Решение № 889 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2020 г.

Решение № 889 от 25.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7663/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община (СО), чрез юрк. Стойков, против решение № 2208 от 24.04.2020 г., постановено по адм. д. № 10476/2019 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменена негова заповед № РА-30-187/12.07.2019 г. Касаторът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът – Н. Харизанова, чрез процесуалния й представител адв. Николов оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Съдът е приел за установено, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредено на Н. Харизанова да премахне незаконен строеж: "Дървен навес над покрив – тераса", изпълнен пред ап. 1, находящ се на първи етаж на жилищна сграда в УПИ II-85, кв. 116 по плана на [населено място], местност [ж. к.], с административен адрес: [населено място], [адрес], [ж. к.]. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административно производствените правила, но същата е в несъответствие с материалния закон. Въз основа на представените по делото доказателства и след анализ на относимите материалноправни норми съдът е направил извод, че в случая не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Съдът се е позовал на заключението на СТЕ, като е изложил доводи, че изграденият обект, като се има предвид техническите характеристики, начина на монтаж и вложените строителни материали за изпълнението на монтирания навес отговаря на определението за преместваем обект съгласно т. 80, § 5 ДР на ЗУТ. При така изложените доводи е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай се касае за преместваем обект, а не за строеж е неправилен. Настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният обект представлява дървен навес с изцяло дървена конструкция, състояща се от дървени колони и греди, като дървените колони са захванати с метални "Г" образни планки и анкерни болтове към борда на терасата и 2 бр. към пода на терасата, а гредите до северната фасада са захванати чрез болтове за фасадната стена, а до западната фасада на сградата стъпват върху две дървени колони. Изграденият навес би могъл да бъде демонтиран и монтиран на друго място със същото предназначение, според заключението на вещото лице. Според вещото лице навесът като конструкция се състои от три отделни части монтирани една до друга, които могат да бъдат демонтирани и преместени в пространството без да загубят своята конструктивна цялост. Това обаче не опровергава факта, че се касае за строеж. За да се квалифицира един обект като строеж или като преместваем обект, то следва да се изхожда от неговото предназначение. В случая настоящата инстанция не приема, че се касае за преместваем обект, елемент от търговски обект. Не се касае и за преместваем обект "за друга обслужваща дейност". Преместваемите обекти са тези по чл. 56, ал. 1 ЗУТ с предназначение като увеселителни обекти, за административни, търговски и други обслужващи дейности и за временно обитаване като временни обекти. В случая се касае до навес, който не е за друга обслужваща дейност, тъй като обектът изпълнява функциите на навес, а не на някаква обслужваща дейност. Цитираната разпоредба на чл. 56, ал. 1 има предвид обслужваща дейност, а не обект. Неприложима е и разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви. С оглед на изложеното спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същият незаконен и съответно подлежащ на премахване. Като е достигнал до обратен извод, че спорният обект е преместваем обект, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено с друго, с което жалбата на Н. Харизанова срещу заповед № № РА-30-187/12.07.2019 г. на главния архитект на Столична община да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,