Решение № 5575 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2011 г.

Решение № 5575 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ") против решение № 1604/5.04.11 г. по адм. д. 7464/10 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 101081/22.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1352/13.09.2010 г. на ДД"ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Трифон Иванов Трифонов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил. В писмен отговор към касационната жалба е изразил становище по нейната неоснователност. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1604/05.04.11 г. по адм. д. 7464/10 г. по описа на Административен съд София-град е отменен АПВ № 101081/22.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1352/13.09.2010 г. на ДД"ОУИ", с който на Трифон Иванов Трифонов от град София е отказано да бъде признато данъчно облекчение по чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2034 лв., което е упражнено с декларация № 2219007582/30.04.2010 г. Съдът е приел за неправилни мотивите на органа по приходите, според които към момента на сключване на ипотечния кредит (22.08.2008 г.) не е бил в брак (сключен на 1.05.2009 г.). Според АССГ са налице основанията за ползване на данъчно облекчение за млади семейства, защото са налице всички предпоставки на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Между страните не е налице спор относно фактическата обстановка по казуса, а именно, че на 22.08.2008 г. между "Обединена Българска Банка" АД в качеството на кредитор и Трифон Иванов Трифонов от друга страна, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит. По силата на този договор, банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 16 000 евро за покупка на недвижим имот, за който е установено, че е единствено жилище за жалбоподателя и съпругата му. Двамата имат сключен граждански брак на 1.05.2009 г. Към датата на сключване на договора за ипотечен кредит и двамата не са навършили 35 години. С подаването на ГДД за 2009 г. Трифон Иванов Трифонов е декларирал данъчно облекчение за млади семейства в размер на 2034 лв. в резултат на което данъчната основа за 2009 г. е изчислена на 2 281,97 лв., авансово внесен данък в размер на 2 515,97 лв. и е деклариран надвнесен данък в размер на 234 лв. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е тълкувал правилно материалния закон в редакцията му, приложима за данъчен период 2009 г. Съгласно чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лв. по ипотечен кредит, когато едновременно са налице договор за ипотечен кредит на лице, което има сключен граждански брак, ипотекираното жилище е единствено за семейството, в което поне единият съпруг не е навършил 35-годишна възраст. В конкретния случай по отношение на Трифон Иванов Трифонов и неговото семейство са налице за 2009 г. всички кумулативни условия на чл. 22а, ал. 1 от ЗДДФЛ (редакция ДВ, бр. 106/98 г. в сила от 1.01.09 г.). Неоснователни са доводите на касатора, че бракът между данъчнозадълженото лице и съпругата трябва да е факт към момента на сключване на ипотечния кредит. В чл. 22а, т. 1 от ЗДДФЛ не е въведено категорично и недвусмислено изискването, данъчнозадълженото лице да е в брак към момента на сключване на договора за ипотека. Законодателят не е поставил изискване за поредността, в която следва да се осъществят посочените обстоятелства, за да възникне правото на данъчно облекчение. Достатъчно е, че към момента на подаване на ГДД за 2009 г. с която е упражнено правото за ползване на облекчението по чл. 22а от ЗДДФЛ, данъчнозадълженото лице е било в брак, както й, че са налице останалите предпоставки, визирани в посочената норма на закона. Допълнително следва да бъде посочено, че с оглед социалната насоченост на тази разпоредба не следва да бъде осъществявано стеснително тълкуване на приложното й поле, поради което и настоящият съдебен състав не споделя тълкуването на разпоредбата, което е направено в касационната жалба. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Трифон Иванов Трифонов не е направил разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение