Решение № 9865 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2009 г.

ВАСIV отделение20.07.2009 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

Отменя решение № 1491 от 10.11.2008 г., постановено от Административен съд - Варна, III отделение, ХХХII състав по адм. д. № 962/2007 г. и ВРЪЩА делото на друг състав от Административен съд - Варна с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9865 от 20.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2009 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна, подадена против решение № 1491 от 10.11.2008 г., постановено от Административен съд - Варна, III отделение, ХХХII състав по адм. д. № 962/2007 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдебното решение е необосновано, неправилно, постановено в нарушение на материални и процесуални норми. В жалбата и в писмена молба от 15.12.2008 г. се развиват подробни съображения срещу изводите на съда, с които е приел, че проектирането на НИ № 318 е в противоречие с чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, тъй като за него не е осигурен достъп до път. Касаторът твърди, че с решението не са дадени указания по приложението на закона и от съседните имоти не може да се отнема площ без предварително отчуждаване по съответния ред. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Ответникът - Йордан Петров Йоргов от гр. Варна оспорва жалбата с писмено възражение, чрез упълномощен адв. В. Тодоров, който пледира за оставяне в сила на съдебното решение. Заинтересованата страна - Сотирка Димитрова Господинова, чрез адв. М. Филчева, изразява писмено становище за отмяна на съдебното решение, защото границите и местоположението на имота й са пренесени от съществуващ план и не могат да се променят по реда на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и в съдебното решение не са дадени указания за действия на адм. орган, от които да се съди засягат ли се и в каква степен интересите на Господинова. Заинтересованите страни - Петър Емилов Кирязов и Светослав Янков Узунов не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото ПНИ се изготвя съгласно изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и ал. 5 от същия член изисква всеки имот да има достъп до улица или път. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 1491 от 10.11.2008 г. е отменена заповед № РД - 06 - 7706 - 321/29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на м. "Ваялар", землище гр. Варна в частта относно НИ № 318 (ПИ № 1631 от помощния план). Делото е върнато като преписка на административния орган за издаване на законосъобразен административен акт в отменената част, съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че жалбоподателят Йордан Йоргов с уточняваща молба е релевирал доводи за незаконосъобразност на процесната заповед - в частта относно НИ № 316 не е изработен в съответствие с изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и ЗСПЗЗ. Съдът е констатирал, че в ПНИ за имота на жалбоподателя не е отразен път, чрез който да се достига до имота, поради което е отменил оспорената заповед. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е неправилно поради осъществени съществени нарушения на съдопроизводствените правила. На първо място Административният съд - Варна е допуснал противоречие между мотиви и диспозитив на съдебното решение, тъй като с диспозитива се е произнесъл относно имот № 318, а в мотивите на решението е обсъждал имот № 316 - на стр. 1, ред 17 и ред 24 и на стр. 3, ред 6 и ред 23 и относно НИ № 316 е извел извод, че няма достъп до този имот. На второ място - първоинстанционният съд е отменил процесната заповед само относно един имот, който е собственост на Йордан Йоргов, но не и по отношение на съседните имоти, поради което не може да се разбере дали площта, в която, според съда следва да се отрази път, трябва да се отнеме от съседните имоти или от имота на Йордан Йоргов. В атакуваното съдебно решение не е вписано нищо по този въпрос, а той е от съществено значение за изхода на делото, защото при така формулираните мотиви и указания за административния орган не може да се определи дали се засягат правата и законните интереси на собствениците на съседните имоти. От жалбата на Йордан Йоргов, по която е образувано адм. д.№ 962/2007 г. и от уточнителната му молба е видно, че той е оспорил ПНИ само в частта, касаеща собствения му имот, а не относно съседните имоти, поради което възниква въпросът доколко той изобщо има правен интерес да обжалва процесната заповед, с която се одобрява ПНИ. Безспорно е установено, че Йордан Йоргов се легитимира като собственик на имот с площ 600 кв. м. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, закупен по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № 48, том ХI, дело № 16525/1993 г., който имот обаче е отразен ПНИ със значително по- голяма площ, а именно 809 кв. м. Като се съобрази този правнорелевантен факт и обстоятелството, че Йордан Йоргов не е релевирал изрично оспорване на ПНИ в частта за съседните имоти, би следвало да се извлече извод, че пътят, който този жалбоподател претендира, следва да се прокара през неговия собствен имот, което очевидно не е целта на неговото оспорване на процесната заповед. Изложените нарушения на съдебнопроизводствените правила са съществени и изискват отмяна на обжалваното решение. Делото следва да се върне за ново произнасяне на нов състав от същия съд, за изясняване на описаните по- горе обстоятелства, които са определящи за изхода на правния спор относно законосъобразността на оспорената заповед. На основание на горното и на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 4