Решение № 786 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2016 г.

Решение № 786 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3020/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "А. Д." ООД, гр. С., подадена чрез пълномощник адв. С. С., против решение № 8123 от 22.12.2015 г. по адм. дело № 6051/2015 г. на Административен съд С. - град, В. отделение, 36 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо за одобрение № 1662/121/ изх. № 01-2600/4520 от 10.05.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която са наложени редукции в размер на 6 252 лева във връзка с Договор № 04/121/00142 от 11.02.2009 г., както и е осъдено да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 600 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът е стигнал до неправилния извод, че съгласно сключеният Договор № 04/121/00142 от 11.02.2009 г. между дружеството и ДФ "Земеделие" частта на одобрената субсидия, относима към уведомителното писмо обхваща само разходите за изготвяне на бизнес план за финансирания проект, но не и другите разходи, свързани с него. Излага, че съдът не е съобразил, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 12 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. допустими за получаване на финансова помощ са и разходи, свързани с проекта, в т.ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, придобиване на ноу-хау, патентни права и лицензии, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявление по чл. 30, ал. 1 от същата Наредба, така и по време на неговото изпълнение. Излага, че дори да се приеме, че посочените разходи в размер на 3 126 лв. са формално недопустими за финансиране, то съобразно разпоредбата на чл. 31, т. 1, § последен от Регламент № 1975/2006 на Европейската комисия - ако бенефициерът може да докаже, че не е допуснал грешка, като е включил недопустимата сума, не се прилага намаление. Моли, да се отмени обжалваното решение и по същество се отмени уведомителното писмо за одобрение, както и да му се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", чрез пълномощник ст. юриск. А. И., с писмен отговор оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение и искане да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдът правилно, съобразно дадените от Върховния административен съд указания, е приел, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Излага, че в случая съдът е направил точен извод, че извършените разходи за изготвяне на бизнес план са в размер на 17 268 лв., което е с 3 126 лв. по-малко от одобрените по проекта разходи в размер на 20 394 лв., което е подкрепено от приложените по делото доказателства и приетата съдебно - счетоводна експертиза. Сочи, че според чл. 42 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., плащанията следва да се изчисляват на основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 от горепосочената наредба, което е и направено от административния орган в настоящият случай. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 8123 от 22.12.2015 г. по адм. дело № 6051/2015 г. на Административен съд С.-град, В. отделение, 36 състав, е отхвърлена жалбата на "А. Д." ООД против Уведомително писмо за одобрение № 1662/121/ изх. № 01-2600/4520 от 10.05.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в частта, с която са наложени редукции в размер на 6 252 лева във връзка с Договор № 04/121/00142 от 11.02.2009 г., както и е осъдено дружеството да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 600 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съобразно дадените му с решение № 6901/10.06.2015 г. по адм. д. № 4788/2015 г. по описа на ВАС, четвърто отделение указания. Приел е, че спорът между страните е дали сумата от 20 394 лв. посочена в Таблицата за одобрените разходи по проект с ИД 04/12/00142 включва само размерът на одобрените финансови разходи по перо с наименование "Бизнес план" или включва и одобрената част на "разходите свързани с проекта" по смисъл на чл. 26, ал. 1, т. 12 от Наредба № 8/2008 г. Приел е, че в случая, в горепосочената таблица, в колона първа изрично е записано, че съдържа вида на дейностите по проекта, вкл. общи разходи за подготовка на проекта (за консултанти, инженери, архитекти и т. н.), като сумите по отделни пера са изрично изброени по-надолу, между които е и перо "бизнес план". Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на вещо лице, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение на дължимата субсидия, непризнатите разходи в размер на 3 126 лв. и наложената санкцията от 6 252 лв., съобразно чл. 31, т. 1, буква б) на Регламент 1975/2006 на Европейската комисия. Съдът е приел, че в случаи като процесния, когато определената сума в искането за плащане на бенефициента, надхвърля сумата, определена след проверка на допустимостта на исканото плащане, с повече от 3 %, определената сума се намалява, като това намаление е разликата между двете суми, поради което е счел уведомителното писмо, с което е наложена редукция от 6 252 лв. (непризнати разходи в размер на 3 126 лв. и санкция в размер на 3 126 лв.) за законосъобразно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от "А. Д." ООД против Уведомително писмо за одобрение № 1662/121 с изх. № 01-2600/4520 от 10.05.