Решение № 4288 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12424/2009 г.
ВАСIII отделение01.04.2010 г.докладчик Йорданка Костова
Диспозитив
Отменя решение № 456 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 372 по описа за 2009 г. на Административен съд - Плевен и вместо него, постановява: Отхвърля жалбата на Владимир Маргаритов Атанасов от гр. Плевен против заповед № 35/03.04.2009 г. на Началник на 01 РУ на МВР гр. Плевен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4288 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12424/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Началника на 01 РУ на МВР гр. Плевен против решение № 456 от 31.07.2009 г. по адм. д. № 372/2009 г. по описа на АС - Плевен. Иска отмяна на решението като неправилно. Равзива подробни съображения в подкрепа на довода си за необоснованост на съдебния акт с твърдения, че дисциплинарното нарушение визирано в отменената заповед е извършено от ответника по касациожнната жалба. Моли решението да бъде отменено и жалбата срещу оспорената заповед, № 35 от 04.04.2009 г. - отхвърлена. Ответната страна - Владимир Маргаритов Атанасов, редовно призован не изпраща представител и не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: В производството по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 233 и чл. 224, ал. 1 и 2 от ЗМВР АС - Плевен е извършил контрол за законосъобразност на заповед № 35 от 04.04.2009 г. на Началника на 01 РУ на МВР - Плевен, при следната фактическа установеност: Ответникът по касационната жалба Владимир Маргаритов Атанасов е наказан с "порицание" за срок от една година за нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и нарушение на чл. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавен служител в МВР. За да постанови заповед № 35 от 04.04.2009 г. административнонаказващият орган е приел за установено, че Атанасов чрез действия извършени в работно време и в служебно помещение, а именно: оформяне и предаване на документи за сключване на сделка между търговско дружество, собственост на съпругата му и физическо лице, както и предаване на суми по договора и предаване на фактическо владение на автомобил е нарушил служебните си задължения по чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР и чл. 7 от Етичния кодекс за поведение на държавен служител в МВР, да пази доброто име на институцията. От данните по делото - графическа експертиза, обяснения на лицата Дафин Илиев Кръстев, Галин Стефанов Григоров и Христо Борисов Терзиев, разпитани като свидетели и в съдебното производство е било установено, че визираните в заповедта нарушения са установени - преговорите за продажба на МПС-марка БМВ с рег. № 6286 ВК, са водени от Атанасов в рамките на работното му време, във и пред сградата на 01 РПУ гр. Плевен. Пред сградата на полицейското управление е предаден и автомобила предмет на сделката, както и други автомобили, собственост на фирмата на съпругата му "Дейтона лент" ЕООД, гр. Плевен, отдавани под наем и за ползване на различни клиенти. Атанасов е получил и две вноски по предварителния договор от 16.10.2008 г. за продажба на автомобила, като разписката за получаване на втората вноска е разпечатана в служебния кабинет на същия, на служебния му компютър и е подписана лично от него като получател. Противно на така установеното първоинстанционният съд приел, че действията на наказания не покриват състава на дисциплинарното нарушение и отменил заповедта. Решението си мотивирал с особеното положение в семейството, напредналата бременност на съпругата, което представлявало смекчаващо вината обстоятелство и наложеното наказание като прекомерно завишено не следва да се носи. Този правен извод е необоснован тъй като не съответства на доказателствата по делото, от които по безспорен начин се установява виновно поведение на наказания. Фактически установеното виновно поведение по същество не се оспорва и от наказания. Последният е твърдял, което се поддържа и пред касационната инстанция, че дисциплинарните му простъпки не били установени и доказани, които твърдения не са опровергани чрез насрещно доказване. Основателни са и доводите в касационната жалба, че не са налице и приетите от съда нарушения по чл. 226, ал. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е мотивирана с посочените фактическите основания за издаването й. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правната квалификация на деянията, като установените в дисциплинарното производство факти, обсъдени обстоятелствено в справката, дават основание да се направи извод за неизпълнение на служебни задължения и нарушение на етични правила. Преценявайки фактите и законосъобразността на административната заповед, съдът неправилно е приел, че са налице обстоятелства, които по силата на чл. 229, ал. 2 и 3 от ЗМВР изключват или намаляват значителността на нарушението, като е квалифицирал същите за "смекчаващи вината обстоятелства". Тези факти - състоянието на съпругата на Атанасов /напреднала бременност/, безупречната служба, наградите за успешни резултати в работата и липсата на настъпили неблагоприятни за трети лица последици, не обосновават извод за невиновно поведение и липса на нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Те са факти относими към преценката на наказващия орган относно вида и размера на наказанието. Наложеното дисциплинарно наказание е предвидено като вид в чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1 от ППЗМВР и е съобразено изцяло с изискването на чл. 231 от ЗМВР, като е индивидуализирано законосъобразно. Поведението и действията на полицай Атанасов са станали достояние на граждани на град Плевен и законосъобразно административният орган е приел, че той е нарушил доброто име на институцията. Дисциплинарните простъпи са установени по несъмнен начин. Наказващият орган правилно е преценил всички съществени обстоятелства, във връзка с оценката на поведението и действията на държавния служител. В този ред на мисли първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства в пълен обем, но ги е интерпретирал неправилно и изводите му не съответстват на закона. Решението е постановено в нарушения на материалния закон и следва да бъде отменено, а жалбата срещу заповед № 35 от 04.04.2009 г. на Началник на 01 РУ на МВР - Плевен - отхвърлена като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 227, ал. 1, т. 12 ППЗМВР
- чл. 229, ал. 1