Решение № 4132 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2021 г.

Решение № 4132 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2021 г., VI о., докладчик съдията Добромир Андреев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез процесуалния представител гл. юрк. Тодоров, срещу Решение № 6405 от 05.11.2021 г. по адм. дело № 7822/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С оспореното решение е изменена Заповед за налагане на санкции № РД-253С-231 от 16.07.2021 г. на управителя на НЗОК, с която на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413, чл. 422, ал. 1, чл. 414, ал. 1 и чл. 416, ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 (НРД за МД за 2020 – 2022 г.), за общо 20 установени нарушения по т. 1 до т. 20 от заповедта са наложени санкции "финансова неустойка" в размер 150 лева за всяко нарушение или сума в общ размер на 2100 лева, като е намалена санкцията "финансова неустойка" от 150 лева за всяко нарушение от т. 1 до т. 14 на 50 лева и общият размер на сумата от 3000 лева е намален на 1000 лева. В касационната жалба се оспорва решението на Административен София-град в частта му относно намаляването на наложените санкции. Твърди се, че изводите на административния съд относно липсата на мотиви за размера на финансовите неустойки, е неправилен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на поискания от ответната страна адвокатски хонорар. Ответникът – "Диагностично – консултативен център ХII-София" ЕООД/" ДКЦ ХII-София" ЕООД /, редовно призован, се представлява от адв. Илиева. В съдебно заседание и писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С процесната Заповед за налагане на санкции № РД-253С-231/08.07.2021 г. на управителя на НЗОК, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 412, ал. 1, т. 1, чл. 412, ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., на "ДКЦ ХII-София" ЕООД са наложени 20 броя санкции от 150 лева всяка, за нарушения описани в заповедта, както следва: по т. 1 и т. 2- констатирано нарушение на чл. 158, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. и приложения № 8 и № 13 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 2 от ЗЗО – в амбулаторните листи 10 здравноосигурени лица, липсва снет и описан статус с насоченост към нервна система и очен статус; по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 – констатирано нарушение на чл. 158, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. и приложение № 13 към него и чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 2 от ЗЗО – в амбулаторните листи 10 здравноосигурени лица, липсва снет и описан статус с насоченост към нервна система; по т. 11, т. 12, т. 13, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19 и т. 20, – констатирано нарушение по чл. 218, ал. 2, IБ, т. 1, чл. 219, ал. 1 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО – в амбулаторните листи на 11 ЗОЛ липсва подпис на пациент (родител, настойник/приемен родител), с който се удостоверява информираността му за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапии, както и че към момента на прегледа не е хоспитализиран; По делото не се спори относно приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения. Спорен е въпросът относно намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер. Правилно административният съд е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка, като се има предвид, че са констатирани два вида нарушения. Освен това нарушенията, общо 20 на брой, са извършени от осем специалисти, като не е коментирано и обстоятелството дали от цялостната проверка на извънболничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае до единични пропуски в обработването на медицинската документация от отделни лекари. Бланкетното отразяване, че размерът на наложената санкция "финансова неустойка по т. 1 до т. 20 е съобразен с тежестта на деянието, представляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по-голяма санкция, не представлява мотиви за налагане на 20 броя санкции в максимален размер. След като липсва преценката по чл. 413 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция, ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност. С оглед изложеното, решението на Административен съд София– град е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение. Същото е своевременно поискано и доказано по своя размер – представен е списък по чл. 80 от ГПК, издадено преводно нареждане за превод в размер на 400 лева и пълномощно за процесуално представителство пред настоящата инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,