Решение № 2335 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2008 г.

Решение № 2335 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД - със седалище в гр. Перник против решението от 29.12.2007 г. на Софийски градски съд, АК, III Г състав, постановено по адм. д. № 4146 по описа за 2006 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1400263/20.03.2006 г. в частта, потвърдена с решение № 1722/9.08.2006 г. на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (чл. 23, ал. 2, т. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане, отм., но в приложимата за периода редакция), необоснованост. Касаторът счита, че с представените по делото писмени доказателства, като протокол от 20.03.2003 г., нотариални покани, изявления за прихващане и писма дружеството е изпълнило в пълен обем изискването да докаже документално процесните разходи, като липсващата фактура само би дублирала протокола. Последният съдържа достатъчно информация за лицата между които е осъществена стопанската операция, за времето и предмета на нейното осъществяване. Разходът следвало да се признае в съответствие с основния принцип по чл. 4, ал. 2, т. 3 от ЗСч. - предимство на съдържанието пред формата. Разпоредбата на чл. 321 от ТЗ не предвижда безусловно задължение за страните да издадат фактура. Отделните касационни основания са конкретизирани в подробната жалба. Касаторът претендира отмяна на решението на градския съд и присъждането на разноски, направени по делото.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил чрез представителя си юрисконсулт Мутева, който е пледирал за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като липсват счетоводни документи, изискуеми според действащото законодателство.

Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно предвидената в чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение СГС е установил от фактическа страна следното: С нотариално заверен протокол от 20.03.2003 г., сключен между "Мини Перник" ЕАД - в ликвидация и "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД са уредени взаимоотношенията за консумирана електрическа енергия за периода от 01.02.2001 г. - 30.06.2002 г. в размер на 218 615, 76 лв., без ДДС. През този период "Мини Перник" ЕАД е страна по договор, сключен с "Електроразпределение" ЕАД - клон Перник, на когото "Мини Перник" ЕАД дължи сумата за консумирана ел. енергия от "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД в рудник "Бела вода" за времето от 1.02.2001 г. до 30.06.2002 година. За посочения период "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД остава задължено към "Мини Перник" ЕАД - в ликвидация за консумираната ел. енергия общо със сумата от 218 615, 76 лв. без ДДС. За консумираната ел. енергия "Мини Перник" ЕАД - в ликвидация, не е издало фактури към "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД, респективно не е префактурирало разходите, поради което касаторът не притежава фактури за тях. Посоченото обстоятелство е установено с изрична декларация от 20.12.2005 г., подадена от управителя на "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД. На 28.10.2005 г. между "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД и "Мини Перник" ЕАД - в ликвидация е сключено споразумение с нотариално заверени подписи за следното: 1. Задължението на "Мини Перник" ЕАД - в ликвидация към "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД за доставени, но неизплатени въглища е в размер на 361 689, 19 лева. 2. "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД е извършило прихващане на посоченото вземане срещу задължението си към "Мини Перник" ЕАД - в ликвидация в размер на 218 615, 76 лв. за консумирана ел. енергия, съгласно протокол от 20.03.2003 година. Градският съд се е мотивирал в решението си обаче, че споразумението от 28.10.05 г. представлява писмено доказателство за начина на уреждане взаимоотношенията между страните по него, но то не е нито първичен, нито вторичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, който да замести издаването на фактура, притежаваща реквизити по чл. 7, ал. 1, т. 1 - т. 6 от закона.

Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Фактите по делото са безспорно установени, като спорът между страните е правен. Последният предполага отговор на въпроса дали за целите на данъчното облагане по повод определянето на пряк данък, протоколът може да изпълни функцията на неиздадената фактура. Съгласно приложената от приходният орган разпоредба на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм. но в редакцията за периода), финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите, които ДЗЛ не могат да докажат документално по реда, изискан в съответните нормативни актове, включително придружен с касов бон от ЕКАФП, както и разходите, отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания, водещи до намаляване на ФР. За процесната 2002 г. ФР е увеличен със сумата от 66 764,32 лв., представляваща непризнати разходи, отчетени по протокола от 20.03.2003 г. Обоснован е изводът на градския съд, че протоколът не представлява първичен или вторичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството. Наличието на определена информация в протокола относно дружествата, периода и стойността на ползваната ел. енергия не го приравнява за целите на данъчното облагане на фактура. В протокола е посочено какъв е размера на сумата, дължима от "Въглища - Перник" ООД на "Мини Перник" ЕАД за консумираната ел. енергия, но липсва волеизявление за погасяване задължението на дружеството - жалбоподател чрез насрещна престация. Поради това, към момента на подписване на протокола "Въглища - Перник" ООД не е направило разходи във връзка с ползваната от него електрическа енергия. Към протокола липсва касов бон. За разлика от протокола, изисканата от приходните органи фактура трябва да съдържа реквизити, регламентирани в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, включително предмет на осъществената стопанска операция. Твърдението на касатора, че фактурата би дублирала протокола, респективно , че нейното издаване не е задължително, е неоснователно. Както вече се посочи по-горе, протоколът не съдържа цялата необходима информация във връзка с процесните разходи. Вярно е, че съгласно чл. 7, ал. 5 от ЗСч. издаването на първичен счетоводен документ по ал. 1 не е задължително, но в хипотези различни от процесния казус. Освен това, обсъжданата ал. 5 е приета с ДВ, бр. 105/2006 г., в който смисъл тя не представлява приложима норма за ревизирания данъчния период. По отношение на оплакването от касационната жалба, че градският съд не се е съобразил с приложените писмени доказателства (споразумение от 28.10.2005 г., нотариални покани, изявления за прихващане) следва да се посочи, че:

1. В споразумението от 28.10.2005 г., т. 2, б. "Б" е записано, че прихващането е извършено с изявление, на основание чл. 104 ЗЗД, с нотариална покана от 20.09.2005 г. която е изпратена от "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД и получена от "Мини Перник" ЕАД - в ликвидация на 21.09.2005 година. 2. Изявлението за прихващане и споразумението от 28.10.2005 г. са документирани след възлагане на ревизията с АВДР № 481/25.04.2005 година. Този факт мотивира изводът на касационната инстанция, че посочените писмени доказателства са създадени за нуждите на ревизионното производство и с оглед доказване на разходи, каквито към 2002 г. не са били направени. Изводът се потвърждава от изявленията, съдържащи се в писмената декларация на управителя на "ВЪГЛИЩА - ПЕРНИК" ООД, според които разходите за електроенергия за 2002 г. са отразени въз основа на протокола от 20.03.2003 година.

Не са налице релевираните касационни основания, поради което решението на СГС трябва да бъде оставено в сила. В предвид на резултата по делото, в полза на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 753 лв. за касационното производство. За първоинстанционното производство възнаграждението е трябвало да се присъди от градският съд.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, състав на Върховния административен съд, I А отделение