Решение № 13105 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11349/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - гр. София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Бакърджиева срещу Решение 12579 от 22.07.2024 г. по адм. дело 2441/2023 г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение по жалба на Пи Ен Сървис ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221721005318-091-001 от 28.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение 84 от 19.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е изследвал и установил всички факти, релевантни на спора, както и не е обсъдил събраните по делото доказателства. Изразява становище, че притежаването на фактури, договори и протоколи не съставлява достатъчно основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, като счита, че липсват доказателства за реалното осъществяване на процесните доставки с предмет транспортни услуги на биомаса по фактурите, издадени от Стриймкорп ЕООд с получател Пи Ен Сървис ЕООД, както и не е доказана последващата реализация по фактури с получатели Брикел ЕООД, Топлофикация Сливен инж. А. А. ЕООД, Траш Енерджи ЕООД, Топлофикация Русе ЕООД и Форест клъб ЕООД. В обобщение иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът Пи Ен Сървис ЕООД, чрез адв. И. Младенов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението се явява неблагоприятно, в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АССГ е оспорен Р-22221721005318-091-001 от 28.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение 84 от 19.01.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП относно установени спрямо Пи Ен Сървис ЕООД задължения по ЗДДС за д.п. от 01.03.2021 г. до 31.05. 2021 г. Ревизията е извършена при условията на чл. 122 ДОПК, като приходните органи приемат наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 8 ДОПК. С РА е формиран извод, че от доставчика Стриймкорп ЕООД по процесните фактури с получател РЛ е начислен данък, без да са налице основания за това, доколкото фактурите не удостоверяват реално осъществена доставка по смисъла на чл. 9 ЗДДС и не е осъществен съставът на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Прието е, че след анализ на представените документи от РЛ, от неговите клиенти и предходни доставчици, както и от наличните данни в информационния масив на НАП е констатирано, че по отношение на декларираните от Пи Ен Сървис ЕООД продажби за процесните периоди не са представени счетоводни документи за извършените доставки, както и документи, доказващи възможността на дружеството за реална дейност и за извършване на реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Направен е извод, че РЛ не разполага с активи и персонал за извършване на транспорт на биомаса, поради което отразените фактури в дневниците за продажби на Пи Ен Сървис ЕООД са издадени, без да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС и ДДС е начислен, без да е изискуем по смисъла на чл. 25 ЗДДС, като декларираните облагаеми доставки по чл. 9 ЗДДС не са действително извършени, а фактурите за продажба са издадени без основание. С оглед на горното е определена данъчна основа на получените доставки по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на нула лева за ревизираните периоди, като по отношение на начисления ДДС по фактурите, издадени от Пи Ен Сървис ЕОДО е прието, че същият е дължим по реда на чл. 85 ЗДДС. Установени са задължения за ДДС главница и лихви за забава за съответните данъчни периоди м.03, м.04 и м.05.2021 г. Първоинстанционният съд е развил съображения, че ЗВР, РД и РА са подписани с валиден КЕП и РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената писмена форма по чл.120, ал. 2 ДОПК. Приел е, че от страна на приходните органи не са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 8 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, поради което и фактическите констатации в РА не са подкрепени с доказателства, събрани по надлежния ред. Обоснован е краен извод за материална незаконосъборазност на процесния РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и настоящият съдебен акт препраща към мотивите, изложени в първоинстанционното решение съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. По отношение валидността на оспорения РА е приложимо Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, според което не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В този смисъл осъществяването на ревизия на дружеството от органи по приходите, принадлежащи към ТД на НАП Велико Търново, въпреки че по силата на чл. 8 ДОПК компетентна ТД на НАП е ТД на НАП София, не влече нищожност на РА. На първо място, не са налице допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Решението отговаря на изискванията по чл.172 а АПК. При постановяването му съдът е направил собствени фактически установявания, разгледал е доказателствата по делото, включително и заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) и е формирал