Решение № 3062 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14205/2016 г.

Решение № 3062 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14205/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 2082/09.11.2016 г., постановено по административно дело № 263/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт № Р - 16001615000504 - 091 - 001/10.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден и изменен с Решение № 14/12.01.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., относно установено на "Балнеоложки комплекс Х." АД гр. Х., представлявано от изпълнителния директор Д. Г. публично задължение за данък по чл. 195, ал. 1 ЗКПО за внасяне в размер на 35 508,13 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 15 844,85 лева за данъчни периоди м. 10 - м. 12.2010 г. и извършено увеличаване на декларираната данъчна загуба за 2010 г. със сумата от 307 003,29 лева. В касационната жалба са изложени подробни съображения за несъответствие на оспореното съдебно решение с материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и, че изискването на първата норма ревизионният акт да се издава от органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП не следвало да се прилага, тъй като обслужва старата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, преди изменението й в сила от 01.01.2013 г. Иска се отмяна на решението, след което спорът да бъде решен по същество, като се потвърди процесния ревизионен акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. В съдебно заседание, страните, редовно призовани не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, като счита, че Административен съд - П. е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като посредством новата редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК, разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК е била мълчаливо отменена, респективно ревизионният акт като издаден от органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията е валиден акт, който неправилно е прогласен за нищожен от съда. Върховният административен съд, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Административен съд - П. е прогласил нищожността на оспорения пред него ревизионен акт, без да разгледа спора по същество, след като е приел, че актът е издаден от некомпетентни органи. Развил е мотиви за това, че разпоредбите на чл. 118, ал. 2 и на чл. 119, ал. 2 ДОПК, не са в колизия по между са, а следва да се прилагат едновременно. Тоест за да е валиден един ревизионен акт, следва да е издаден както от органът, възложил ревизията и от ръководителят й, така също и от органи по приходите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, към който препраща чл. 118, ал. 2 ДОПК, които следва да са на експертно, а не на ръководно ниво. В конкретния случай, ревизионното производство е започнало след 01.01.2013 г., като ревизионният акт е издаден от екип в състав: А. А. Д. на длъжност началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр. П., в качеството й на орган по приходите, възложил ревизията и от Г. С. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., в качеството му на ръководител на ревизията. Тъй като, първият орган заема ръководна длъжност сред изброените в чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, тоест не отговаря на изискванията на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, то в случая е налице изземване на правомощията, предоставени на органите по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП без изрична законова регламентация, поради което ревизионният акт се явява издаден от некомпетентен по степен орган и е нищожен на това основание. Горните правните изводи не са в съответствие с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016 г. Съгласно решението, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е достигнал до правни изводи, противоречащи на цитираното по-горе тълкувателно решение, относно компетентността на органите по приходите, издали процесния ревизионен акт, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като, в оспореното съдебно решение не се съдържат мотиви относно законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, определящи се от формата, спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, то делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,