Решение № 9750 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2018 г.

Решение № 9750 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по реда на чл. 237 и след от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по молба на "Л. И." ООД - гр. С., представлявано от управителя В. Б. Г., за отмяна на влязлото в законна сила решение № 14071 от 21.12.2015 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 13591/2014 г., с което е оставено в сила решение № 5544 от 25.08.2014 г. по адм. д. № 2730/2013 г. на Административен съд - С. град. В молбата се твърди, че във връзка с инвентаризация на активите на дружеството, възложена със заповед № 1/01.11.2017 г. е била представена оценка от 09.09.2003 г. по отношение на неурегулиран поземлен имот с пл. № 26 по плана на гр. С., местност "Парк на свободата", район "И.", бул. "Д.. Ц." .№..., и разделителен протокол от 12.10.2003 г. за разделяне на активи. Твърди се, че "Р. И. П." ООД /предишно наименование на "Л. И." ООД/ е било регистрирано с капитал от 5000 лв. и чрез отделяне на активи от "МГ Р. И." АД по разделителен протокол от 12.10.2003 г., като според него протокол имотът на бул. "Д. Ц." .№..., ведно с построените в него сгради преминават към дружеството. Молителят твърди и това, че в разделителния протокол няма посочена цена на недвижимия имот, а оценка на същия е била направена на 09.09.2003 г. от инж. М. Ж., оценител с лиценз № 2347/06.12.1993 г. на Агенция по приватизацията, като според нея само оценката на земята е 26 492 210 лв. Молителят посочва, че тази оценка като цена на придобиване е следвало да бъде използвана като първоначална оценка на актива съгласно т. 4 от Счетоводен стандарт № 16 "Дълготрайни материални активи", като балансовата стойност е функция на цената на придобиване, като последната се намалява с натрупаните амортизации и се коригира със загубите от обезценка или извършените преоценки. Молителят твърди, че оценката от 09.09.2003 г. не му е била предоставена, поради което цената на придобиване е определена от последваща оценка, което е в противоречие с т. 7.1 от СС № 16 и влияе на размера на печалбата, поради което има връзка с предмета на спора на посочените по-горе дела на Административен съд - С. град и Върховния административен съд. По изложените доводи, моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение № 14071 на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 13591/14 г., с което е оставено в сила решение № 5544 от 25.08.2014 г. по адм. д. № 2730/2013 г. на Административен съд - С. град и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - С. град. Ответният по молбата директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез своя процесуален представител юрк. К. взема становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 14071 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 13591/2014 г., Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е оставил в сила решение № 5544 от 25.08.2014 г. по адм. д. № 2730/2013 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на "Л. И." ООД - гр. С. срещу ревизионен акт № 011002902/10.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., в частта му за допълнително определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 2 625 651,33 лв. и лихви за забава в размер на 402 254,25 лв. Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Съгласно чл. 239 АПК т. 1, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Твърдяното от молителя като ново обстоятелство и доказателство - оценка на недвижим имот от 09.09.2003 г., изготвена от инж. М. Ж., не може да бъде разглеждано като такова по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Въпросът за неправилното счетоводно отчитане на наличните дълготрайни активи на дружеството към 2008 г. е бил обсъждан в ревизионното и съдебно производство, като е прието, че допуснатата грешка относно пазарната цена на активите не може да бъде коригирана от органа по приходите. В този смисъл представеното ново писмено доказателства се явява неотносимо към спора. По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС на основание чл. 239, т. 4 и 1 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса, молителят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 244 от АПК във вр. с чл. 239, т. 1 и 4 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,