обоснован и правилен извод за материална незаконосъобразност на оспорения РА. Не е вярно твърдението в касационната жалба за липса на мотиви в обжалвания съдебен акт досежно предмета на спора. Съдът се е концентрирал върху основния въпрос дали РА е издаден при наличие на сочените от ревизиращите основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т.8 ДОПК, съобразявайки и разместената доказателствена тежест съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. На следващо място, неоснователен е доводът за допуснато от първостепенния съд нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от страна на приходните органи не са доказани основанията за провеждане на ревизията по особения ред по чл.122 и сл. ДОПК и съответно, не е налице презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Безспорно съгласно чл.122 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обстоятелствата, посочени в т. 1 7, като съгласно трайно установената съдебна практика доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелствата по чл.122, ал. 1, т. 4 и т. 8 ДОПК е за данъчната администрация. Видно от РД и от РА приходните органи са смесили основанията за провеждане на ревизията по особения ред с тези по общия ред. Непредставянето на документи или ненамирането на доставчика не е достатъчно основание да се приемат за недоказани фактите и обстоятелствата, които съответните документи биха установили, в случая действителното осъществяване на процесните доставки на транспорт на биомаса от Стриймкорп ЕООД с получател Пи Ен Сървис ЕООД. Както е видно от доказателствата по делото, включително в рамките на ревизията, от страна на Стриймкорп ЕООД и от самото ревизирано лице са представени доказателства за процесните доставки, но същите не са ценени от приходните органи и данъчната администрация се е съсредоточила върху въпроса за наличие на кадрови и материален ресурс на доставчика да изпълни доставките. В тази връзка следва да се посочи, че търговските взаимоотношения са основани изцяло на принципа на свобода на договарянето, като основната част от документооборота включва именно частни документи. Представените договори, приемо-предавателни протоколи, фактури и документи за разплащане по доставките не са оспорени и същите обосновано според първоинстанционния съд формират извод за доказаност на реалното извършване на процесните доставки от сочения във фактурите доставчик. Правилно съдът е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза досежно съставянето на съответните счетоводни документи, включването на спорните фактури в дневниците за продажби на доставчика и отразяването им в дневниците за покупки на РЛ за съответните данъчни периоди. Нелогични и некореспондиращи с целия доказателствен материал са и съжденията на приходните органи за непризнаване на последващите доставки от страна на Пи Ен Сървис ЕООД към негови контрагенти. Въпреки наличието на множество писмени документи, ангажирани както от самото РЛ, така и от неговите контрагенти ( съгласно ПИНП, описани подробно в РД и в РА) приходните органи са достигнали до заключението, че не са представени всички изискани документи и информация, които да бъдат годни доказателства за наличието на действително/реално прехвърляне на стоки, или действително/ реално извършване на услуги/транспорт на НКЕГ и биомаса. Налице са както кантарни бележки, така и приемо-предавателни протоколи към фактурите с издател Пи Ен Сървис ЕООД. В ревизионната преписка се съдържа и подробна информация за използваните МПС и шофьорите, за които се твърди, че са осъществили процесните доставки на транспорт на биомаса. Липсата на кадрови ресурс по трудово правоотношение, както и липсата на информация за наличен материален ресурс не съставлява и не може да служи като самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, респ. да обоснове извод за невъзможност на РЛ да осъществи съответните доставки с получатели Брикел ЕООД, Топлофикация Сливен инж. А. А. ЕООД, Траш Енерджи ЕООД, Топлофикация Русе ЕООД и Форест клъб ЕООД. Видно от РД и от РА приходните органи не установяват с надлежни доказателства обстоятелствата нито по т. 4 (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред), нито тези по т. 8 от чл.122, ал. 1 ДОПК (когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител), на каквито основания е проведена ревизията и съответно, данъчната основа незаконосъобразно с РА е определена съгласно чл.122, ал. 2 ДОПК. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на процесния РА, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на 49800 лева, съставляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, като направеното от касатора възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно съобразно разрешенията, дадени с Решение на Съда на ЕС по дело С-438/22, като се вземат предвид извършените процесуални действия по осъществена защита срещу касационната жалба, обжалваемия материален интерес и фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение