Решение № 14860 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2013 г.

Решение № 14860 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния диретор на АГКК, чрез проц. представител адв. Христо Мандалчев против Решение № 964/25.04.2013 г., постановено по адм. д. № 280/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "ЕС-2001-Карлово" ООД, гр. Карлово, представлявано от Емил Нанев Нанев против заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК, с която е одобрена КККР за землището на гр. Карлово, в частта касателно одобряването за имоти с идентификатори 504.2159, стар № УПИV-2160, кв. 18 и 504.3469, със стар № УПИ ХХIV-3469 в кв. 17 по плана на гр. Карлово. Съдът е отменил заповедта в оспорената й част като незаконосъобразна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и изяснените по делото факти и обстоятелства е достигнал до неверни правни изводи. Със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК е одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър на землището на гр. Карлово, община Карлово, област Пловдив. Пред първоинстанционния съд заповедта е оспорена по отношение кадастралния регистър на имоти с идентификатори 504.2159 и 504.3469 с твърдение, че е незаконосъобразен поради записването на ответниците по жалба - физически лица и едноличен търговец като собственици на имота наред с жалбоподателя. Административен съд Пловдив е приел, че при одобряването на кадастралната карта и кадастралния регисътр са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че кадастралния регистър по отношение на оспорения имот не е одобрен в съотвествие с изискванията на закона. Правилно в обжалвания съдебен акт е отразено, че като собственици са записани лицата, които са се легитимирали с предвидените от закона документи за собственост, а породения от това спор за материални права не може да бъде разрешен в административното производство. В същото време, обаче, решаващият съд е извел неверен правен извод, че тъй като явно е налице спор за материално право относно процесния имот - то не е следвало да бъдат записвани данни за собствениците и актовете, от които те черпят правата си, тъй като същите не са установени, а следвало единствено да се отразят сгради, ако такива евентуално съществуващата място и да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 4 ЗКИР, като не се посочват данни за собствениците на имота до решаването на спора за материално право по съдебен ред. В кадастралния регистър като собственици на имот с идентификатори 504.2159 и 504.3469 са записани "ЕС-2001-Карлово" ООД, Георги Живков Георгиев, Таня Валентинова Матеева и ЕТ "Севда Мукарева", всички въз основа на представени нотариални актове за собственост, с отразени в регистъра номер, том, регистър, дело и дата. Незаконосъобразно и необосновано Административен съд Пловдив е приел, че административният орган е допуснал нарушение на закона. Данните за собствениците на имотите и другите вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си се набират съгласно чл. 41, ал. 2 ЗКИР. Пред административния орган са представени актове по чл. 41, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР както от жалбоподателя, така и от заинтересуваните лица по жалбата пред първата инстанция. Законосъобразно те са записани като собственици на процесния имот в кадастралния регистър. Административният орган и съдът в съдебното административно производство не могат да се произнесат по конкуренцията на редовни от външна страна актове, легитимиращи различни лица като собственици на един и същ имот. Това може да стане само по общия граждански ред. След като данните за собствеността са установени по реда на чл. 41, ал. 2 ЗКИР, административният орган е длъжен да запише в кадастралния регистър лицата, които ги представят, без да може да извърши преценка дали някои от тях имат предимство в зависимост от вида на представените данни и документите, които ги установяват, след като те са такива, посочени в чл. 41, ал. 2 ЗКИР. Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 41, ал. 4 ЗКИР, според който в кадастралния регистър не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2. С чл. 13, 14, 18, 20, 23 от Наредба № 19/2001 г. за контрол и приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри е предвиден ред за осъществяване на такъв контрол по време на създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри и по време на приемането им. Записването в кадастралния регистър на лицата, които са се легитимирали като собственици на имота по реда на чл. 41, ал. 2 ЗКИР не е нарушение на този ред дори и тогава, когато е налице конкуренция на права. Заповедта за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри е индивидуален административен акт. Издаването му не зависи от предварителното разрешаване на спор за собственост. Не е предвидено в закона задължение за административния орган при конкуренция на права да спре административното производство до разрешаването на гражданския спор. Актът се издава, ако са налице законовите предпоставки за това. В случая записването в кадастралния регистър на лицата, легитимирали се с редовни документи за собственост върху процесния имот е извършено законосъобразно на основание чл. 41, ал. 2 и ал. 4 ЗКИР, независимо от конкуренцията на права. Незаконосъобразно и необосновано Административен съд Пловдив е приел, че са допуснати процесуални нарушения при издаването на оспорваната заповед. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав