Решение № 3767 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3053/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Маршавелска, срещу решение 13 от 04.01.2023 г., постановено по адм. дело 2450/2021 г. от Административен съд Пловдив, с което е отменен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 за кампания 2020 с изх. 01-2600/4720 от 18.08.2021 г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"., с който, съгласно чл. 63, т.1 Във връзка с чл. 77, т. 4, б. в от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането управлението и мониторинга върху общата селскостопанска политика и на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7/24.02.2015г. на ДФЗ-РА, Държавен фонд земеделие прекратява поетия от Оренда 777 ЕООД ангажимент по направление Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство ДФЗ и преписката е върната на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът излага съображения, че съдебният акт е неправилен поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на понесените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В отговор ответната страна Оренда 777 ЕООД, чрез пълномощника си адв. Табанлиева, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Процесуалният представител на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че съдът е приложил правилно материалния закон. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 за кампания 2020 с изх. 01-2600/4720 от 18.08.2021 г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие"., с който, съгласно чл. 63, т.1 Във връзка с чл. 77, т. 4, б. в от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането управлението и мониторинга върху общата селскостопанска политика и на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7/24.02.2015г. на ДФЗ-РА, Държавен фонд земеделие прекратява поетия от Оренда 777 ЕООД ангажимент по направление Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство ДФЗ. Въз основа на анализа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка по делото и е направил извод, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния, по място, материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, но не е спазил императивните изисквания в предписаната от закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В оспорения административен акт не се съдържат мотиви, които ясно да изразяват волята на административния орган за причините, поради които заявлението за финансово подпомагане не е уважено, което възпрепятства адекватната защита на заевителя. Посочил е още, че от една страна заключението на експертизата не е в състояние да замести мотивите на акта, а от друга страна, представените в съдебно заседание писмени доказателства по делото за прекратяване на ангажимента не могат да послужат за обосноваването му, поради което той подлежи на отмяна и изпращане на преписката за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че нито от текста на процесния Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10, нито от наличните в него таблици могат да бъдат установени фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Не е ясно какви са съображенията на органа, от които да се установи защо всички заявени от жалбоподателя площи са недопустими за подпомагане и въз основа на кое конкретно условие не отговарят. Такива констатации не се съдържат и в представената административната преписка. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. В конкретния случай фактическите и правните основания не могат да бъдат извлечени и от приложената по делото административна преписка, нито от приложеното допълнително писмено становище, тъй като мотивирането на акта едва в съдебната фаза на производството е недопустимо, защото поставя в невъзможност адресата да организира защитата си, а също да бъде упражнен контрол за неговата законосъобразност. В тази връзка възраженията, изложени в касационната жалба не могат да заместят отсъствието на мотиви на административния орган. Затова законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че неизясняването на факти и обстоятелства представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е в състояние да се отрази върху съдържанието на оспорения акт, поради което е обоснован извода му за наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Особеностите на съставяне на конкретния административен акт в табличен вид, не пречат на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове посоченото в акта правно основание. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено при съответствие със събраните по делото доказателства. При този изход на правния спор претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Възражението на касатора по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и на изменението на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обн. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение