Решение № 60239 от 2.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2421/2021 г.

Решение № 60239 от 2.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2421/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на А. Ю. А. за отмяна на влязло в сила решение № 38 от 27.03.18 г. по в. гр. дело № 1044/17 г. на Харманлийския районен съд, с което, в производство по чл. 422 ГПК, е прието за установено, че молителят дължи на "А1 България ЕАД" [населено място] сумата 39. 70 лв, представляваща сбор от главниците по данъчни фактури № [ЕГН]/12.12.14 г. и № [ЕГН]/12.01.15 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.17 г. по договор № М4127639 от 12.06.14 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги със SIM карта № 8935901187022192821 и телефонен номер [ЕГН], както и е осъден да заплати на ответника 102. 23 лв направени по това дело и по ч. гр. дело № 811/17 г. разноски. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, като твърди, че с влязло в сила съдебно решение е признато за установено по отношение на ответника съществуването на неистински документ, а именно договор № М4127639/12.06.14 г., на който е основано атакуваното решение. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Харманлийския районен съд. Представя решение № 260022/15.02.21 г. по гр. дело № 1210/20 г. на Харманлийския районен съд. Ответникът по молбата "А1 България"ЕАД не я оспорва, счита, че е допустима и основателна. С определение № 503 от 5.07.21 г. настоящият състав на ІІІ г. о. на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание, като е счел, че е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред /влезли в сила присъда или споразумение по наказателно дело или решение по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК/ се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В конкретния случай с решение № 260022 от 15.02.21 г. на Харманлийския районен съд е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 5 ГПК, по отношение на ответника "А1 България"ЕАД [населено място] съществуването на престъпно обстоятелство, изразяващо се в съставяне на неистински частен документ, или преправяне съдържанието на частен документ, а именно договор № М4127639 от 12.06.14 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги със SIM карта № 8935901187022192821 и телефонен номер [ЕГН] – престъпление по чл. 310, ал. 1 НК вр. с чл. 309, ал. 1 НК, употребен от ответника "А1 България"ЕАД по гр. дело № 1044/17 г. и по ч. гр. дело № 811/17 г., двете по описа на Районен съд – Харманли, за установяване на съществуващо правоотношение между ищеца А. Ю. А. и ответника "А1 България"ЕАД [населено място]. С влязлото в сила решение № 38 от 27.03.18 г. по гр. дело № 1044/17 г. на Харманлийския районен съд, чиято отмяна се иска, е уважен частично предявения от "Мобилтел"ЕАД /сега " А1 България"/ иск по чл. 422 ГПК срещу А. Ю. А., като е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца по договор № М4127639 от 12.06.14 г. за предоставяне на далекосъобщителни услуги със SIM карта № 8935901187022192821 и телефонен номер [ЕГН] сумата 39. 70 лв, представляващи сбор от главниците по данъчни фактури № [ЕГН]/12.12.14 г. и № [ЕГН]/12.01.15 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.17 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 539/22.08.17 г. по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 811/17 г. на Районен съд- Харманли. Следователно искът по чл. 422 ГПК е уважен въз основа на представения договор № М4127639 от 12.06.14 г., признат по надлежния съдебен ред /решение по чл. 124, ал. 5 ГПК/ за неистински. Съобразно горното с осъществен фактическият състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което влязлото в сила решение 38 от 27.03.18 г. по гр. дело № 1044/17 г. на Харманлийски районен съд следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.