Решение № 95 от 18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 903/2019 г.

Решение № 95 от 18.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 903/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Ваня Алексиева Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на К. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 2834 от 11.06.2018 г., по в. гр. д. № 201812005000399, с което след отмяна на първоинстанционното решение на районен съд [населено място] № 355 от 05.02.2018 г., по гр. д. № 873/2017 г. е уважен предявеният от С. Х. Г. срещу настоящия молител, като ответник, положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК - за установяване съществуването на вземане от 1 600 лв. по запис на заповед от 18.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2016 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 927/2016 г. на СРС. При обосноваване на искането за отмяна молителят се позовава на нарушаване правилото на чл. 41, ал. 1 изр. 1 ГПК при призоваването му за въззивното производство пред Благоевградския окръжен съд по в. гр. д. № 201812005000399, довело до лишаването му от възможност да участва в процеса и да защити интересите си. Ответникът по молбата за отмяна в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК оспорва основателността и, излагайки подробни писмени съображения. Настоящият състав на второто търговско отделение на ВКС като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, намира: С определение на ВКС, ТК № 145 от 23.04.2019 г. молба за отмяна е приета за процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, аналогично на установеното с чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.); , е израз на прогласеното в гражданския процес основано начало, че на всяка от страните в процеса следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждане на делото по предвидения в ГПК ред, за да защити интересите си, в който смисъл е и изискването на чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ. Поради това на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК подлежи влязлото в сила решение, постановено в съдебно производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото, в резултат на нарушаване на установените от процесуалния закон правила за призоваване и съобщаване; на създадени непредвидени обстоятелства, които въпреки положената процесуална грижа, обективно не е могла да преодолее, за да се яви в процеса или не е била надлежно представлявана. В случая, с оглед данните по делото, доводите на молителя С., че са били нарушени правата му на страна във въззивното производство, поради нередовно призоваване, са неоснователни. Вярно е, че в съдебната практика и в правната доктрина не съществува спор, че поредността на връчването на призовките и съобщенията, установена в чл. 38 ГПК, е гаранция, че страната ще бъде призована лично, но тази поредност по делото не е нарушена, нито е довела до прилагане на предвидената в чл. 41, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК процесуална санкция. Напротив, за инстанционното производство, развило се пред Благоевградския окръжен съд, настоящият молител, като въззиваем е бил призован по реда на чл. 39, ал. 1, пр. 2 ГПК - чрез пълномощника си адв. И. Ч. и същото следва да бъде възприето за редовно, поради следното: Съгласно презумпцията на чл. 45, изр. 2, във вр. с изр. 1 ГПК за лично връчване на адресата по см. на чл. 37 ГПК се смята и връчването на представител. В случая съобщението с преписа от въззивната жалба на С. Х. Г., подадена чрез Районен съд [населено място] с вх. № 1071/12.03.2018 г., е връчено на адресата К. Г. С., чрез пълномощника му по делото адв. И. Ч. на 17.04.2018 г., удостоверил редовното му лично получаване с положения от него подпис. По същия процесуален ред - чрез адв. Ив. Ч., като пълномощник на въззиваемия С. е връчена и призовката на страната за насроченото пред Благоевградския окръжен съд съдебно заседание на 31.05.2018 г. в 9 ч. Към същата, както сочат данните по делото, (л. 13) е приложен препис от определение на въззивния съд № 2238 от 09.05.2018 г. и проект за доклада по делото. Обстоятелството, че тази призовка до въззиваемия, връчена от съдебния служител в кантората на адв. Ив. Ч., е получена от адв. Д. Ч., с изрично отбелязване, че е оправомощена да я приеме, не обосновава правен извод за нередовност на призоваването, както неоснователно поддържа молителят. Според формираната последователна и трайно непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 51, ал. 1 ГПК връчването на призовки и съобщения, на всяко лице което работи в кантората на упълномощения адвокат или му сътрудничи, респ. е негов колега, е редовно, ако този факт е надлежно установен от длъжностното лице- връчител. В случая връчването на призовката е в кантората на адв. Ив. Ч., като пълномощник на въззиваемия С. ( л. 25) и е отразено качеството на лицето получило същата - адв. Д. Ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК, удостоверяването на връчителя на призовка съставлява официално удостоверително изявление на длъжностно лице по призоваването и доказателство както за изявленията пред него, така и за извършените от него и пред него действия по известяване и призоваване на страната, поради което е обвързващо съда с материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК. При наличие на редовно призоваване на страната, съобразно процесуалното правило на чл. 45, пр. 2 ГПК - чрез представител, е правно ирелевантно е дали са били налице предпоставките на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК, които и въобще не са били предмет на обсъждане във въззивното производство. Що се касае до твърдението на молителя, че упълномощаването на адв. Ив. Ч. за негов процесуален представител по делото е единствено за първоинстанционното производство, то подобен извод не следва от съдържанието на представеното по делото пълномощно ( л. 25-СРС), в което подобно ограничаване на представителната власт липсва. Отделно е, че съгласно чл. 35 ГПК доверителят има право да оттегли пълномощното си, но е длъжен да уведоми съда за оттеглянето. До оттегляне на пълномощното по посочения ред всички извършени от пълномощника процесуални действия остават в сила. Това означава, че получаването на препис от въззивната жалба и призовка за производството пред въззивния съд от адвокат Ив. Ч., като пълномощник на въззиваемия С., при отсъствие на категорични данни учредената му представителна власт да е оттеглена от страна на упълномощител по посочения процесуален ред, е произвело целеното правно действие за последния. Следователно призоваването, съобразено с процесуалното правило на чл. 45 ГПК, е редовно и обвързва страната, настоящ молител. Обстоятелството, че качеството си на въззиваем, С. е бил надлежно уведомен както за въззивната жалба и възможността да подаде отговор на същата, така и за проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 31.05.2018 г., изключва правото му на защита и участие във въззивното производство пред Благоевградския окръжен съд да е било нарушено, поради неспазване на визираните процесуални правила. С оглед изложеното и молбата за отмяна на заявеното основание - чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. първо ГПК, следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата С. Х., чрез адвокат К. Д. –САК(молба вх. на ВКС № 5033/03.06.2019 г.), е претендирал присъждане на деловодни разноски. С оглед изхода на делото в настоящето извънредно производство и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК на същия следва да се присъди сумата 150 лв. – реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на молбата за отмяна. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на К. Г. С. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Благоевградския окръжен съд № 2834 от 11.06.2018 г., по в. гр. д. № 201812005000399. ОСЪЖДА К. Г. С. от [населено място] да заплати на С. Х. Г. от [населено място] сумата 150 лв. ( сто и петдесет лева), деловодни разноски за настоящето извънинстанционно производство. РешениеТО не подлежи на обжалване.