Решение № 15117 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2013 г.

Решение № 15117 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5416/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Тодор Иванов Георгиев от гр. Добрич против решение № 44 от 15.03.2013 г., постановено по адм. д. № 599 по описа за 2012 г. на Административен съд - Добрич. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Постъпила е и частна жалба от Тодор Иванов Георгиев против определение от 31.10.2012 г., постановено по същото административно дело, с което съдът е оставил без разглеждане предявения от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба и по частната жалба - Областна дирекция на МВР - Добрич не изразява становище по иска. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Добрич е отхвърлил предявения иск от Тодор Иванов Георгиев от гр. Добрич и уточнен с допълнителна писмена молба от 17.09.2012 г. и в съдебно заседание, проведено на 31.10.2012 г. срещу ОД на МВР - Добрич за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 3 000 лева за периода от 18.03.2011 г. до 18.03.2012 г., изразяващи се в заплащане на възнаграждение за ангажиран шофьор, в резултат на незаконосъобразна заповед № 20036/18.12.2009 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич. В исковата молба се сочи, че в резултат на издадената заповед, ищецът е бил лишен от право да управлява МПС, от правото да ползва автомобила си и се е наблягало да се придвижва при изпълнение на служебните си задължения, като ползва шофьор срещу заплащане, както и, че има пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото е било установено, че СУМПС на ищеца е фактически иззето на 1.02.2011 г. и е върнато на 18.03.2012 г., както и че ищецът упражнява професията адвокат и притежава собствени МПС. От представения по делото безсрочен договор за правно обслужване от 30.01.2005 г., сключен между председателя на Дружеството на изселниците от Република България в гр. Чорлу, Република Турция и ищеца, съдът прави извод, че ищецът е поел задължението за правно обслужване на дружеството и неговите членове. Според съда на установените от ищеца дати не е било доказано по несъмнен начин, че последният и наетият от него шофьор са пътували с кола в дните, за които и двамата имат печати в паспортите си и че ищецът е ползвал посоченото от него лице като шофьор. Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и е стигнал до извод за противоречие в установените обстоятелства, не е кредитирал показанията на свидетеля Кечеджи, като е се е обосновал със заинтересованост, предвид отношенията му с ищеца. Поради липса на причинно-следствена връзка съдът е приел иска за недоказан и го е отхвърлил. Така постановеното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, а за някои обстоятелства от значение за решаване на делото не е указал на страната, че не сочи доказателства, във връзка със задължението, което има на основание чл. 9, ал. 3 от АПК. Небоснован по делото остава изводът защо не се дава вяра на показания на свидетел, предвид обстоятелството, че същият е бил допуснат до разпит и е предупреден за отговорността за даване на неверни показания. В случай, че твърдените от този свидетел факти са недостоверни, то изводът за това следва да почива на други, установени по безспорен начин от съда обстоятелства, като се се събират писмени доказателства, заключения на вещи лица или показанията се оборват от други гласни доказателства. Неизяснен по безспорен начин остава въпросът колко пъти и на кои дати ищецът е преминавал границата с Република Турция, сам ли е управлявал МПС, ползвал ли е друг вид транспорт или автомобилът е бил шофиран от друго лице. Данните за това могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, включително и чрез справки от ГКПП. Предвид изложеното решението на Административен съд - Добрич следва да се отмени, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд,