Решение № 2851 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2019 г.

Решение № 2851 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на П. Николова, чрез адвокат И. Табаков, против решение № 144/12.02.2019 г. по адм. д. № 1092/2017 г. по описа на Административен съд София – област. Навежда довод за неправилност на решението и иска отмяната му. Твърди, че се е явила за заемане на предишната си длъжност в преклузивния срок, тъй като е узнала за постановеното от ВАС съдебно решение на 18.10.2017 г. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директорът на Областна дирекция "Земеделие" – София област оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 144/12.02.2019 г. по адм. д. № 1092/2017 г. на Административен София - област е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Николова против заповед № РД-13-131/31.10.2017 г., издадена от директора на Областна дирекция "Земеделие" – София област, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, посочени са правните и фактически основания, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е спазен материалния закон. Съдът се е мотивирал, че в случая касационното съдебно решение на ВАС, с което е оставено в сила решението на АССО е обявено на 3.10.2017 г. Двуседмичният срок започва да тече от 4.10.2017 г. и изтича на 17.10.2017 г. Заявлението за възстановяване на предишната длъжност е подадено на 31.10.2017 г. след двуседмичния срок, който е преклузивен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при материалноправните изисквания на приложимата нормативна уредба, а формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения. Същата е издадена в предвидената от закона форма, от компетентен орган, при спазване целта на закона и се явява законосъобразна. Установено е по делото, че с решение № 996/7.11.2016 г., постановено по адм. дело № 719/2016 г. по описа на Административен съд София-област, оставено в сила с решение № 11580/3.10.2017 г. по адм. дело № 14222/2016 г. по описа на Върховния административен съд, е отменена заповед № РД-13-151/21.07.2016 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" – София област като орган по назначаването. Следователно съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката е влязло в сила на 3.10.2017 г. Отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя има за последица възстановяването му на заеманата предишна длъжност, ако същият обаче се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл). Срокът в случая изтича на 17.10.2017 г., вторник, присъствен ден. По делото е налице спор на коя дата и в колко часа е обявено на сайта на ВАС решение № 11580/3.10.2017 г. по адм. дело № 14222/2016 г., постановено по адм. д. № 14222/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Представено е съдебно удостоверение от ВАС от което е видно, че решението е обявено на интернет сайта на ВАС на 3.10.2017 г. в 15: 42 часа. Назначени са две съдебно-технически експертизи, чийто заключения са, че решението с пълното му съдържание е било видимо на сайта на 3.10.2017 г. Технологичната възможност да се извърши редакция в електронен запис в системата на ВАС е ирелевантно. Разпитани са и двама свидетели. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че от показанията им не се установяват конкретни факти по предмета на доказване по делото. От събраните доказателства по несъмнен начин е установено, че решение № 11580/3.10.2017 г., постановено по адм. д. № 14222/2016 г. по описа на Върховния административен съд е обявено на сайта на ВАС на 3.10.2017 г., и че до изтичането на преклузивния срок по чл. 121, ал. 1 от ЗДСл П. Николова не се е явила, за да бъде възстановена на предишната си длъжност. По делото е представено заявление от П. Николова от 31.10.2017 г., с което заявява, че на 2.11.2017 г. в 9 часа ще се яви на работното си място, а срокът да се яви в съответната администрация е изтекъл на 17.10.2017 г. Твърденията на жалбоподателката, че е узнала за съдебното решение на 18.10.2017 г., както и че срокът по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е започнал да тече от тази дата са неоснователни. Възстановяването на служебното правоотношение след уважаване на оспорването на заповедта за прекратяването му не настъпва автоматически, а при наличието на няколко законовоустановени предпоставки: 1. отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, и 2. служителят да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. В конкретния случай втората предпоставка не е налице. Жалбоподателката е следвало да яви в съответната администрация в срок до 17.10.2017 г., което не е сторила, а това че е узнала за решението на 18.10.2017 г. е без значение. Изложеното води до извод, че съдът правилно и обосновано е приел, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката по причина неявяването й в двуседмичен срок. Решението е обосновано с доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдебният акт е правилен. С оглед изхода на спора на касатора разноски не следва да се присъждат. Основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и следва да бъде уважено в размер от 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение