Решение № 377 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 522/2016 г.
ВАСI отделение12.01.2017 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 467/07.12.2015 г. по адм. д. № 159/2015 г. на Административен съд - В. Т. ОСЪЖДА НАП-ЦУ-Дирекция "ОДОП"-В. Т. да заплати на "Ден и нощ" ООД 7015,50 лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 377 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 522/2016 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. Т. моли да бъде отменено решение № 467/07.12.2015 г. по адм. д. № 159/2015 г. на АС-В. Т. в частта, с която е отменен РА № Р-15-1401785-091-01/28.11.2014 г. на ТД на НАП-В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба "Ден и нощ" ООД по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-15-1401785-091-01/28.11.2014 г. на ТД на НАП-В. Т. в частта, с която за периода м. 6 - 9 и 11.2010 г. и м. 5 - 6, 8, 10 - 11.2012 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 312 054,49 лв по фактури на "Блек форест системс България" ЕООД и "Захарна индустрия" ЕООД с лихви като е отхвърлил жалбата в останалата й част. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по спорените фактури на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на захар не са осъществени. За да уважи жалбата против РА в отменената част съдът е приел, че представените приемо-предавателни протоколи за предаване на захарта от доставчиците на ревизираното лице са годни доказателствени средства, установяващи факта на предаването на захарта и преминаване на собствеността върху нея в патримониума на ревизираното лице. Касаторът е оспорил протоколите относно тяхната вярност и автентичност, като съдът е открил производство по оспорването им само относно автентичността на същите. В подкрепа на оспорените протоколи жалбоподателят е посочил като свидетели счетоводителите и портиерите на ревизираното лице, които са приемали захарта по представените приемателни протоколи за доставка на ревизираното лице, съставени при приемането на захарта с посочени в тях фирма доставчик, номер на транспортно средство, име и подпис на шофьора, предал стоката. При приемането на стоката се поставя складов номер, по който предвид системата на контрол може да се проследи всяка партида от захарта в кои готови изделия е вложена според неоспореното заключение на вещото лице, възприето от съда като обосновано и добросъвестно. Съдът е приел оспорването автентичността на подписите върху приемо-предавателните протоколи, съставяни след ден-два в предприятието, когато се яви представител на доставчика и представи фактурата за безпредметно предвид чл. 301 от ТЗ като е приел, че дори и да са подписани от лице без представителна власт фактурите за доставка са осчетоводени от доставчиците, прието е плащане по тях по банков път, поради което доставката е потвърдена от доставчика. Последният извод е необоснован. С тези разсъждения съдът е основал извода си за вярност на протоколите само въз основа на отразяване на фактурите в дневниците за продажби на доставчиците, което не е достатъчно, за да се приеме, че доставките на захар са осъществени от фирмите, посочени като доставчици в приемо-предавателните протоколи. В преписката са приложени товарителници за доставка на захарта от доставчиците, подписани за получател от представител на ревизираното лице, които потвърждават верността на приемо-предавателните протоколи и крайният извод на съда, че същите представляват годно доказателство за осъществяване на доставките по спорните фактури. По доставките на "Блек форест системс България" ЕООД са представени протоколи за извършени вътреобщностни придобивания на захар от румънски фирми, с посочени в тях номера на фактури, които потвърждават отразеното в протоколите на ревизираното лице, че се приема захар от Румъния, доставена от тази фирма. В 5 протокола за доставка, съставени от ревизираното лице, не е посочено името на доставчика, но в приемо-предавателния протокол е посочен номера на товарния автомобил, с който е предадена захарта и заедно с протокола за доставка, в който е посочен същият номер на автомобил, установяват предаване на фактурираното количество захар. Обосновано съдът е приел, че не е доказана недобросъвестност на ревизираното лице, което е получател по осъществени доставки с транспорт на доставчиците, като за транспорта са представени товарителници, подписани за получател, които също установяват предаването на захарта. Обосновано съдът се е позовал на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, за да приеме, че неправилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице по спорните фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски е основателно за 7015,50 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,