Решение № 8463 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9717/2024 г.

Производството е касационно, по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Хера Агро ЕООД, ЕИК 160046875, против Решение 4420/16.05.2024 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. 3026/23 година. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведени са всички касационни основания по чл.209, т.3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се дадат задължителни указания на директора на БД ИБР за продължаване на срока на издаденото разрешително. Ответникът директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 29.07.24 година. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на касационен контрол съдебно решение е неблагоприятно за нея. По съществото на касационната жалба приема следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на търговското дружество срещу Решение РР-5451/21.11.2023г. на директора на БД ИБР за отказ за изменение и продължаване срока на действие на разрешително 31510342/26.05.2015година. Първоинстанционният съд е установил, че търговското дружество е поискало изменение и продължаване на срока на разрешителното. Административният орган е приел, че искането е подадено в срок, но не са спазени условията на разрешителното. Констатирана е липсата на представени доклади по чл.48, ал.1, т.12 от Закона за водите от титуляра на разрешителното, както и неучредяване на задължителната санитарно-охранителна зона за стартиране на правото му на ползване на водоизточника, както и липсата на ежегодни химични, радиологични и микробиологични анализи и изследвания на добиваната подземна вода / преди третирането й/, съобразно изискванията на Приложение 1, таблици А, Б, В и Г от Наредба 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване. Съдът е посочил показанията на разпитаните по делото свидетели, според които водата от обекта, за който е издадено процесното разрешително, никога не е ползвана за питейно-битови нужди. От правна страна, административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административно - производствените правила. Съдът е посочил, че обстоятелството - за какви нужди е ползвана водата от титуляра на разрешителното, не променя факта, че то е издадено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване. Съдът е посочил, че не се отрича от жалбоподателя, че не е учредена санитарно-охранителна зона за посочения водоизточник, но това бездействие на титуляра на разрешителното не се оправдава от твърдяното от него, че водоизточникът не е ползван за посочената в него цел. Съдът е преценил, че и това обстоятелство използването на водоизточника извън целта за която е разрешението, отново е неизпълнение на условията на разрешителното. Съдът е преценил, че при неизпълнение на условията на разрешителното, каквото се установявало по делото, законосъобразно административният орган е отказал изменение и продължаване на срока на разрешителното. Съдът не е установил нарушение на принципа на съразмерност, предвиден в АПК, приемайки, че с административният акт не се цели да се засегнат права на адресата на акта, в по - голяма степен от необходимото за изпълнение на законоустановени режим на управлението на водите на територията на Република България. При този изход на производството, съдът е уважил искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, присъждайки му 100 лева за производството пред него. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Съдът е установил обективно фактическата обстановка по спора. Приетото за установено е съответно на данните от събраните по делото доказателства. Формираният извод за законосъобразност на оспорения отказ е обоснован и правилен. Съображенията, изложени от съда в подкрепа на решаващия му извод се споделят напълно от настоящата инстанция, което прави ненужно повтарянето им, а решението следва да се потвърди именно поради основателността на тези съображения на осн. чл.221, ал.21 изр.2 АПК. Неоснователно е оплакването на касатора, че искането му до административния орган е и за изменение на разрешителното относно целта на водоползването, по което не е налице произнасяне. До момента на подаване на искането, по което е издаден оспорения отказ, титулярът на разрешителното е разполагал с обективната и законова възможност по чл.72, ал.1, т.2 от Закона за водите да поиска изменение на разрешителното относно целта на водоползването. След като не е направил това, ирелевантни за спора са твърденията му, че добиваните количества вода от водното тяло чрез посоченото в разрешителното водовземно съоръжение, не била ползвана за питейно битови нужди. След като титулярът на разрешителното не е променил целта на водовземането, то той е бил длъжен да изпълни условията по разрешителното, които са определени и въведени именно с оглед целта на водовземането. По тези съображения касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн.чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд