Решение № 13530 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2018 г.

Решение № 13530 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5503/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Агенция "Митници" е подала касационна жалба против решение № 611 от 15.03.2018 г. по адм. дело № 344/2018 г. по описа на Административния съд – Пловдив, с което е осъдена да заплати на П. Г. обезщетение в размер на 350 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, направен във връзка със съдебното оспорване на наказателно постановление № 421 от 28.06.2016 г., издадено от началника на Митница-Пловдив. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Г. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на П. Г. срещу Агенция "Митници", с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 350 лева за имуществена вреда, представляваща разход за адвокатско възнаграждение, направен във връзка с оспорването по съдебен ред на наказателно постановление № 421 от 28.06.2016 г. на началника на Митница Пловдив. С наказателното постановление на П. Г. била наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 126 ЗАДС и са били отнети в полза на държавата 8, 5 литра етилов алкохол. С решение № 114 от 02.11.2016 г. по АНД № 99/2016 г. по описа на Районния съд – Чепеларе наказателното постановление е било потвърдено. С решение № 42/06.02.2017 г. по КАНД № 169/2016 г. по описа на Административния съд – Смолян решението на районния съд било отменено и вместо него било постановено друго, с което наказателното постановление било отменено. Пред съдилищата П. Г. бил представляван от адвокат С. Николов. Съгласно сключения между тях договор за правна защита и съдействие от 20.09.2016 г., П. Г. е заплатил на адвоката възнаграждение в брой в размер на 350 лева за процесуално представителство пред районния съд. Административният съд приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение в размер на 350 лева за имуществена вреда, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Прието е, че разходът е направен във връзка с осъществяването на административнонаказателна дейност по издаването на наказателното постановление. Посочено е, че адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, до който нямало да се стигне, ако не е било издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. С оглед направените изводи административният съд осъдил Агенция "Митници" да заплати на П. Г. обезщетение в размер на 350 лева за имуществена вреда, настъпила от отмененото по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление № 421 от 28.06.2016 г. на началника на Митница - Пловдив. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон. Съдът е формирал изводите си съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Първоинстанционният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на Агенция "Митници" по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, П. Г. понесъл имуществена вреда, изразяваща се в направата на разход от 350 лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по оспорване на постановлението. Ищецът не би разходвал средства, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. При отсъствието на соченото от касационния жалбоподател основание за отмяна решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд