Решение № 7849 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2018 г.

Решение № 7849 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4257/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Б., гражданин на Пакистан, против Решение № 21/02.02.2018 г., постановено по адм. д. № 959/2017 г. по описа на Административен съд Х., с което е отхвърлена неговата жалба против Решение № 13700/11.07.2017. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Посочено е, че жалбоподателят изпитва страх за живота си от евентуално завръщане в Пакистан поради факта, че срещу него имало заплахи за живота, а не можел да се обърне към полицията, тъй като е бивш полицай, а и талибаните "реално контролирали" по-голямата част от територията на Пакистан. Преценява като проява на формален подход оценката на бежанската му история, а и че са налице материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като данните, на които се е позовал административният орган, не са актуални и не разкриват обективно обществено-политическата обстановка в Пакистан . По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично, чрез преводача, поддържа касационната си жалба. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Миланова, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Намира последния за съответстващ на изискванията на АПК за форма и съдържание и на специфичните правила на чл. 75 ЗУБ, както и че са спазени административно-производствените правила и материалния закон. Счита, че обосновано е прието, че не са налице условията на чл. 8, ал. 1 от закона, тъй като твърденията за получавани заплахи и причини за напускане на страната му на произход като жалби срещу него и семейството му, воден срещу него съдебен процес поради обвинение в убийство и свързаната с това възможност същият да бъде арестуван, не следва да бъдат ценени като репресия, насочена срещу лицето и попадаща в обхвата на ЗУБ, а като установени от наказателния закон в държавата му по произход действия с оглед реализиране на наказателната отговорност във връзка с евентуално извършено от негова страна престъпление. От представените писмени доказателства не се установяват и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд e установил, че с молби с вх. № 105400-3981/01.11.2016 г. и с вх. № 2662/06.12.2016 г., рег. № УП - 5688/06.12.2016 г . на ДАБ, Н. Б., гражданин на Пакистан, пенджабец по народност, професия полицай и религия сунит, поискал предоставяне на международна закрила от Р. Б.. След две покани за интервю, на които не се явил, с чужденеца било проведено интервю на 23.05.2017 г., с цел установяване на бежанската му история, и съобразно доказателствата, приети по производството, Председателят на ДАБ постановил Решение № 13700/11.07.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ молбата на Н. Б. за предоставяне на международна закрила е отхвърлена. За да отхвърли жалбата, съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че Н. Б. не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Посочено е, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Пакистан не попада в приложното поле на ЗУБ. Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Н. Б. и на хуманитарен статут, предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставената от ДАБ справка за ситуацията в Пакистан е изведен извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Пакистан, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АС- Х. нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. Н. Б. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. По време на проведените интервюта Н. Б. е посочил като причина за напускане на Пакистан обстоятелството, че е обвинен във връзка с инцидент при залавяне на престъпници, после бил освободен от полицията, "защото срещу него имало много жалби", а след освобождаването си започнал да се занимава със земеделие -до момента, в който отново била подадена жалба срещу него, след което решил да избяга, като поводът за жалбата този път бил сериозен - обвинение в убийство. Решението за напускане било продиктувано и от предположение, че процесът щял да продължи поне пет години, през което време нямал да може да се грижи за семейството си и преценил, че е по-добре било да напусне страната, да работи и да му осигурява средства, като искал да стигне до Франция, където имало по-добри възможности за работа и заплащане. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. Може да се приеме, че в процесния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като Н. Б. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно потвърдил оспореният акт и в тази част. Административният съд правилно е посочил, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, както е мотивирано в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз, достигайки до заключение, че както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват възможност за понасяне на насилие поради вътрешен въоръжен конфликт. Съдът се е позовал и на информацията, съдържаща се в справка вх. № МД-1161/09.10.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е посочил, че не може да се приеме, че в Пакистан е налице безогледно насилие, породено в следствие на въоръжен конфликт на територията на страната или на част от нея. В заключение следва да се посочи, че в представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 2.05.2018 г. е посочено, че за Пакистан има позитивни данни за подобряване на общата ситуация със сигурността, ведно с ускоряване на икономическия растеж, съпътстван обаче от задълбочаване на макроикономическото неравновесие. Констатирани са случаи на нарушаване на човешките права, но кандидатът за хуманитарен статут не попада сред най-честите групи хора, субекти на нарушаване на правата: журналисти, членове на медийни организации, жени и хора с различна сексуална ориентация. Сред посочените райони с провеждани военни кампании срещу войнствени и терористични групи районът, от който идва жалбоподателят, не фигурира. Отделно от това данните сочат на липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. По възраженията на касатора следва да се посочи, че в страната на произход на Н. Б. има известни проблеми, свързани със свободата на словото и изявите на журналистите, особено в интернет пространството и социалните мрежи, обвинения в богохулство, както и с правата на жените, но това не може да обоснове извод, че там има безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния район- поради самия факт на присъствието си на тази територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Твърденията на А. Р., че изпитва страх от евентуално завръщане в Пакистан поради това, че се страхува от евентуално воден срещу него съдебен процес поради обвинение в убийство и свързаната с това вероятност да бъде арестуван, не могат да обосноват извод за репресия, насочена срещу лицето и попадаща в обхвата на ЗУБ, а като установени от наказателния закон в държавата му по произход действия с оглед реализиране на наказателна отговорност във връзка с евентуално извършено от негова страна престъпление, т. е. липсват основания за предоставяне на международна закрила. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение