Решение № 14223 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2020 г.

Решение № 14223 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5965/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фууд машинъри интернешънъл" АД, представено от адв. Р. Рангелов, срещу решение № 1443 от 28.02.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 13926 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване № П-22221218122370-004-001/12.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, в частта, с която е отказано възстановяване на лихви за забава за периода 15.02.2017 г. до 18.10.2017 г. върху сумата 300 000 лева. Конкретни са доводите на касатора за неправилност на решението заради нарушение на материалния закон. Според него лихвите за забава върху сумата на данък за възстановяване в размер 300 000 лева за д. п. м. 10. 2016 г. в привръзка с отказано с отменен РА право на приспадане на данъчен кредит в същия размер, упражнено в този данъчен период, следва да се определят по правилото на чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Лихвите се дължали от датата, на която данъкът следвало да бъде възстановен по чл. 92, ал. 1, т. 4, ал. 3 или ал. 4 ЗДДС до окончателното му плащане, независимо от ревизионното производство. С оглед декларирания от него резултат данък за възстановяване за периода оспорва изводът на съда за дължимо посочване на неприспаднат остатък от данък за възстановяване по реда на чл. 68, ал. 3 ППЗДДС в кл. 80 на справката-декларация за периода. Иска отмяна на обжалваното решение и на АПВ и изпращане на преписката на органа по приходите за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска и присъждане на деловодните разноски, направени в първоинстанционното производство. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските пред касационната инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Пред АССГ е оспорена частта от АПВ, с която е отказано възстановяване на лихви за забава за периода 15.02.2017 г. до 18.10.2017 г. върху сумата 300 000 лева, представляваща невъзстановен ДДС за д. п. м. 10. 2016 г. Начислената с акта лихва е за периода 18.10.2017 г. до 26.04.2018 г. Първостепенният съд е отхвърлил оспорването. Приел е, че сумата 300 000 лева е размерът на право на приспадане на данъчен кредит, упражнено в д. п. м. 10.2016 г., което е отречено с РА № Р-22221716008435-091-001/03.07.2017 г., отменен с влязлото в сила решение № 1324/01.03.2018 г. на АССГ по адм. д. № 383/2018 г., поправено с решение № 1871/22.03.2018 г. по същото дело. По решаващите изводи на съда жалбоподателят не е попълнил клетка 80 в СД за м. 10.2016 г., каквото е изискването на чл. 68, ал. 3 ППЗДДС за заявяване на правото на възстановяване на остатъка по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, след изчерпването на възможността за приспадането му по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС в двата данъчни периода следващи този, в който е деклариран резултат данък за възстановяване, поради което е отхвърлил доводът за дължима лихва за забава върху невъзстановения данък след изтичането на 30-дневния срок от подаването на СД за д. п. м. 12. 2016 г. на 16.01.2017 г. по правилото на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Споделено е разбирането на органите по приходите, че лихва за забава се дължи от датата на ефективно внасяне от жалбоподателя на сумата 392 648. 47 лева до момента на окончателно възстановяване, т. е от 18.10.2017 г. до 26.04.2018 г. Внесената сума 392 648. 47 лева е част от декларирания резултат данък за внасяне за д. п. м. 11.2016 г. в размер 578 283. 94 лева, от която е приспаднат данък за възстановяване в размер 137 118. 10 лева за д. п. м. 10.2016 г. и е извършено прихващане за 48 481. 37 лева и за лихва в размер 37 685. 32 лева. Решението е неправилно. Подходът на органите по приходите, възприет и от първостепенния съд, се основава на разбирането за приложимост към спора на правилата за нормално развитие на материалното данъчно правоотношение по упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на деклариран от ДЗЛ по реда на чл. 88, ал. 4 ЗДДС резултат за периода данък за възстановяване /чл. 88, ал. 3 ЗДДС/. Данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 ЗДДС подлежи на прихващане, приспадане или възстановяване по реда на чл. 92 ЗДДС. Обсъжданите от административния съд правила за заявяване на остатък за възстановяване с посочване на размера на този остатък в кл. 80 на СД по правилото на чл. 68, ал. 3 ППЗДДС е след изчерпване на възможностите за прихващане по чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС и за приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС в следващите два поредни данъчни периода и ако такъв се формира остатък по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Остатъкът по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС се възстановява в 30-дневен срок от подаване на СД за последния от двата данъчни периода на приспадане. В случая редът на чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС не е приложен от ДЗЛ с подаването на СД за д. п. м. 12.2016 г., която да съдържа сумата на остатък за възстановяване в кл. 80, по причини у приходната администрация, която с отменения от съда РА № Р-22221716008435-091-001/03.07.2017 г. е извършила неправомерна корекция на декларирания от "Фууд машинъри интернешънъл" ЕООД резултат по ЗДДС за д. п. м. 10.2016 г. с отричане на упражненото право на приспадане на данъчен кредит в размер 300 000 лева. Затова и сумата 300 000 лева не участва при определянето на резултата за периода по чл. 88, ал. 1 ЗДДС и не е включена в данъка за възстановяване, та да участва в процедурата за приспадане по чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДДС и да се пренесе като остатък за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС, който да се претендира със СД за последния от двата периода на приспадане. Правото на ДЗЛ да поиска възстановяване на недължимо внесения данък в размер 300 000 лева /който е част от ефективно внесения данък на 18.10.2017 г. / е възникнало едва след влизането в сила на решението на АССГ за отмяна на РА № Р-22221716008435-091-001/03.07.2017 г. /в този смисъл решение № 1287 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12093 по описа за 2018 г./. Данъкът в размер 300 000 лева е невъзстановен на отпаднало основание – отмененият РА № Р-22221716008435-091-001/03.07.2017 г., поради което и в съответствие с чл. 92, ал. 10 ЗДДС възстановяването му е заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане. Данъкът е следвало да бъде възстановен в срока по чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС – 30 дни след подаването на СД за м. 12.2016 г., т. е лихва се дължи и за периода от 15.02.2017 г. до 26.04.2018 г., а не от датата на ефективното плащане до окончателното изплащане. Отказът на органите по приходите да начислят лихви за забава върху възстановеният данък в размер 300 000 лева за времето от 15.02.2016 г. до 18.10.2017 г. е неправомерен, а отхвърлянето на оспорването срещу АПВ в тази част с първоинстанционното решение е неправилно. Дължима е отмяна изцяло на решението на АССГ и отмяна на съответната част от АПВ, като се изпрати преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП София за издаване на акт, съобразен с указанията от настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на делото на касатора се следват разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 1 372 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение