Решение № 532 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 556/2009 г.

Решение № 532 от 4.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 556/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Задочно осъдената Н. Д. К. е отправила на 24 август 2009 г. чрез свой защитник искане (неточно наречено - "молба") по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) за отмяна на постановената срещу нея осъдителна присъда на Врачанския районен съд. Присъдата е № 25 от 22 август 2007 г. по нохд № 958/2005 г. и с нея е наложена една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 314 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 18 НК - за опит, извършен на 25 юли 2002 г. заедно с подсъдимите С. М. и Ч. Г., да бъдат внесени неверни обстоятелства в задграничен паспорт, съставен съгласно установения ред след заявление на частно лице. Само за подсъдимата Н. К. с присъдата е определено за отделно изтърпяване и общо наказание, като най-тежкото от наложените по две други дела - 1 г. и 6 месеца, по нохд № 42/2001 г. на Кулския районен съд и нохд № 40/2001 г. на Чепеларския районен съд. Задочно издаденият съдебен акт е влязъл в сила без да бъде проверяван от следваща съдебна инстанция; не е проверяван досега и от ВКС по реда на възобновяването. Искането, предмет на настоящото дело, съдържа освен друго и твърдението, че К. не е участвала-нито лично, нито чрез редовно упълномощен защитник-в наказателното производство, завършило със задочната присъда; твърди се още, че тя е била разпитана в досъдебното производство по него само като свидетел, след което е заминала за чужбина; настоява се за ново разглеждане на делото при гарантиране на процесуалните й права. Искането на задочно осъдената е поддържано и в съдебното заседание на ВКС с уточнението (потвърдено междувременно и официално), че тя се е върнала в страната от Франция на 1 август 2009 г., когато всъщност е узнала за осъждането си от ВРС, защото е била задържана да изтърпи наложеното й наказание. Прокурорът в тази инстанция е за уважаване на искането. Върховният касационен съд намери искането за основателно, макар и по други съображения. Налице са изискванията за възобновяване на делото. Те са значително облекчени в действащата от края на 2008 г. (ДВ, бр. 109/2008 г.) редакция на съответните текстове в глава тридесет и трета от НПК; според чл. 423, ал. 1 "Искането се уважава, освен ако осъденият след изпълнение на процедурата по чл. 254, ал. 4 не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина или се е укрил". В случая процедурата по чл. 254 НПК безспорно не е приложена, и то не само защото не е съществувала до края на съдебното производство по делото, но и защото задочно е било проведено и досъдебното производство. Наложително е също така произнасяне от ВКС по мярката за неотклонение докато започне новото разглеждане на делото (арг. от чл. 423, ал. 4 НПК). В случая обаче такава изобщо не е била взимана, а и вземането й в този момент се явява ненужно защото оспорената присъда има, както се каза, и част, с която е определено общо наказание по други две присъди, и то именно се изтърпява сега - вж. чл. 2, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията, приложим по силата на § 6 от преходните и заключителни разпоредби на действащия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Ръководен от изложеното, съобразно останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК и специално - с чл. 425, ал. 2 НПК, ВКС - I наказателно отделение