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта за наложената редукция. С него управителя на дружеството е уведомен, че във връзка с договор № 04/121/00142 от 11.02.2009 г. за извършено плащане според договора за отпускане на финансова помощ и подадена заявка за плащане, по банковата сметка на дружеството на 20.04.2011 г. е изплатена сума в размер 7 071 лв. и е наложена редукция за сума в размер 6 252 лв. Посочени са и причините за наложената редукция. От приложения договор № 04/121/00142 от 11.02.2009 г. се установява, че "А. Д." ООД е сключило договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. на основание чл. 35, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана само "Наредба № 8". Със заявка за окончателно плащане от 03.02.2011 г. с УИН 04/121/00142/3/01, дружеството е отчело разходи в размер на 20 394 лева и е поискало субсидия в размер на 10 197 лева по Договор № 04/121/00142 от 11.02.2009 г. При извършените проверки по допустимостта на плащането, е установено, че разходите на стойност 3 126 лева са недопустими за финансиране, тъй като сумата за изготвяне на бизнес план е намалена, съгласно Анекс от 25.02.2009 г. към Консултантски договор от 14.01.2008 г., както и че "Разходи на стойност 3 126 лева, съгласно чл. 31, т. 1, б. "б", на Регламент № 1975/2006 на Европейската комисия, а именно: "Когато определената сума в искането за плащане на бенефициента, надхвърля сумата, определена след проверка на допустимостта на исканото плащане, с повече от 3%, определената сума се намалява. Размерът на намалението е разликата между двете суми или 3126 лв. По делото е изслушано заключение на съдебно - счетоводна експертиза, която изцяло и без разминавания е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Установено е, че дължимата субсидия е в размер на 7071 лева, съставляваща 50% от признатите 14 142 лева, представляващи разликата между одобрените за "бизнес план" 20 394 лева, непризнати разходи от 3 126 лева и санкция от 3 126 лева по чл. 31, т. 1, б. "б" от Регламент № 1975/2006 на Европейската комисия. Експертизата е установила още, че сумата в размер на 3 126 лева е определена като недопустима за финансиране, тъй като сумата за изготвяне на бизнес план е намалена, без одобрение на Д. фонд "Земеделие", съгласно Анекс от 25.02.2009 г. към консултантски договор от 14.01.2008 г. Съдът обективно е установил, че таблицата за одобрените инвестиционни разходи е неразделна част от договора, като след извършването на инвестицията всяко съществено несъответствие на реално направените от ползвателя разходи с тези, одобрени от ДФЗ се преценява като неточно изпълнение на инвестицията по смисъла на чл. 4.4, б. "а", пр. 2 от сключения консултантски договор от 14.01.2008 г. между "А. Д." ООД и "Еко прециз"ЕООД. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът е приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - след извършените по реда на чл. 41 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. административни проверки и проверки на място е установил, че са извършени недопустими за финансиране разходи, поради което и в съответствие с чл. 43 от Наредбата е отказано частично плащане. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатата и приета ССЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в него. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещото лице по делото. В последното е посочено, че отчетените разходи от 20 394 лв. не са приети и са редуцирани с т. 1 от писмо за одобрение № 1662/121, с 3126 лв. и понеже сумата от 3126 лв. разделена на 20 394 лв. съставлява 15,ЗЗ% (повече от 3%) то на бенефициента е наложена санкция съгласно чл. 31, т. 1, буква б) на Регламент 1975/2006 на Европейската комисия с още 3126 лева. Обективно съдът е съобразил заключението на вещото лице за установения размера на наложената редукция на плащането и причините за това намаление, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за отказа за подпомагане. Неоснователни и са и доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Правилно е съобразено от съда, че съобразно чл. 26, ал. 1, т. 12 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. допустими за финансова помощ са разходите, свързани с проекта, в т.ч. разходи за предпроектни проучвания, такси, хонорари за архитекти, инженери и консултанти, придобиване на ноу-хау, патентни права и лицензии, извършени както в процеса на подготовка на проекта преди подаване на заявление по чл. 30, ал. 1, така и по време на неговото изпълнение в размерите по ал. 4. В случая са установени недопустими за финансиране разходи въз основа на административни проверки и проверки на място, като техния размер и основанията за наложената редукция, се установява по безспорен начин от приетата и неоспорена съдебно - счетоводна експертиза. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, следва в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид изразеното становище (отговор) по жалбата, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като бъде осъден жалбоподателят да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение