицето, за което се твърди, че е дарило парични средства, действително е разполагало с такива към момента на дарението. На лицето Е. А. Х. е била извършена насрещна проверка, в хода на която той е дал обяснение, че сумата, която е дарил на сина си е събрана от лични спестявания с произход трудови възнаграждения и доходи от селско стопанство. Установено е, че Е. Х. не е имал банкови сметки с налични парични средства по тях, както и че той и съпругата му не са декларирали получени доходи за периодите до 2009 г. включително. Представени са разписки за обменни суми на валута чрез обменно бюро в гр. Х., но същите правилно не са били кредитирани от приходните органи, поради факта, че тези бордера не съдържат изискуемите се реквизити съгласно Наредба № 4/08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра. От изложеното следва, че от събраните по делото доказателства не може да се установи разполагаемост на сума в размер на 70 000 евро в патримониума на лицето Е. Х., поради което обосновано в паричния поток за 2009 г. тази сума не е включена в приходната част. Следващият спорен въпрос касае вменената в разход на ревизираното лице за 2010 г. сума в размер на 29 810,30 лева по фактура № 000500008101.01.2010 г., издадена от "Транслог" АД с предмет "СМР на апартамент ..., бл. ..., УПИ XIV - Студентски град". У. е, че Б. Б. Х. е придобил посочения във фактурата апартамент съгласно нотариален акт № 8/20.10.2009 г., като сградата в която се намира жилището е била въведена в експлоатация, съгласно издадено удостоверение № 1408/22.12.2009 г. Установено е също така, че заплащането на сумата по фактурата е било извършено на 25.02.2010 г., като посочената сума е маркирана в касовия апарат на фирмата. Тези обстоятелства се потвърждават и от обясненията, дадените от управителя на "Транслог" АД относно търговските отношения между дружеството и ревизираното лице. При така представените доказателства и установени факти, които не са оборени от жалбоподателя, правилен е изводът за това, че посочената сума представлява действително извършен от него разход за довършителни строително-ремонтни дейности на собствения му недвижим имот. Предвид обстоятелството, че данъчно-задълженото лице не е изложило други твърдения и не е представило доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси по години, следва да се приемат за установени конкретните суми, формирали приходната и разходната част, така както са отразени в ревизионния акт. От тук следва изводът, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, тъй като се установява превишение на разходите спрямо приходите на лицето. С оглед констатираното за 2012 г. превишение на разходи спрямо приходи, което представлява доход с неустановен произход, обосновано и в съответствие с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, с ревизионния акт за този период са установени допълнителни задължения за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за ДЗПО - УПФ. Съгласно посочената норма, която е материалноправна и е приложима за отношения, развили се след приемането й през 2011 г., разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, в който смисъл приходните органи са се съобразили с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. Предвид изложените мотиви и като се съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на сочените касационни основания, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 181 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШ И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114/18.01.2018 г., постановено по административно дело № 3468/2017 г. по описа на Административен съд - П. ОСЪЖДА Б. Б. Х. от гр. Х., ул. "Т." №..., с ЕТ " Дакел - Б. Б.", ЕИК: *********, да заплати в полза на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П., юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 181 лева. Решението не подлежи на обжалване.