Решение № 15160 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2011 г.

Решение № 15160 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Камел Казем Худейр, гражданин на Ирак, против решение № 9365 от 27.06.2011 г. на Върховния административен съд - Трето отделение по адм. д. № 5933/2011 г., с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 117 от 29.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Касаторът твърди, че решаващият състав на ВАС не е обсъдил всички негови доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение. Допълва доводите, че тричленният състав на ВАС не се е съобразил с актуалната политическа обстановка в Ирак. Моли решението да бъде отменено. В откритото съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Киров и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е решение № 117 от 29.03.2011 г на председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Първоначалното административно производство е образувано по молба на Камел Казем Худейр от 23.06.2009 г. за предоставяне на закрила в РБългария. То приключило с решение № 85/10.02.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанци, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното решение е обжалвано пред тричленен състав на ВАС, който с решение № 9678 от 12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 3046/2010 г. отхвърлил жалбата. С решение № 588 от 13.01.2011 г. по адм. д. № 10638/2010 г. петчленен състав на ВАС отменил частично това съдебно решение и решението на административния орган и върнал преписката за ново произнасяне в частта по молбата за предоставяне на хуманитарен статут по ЗУБ. След връщане на преписката и като съобразил указанията на касационната инстанция, Председателят на ДАБ към МС отново отказал предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение тричленен състав на ВАС - Трето отделение отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против горното решение на председателя на ДАБ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Съдът обсъдил и приел, че правилно административния орган е обосновал отказ за предоставяне на хуманитарен статут на заявителя, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Посочил, че анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за основания да се приеме, че по отношение на молителя са налице данни в държавата му по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице. Съобразил приложената в новото административно производство и в изпълнение на указанията на съда справка № 448/27.01.2011 г. на ДАБ при МС, дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" относно Ирак, както и бележки вх. № 3447/15.09.2010 г. за продължаващата приложимост на Насоките от април 2009 г. за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище.. Обсъдил сочените от чужденеца мотиви за търсената закрила и обстановката в южните провинции на Ирак, която според официалните данни се отличава с относителна сигурност и стабилност . Обосновал извод, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, като възприел мотивите на административния акт, че ситуацията в тази част на Ирак не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт-С оглед на това достигнал до извода, че не са налице основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 и 3 от ЗУБ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Доводите в касационната жалба за нарушаване на материалния закон по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не следва да бъдат обсъждани, тъй като в тази част има влязъл в сила отказ за предоставяне на статут на бежанец, поради което са неотносими към предмета на спора. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с "реалната заплаха от тежко посегателство" срещу жалбоподателя. Видно от доказателствата по делото, при новото произнасяне по молбата на иракския гражданин и в изпълнение на указанията на петчленния състав на ВАС, административният орган е съобразил своя акт със събраните доказателства във връзка с твърденията на оспорващия, че не може да се ползва от ефективна закрила в страната си. Съдът обосновано приел, че административният орган е съобразил своя акт с информацията относно южен Ирак, където Камел Казем Худейр е роден и живял в последните четири години преди да напусне родината си, че не са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата по произход, той би бил изложен на реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут, и че обстановката в страната не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, че тричленният съдебен състав не е тълкувал разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС и решението на Съда на Европейската общност по този въпрос. Първоинстанционния съд е съобразил тълкуването и прилагането на този текст в съответствие с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/2007 г., в което се сочи, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", като насилието в основата на посочените заплахи се квалифицира като "безогледно" - термин, предполагащ, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст понятието "лични" следва да се разбира като посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната личност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради факта на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. От актуалните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, предвид приложената по делото Справка от 27.01.2011 г. Този извод се налага и от представената по настоящото дело актуална справка от 10.10.2011 г. за региона. Горното обосновава извод за липса на основание касаторът да бъде определен като застрашено цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. С оглед на тези обстоятелства е обоснован изводът на съда, че административният орган правилно е приел, че не са налице основания да се счита, че самото присъствие на молителя в Ирак би довело до реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Поради това, че нито една от посочените хипотези не е установена по отношение на жалбоподателя, обосновано е прието, че не може да се направи заключение за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Твърдението в касационната жалба за противното не намира опора в доказателствата по делото. Както бе посочено по-горе, касаторът не е лице със специфични характеристики по смисъла на чл. 15, ал. 1, б. "в", във вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, тъй като с оглед бежанската му история и данните за обстановката в конкретния регион на Ирак, за него не съществува заплаха или опасност, които да обуславят извод за наличие на изискуемите по чл. 9 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия,