Решение № 8576 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15615/2013 г.

Решение № 8576 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15615/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Диджиталнет" ООД, гр. Варна, против решение № 2188/13.08.2013 г., постановено по адм. дело № 2129/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение от 15.06.2010 г. към ЕАД № 09BG002002Н0037827/20070821, издадено от началника на Митнически пункт "Варна Запад", за определяне на допълнителни държавни вземания мито и ДДС. Касаторът твърди, че атакуваното съдебно решение е неправилно - необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Варна или евентуално да бъде отменено първоинстанционното решение и решението на началника на МП "Варна Запад". Претендира разноски. Ответникът - началникът на Митнически пункт "Варна запад" в писмено становище оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Началникът на Митнически пункт "Варна запад" е подал частна жалба срещу определение № 5032/11.10.2013 г. по същото дело, с което в производство по реда на чл. 248 от ГПК по негово искане е изменено решението в частта за разноските и е осъдено дружеството да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 917,40 лв., но не са уважени исканите разноски в цялост и претендира допълнително присъждане на направените разноски - внесени депозити за вещи лица в размер на 1050 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита и частната жалба за неоснователна, но изразява становище по размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение, което не се оспорва, а не е взел становище по искането за присъждане на направените разноски в цялост, по представения списък за разноски и искане да се присъдят разноски за вещите лица по приетите от съда експертизи, в общ размер на 1050 лв. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество, е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на "Диджиталнет" ООД против решение от 15.06.2010 г. към ЕАД № 09BG002002Н0037827/20070821, издадено от началника на Митнически пункт "Варна Запад", за определяне на допълнителни държавни вземания мито в размер на 19 475,06 лв. и ДДС в размер на 3 895,02 лв. и с определение по реда на чл. 248 ГПК са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 917,40 лв. Предмет на внос по посоченото ЕАД са сет топ модули с комуникационна функция TF6100DCC, които са декларирани с тарифен код 8528711300 при 0% мито. При извършена последваща митническа проверка по реда на чл. 84а - 84м от Закона за митниците (ЗМ) митническите органи са приели, че внесените модули нямат наличен модем за връзка с интернет и неправилно са класирани в тарифен код 8528711300 вместо в код 8528711900, със съответно мито 14%, поради което са установили дължими държавни вземания за мито и ДДС, в посочения размер. С определение от 02.09.2011 г. административният съд е спрял производството по делото до приключване на заведени дела пред СЕС по отправено преюдициално запитване от Административен съд Варна, относимо към същия спор по образувани други дела, включително и със същия жалбоподател "Диджиталнет" ООД. Производството по делото е било възобновено с определение от 11.01.2013 г., след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 22.11.2012 г. по съединени дела C-320/11 и C-383/11 ("Диджиталнет" ООД), C-330/11 ("Цифрова компания" ООД) и С-320/11, С-330/11, С-382/11, С-383/11 ("М САТ КЕЙБЪЛ" АД), на което съдът се е позовал. Съгласно цитираното решение на СЕС: 1) Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, съответно изменена с Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г., Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. и Регламент (ЕО) № 948/2009 на Комисията от 30 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на класирането на дадена стока в подпозиция 8528 71 13 "модем за достъп до интернет" обозначава устройство, което може само, без да се използва и някакъв друг апарат или механизъм, да осъществява достъп до интернет и да осигурява интерактивност и двупосочен обмен на информация. За целите на класирането в посочената подпозиция значение има само годността за осъществяване на достъп до интернет, а не използваната за тази цел технология. 2) Посочената Комбинирана номенклатура трябва да се тълкува в смисъл, че приемането на телевизионни сигнали и наличието на модем за достъп до интернет са две еквивалентни функции, които апаратите трябва да изпълняват, за да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 13. При липса на някоя от тези функции апаратите трябва да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 19. 3) Член 78, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки. След така постановеното решение от СЕС спорът по делото се е свеждал до характеристиките на внесените стоки и установяване дали същите представляват устройство, което може само, без да се използва някакъв друг апарат или механизъм, да осъществява достъп до интернет и да осигурява интерактивност и двупосочен обмен на информация. С приети по делото повторни съдебно-технически експертизи - единична и тройна е установено, че достъпът до интернет е чрез използване на друг апарат или механизъм, поради което внесеното устройство следва да се класира в подпозиция № 8528711900, както правилно е приел митническият орган в оспореното пред съда решение. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Съдът е описал фактическата обстановка, свързана с издаването на обжалвания митнически акт, основанията за издаване на същия, заключенията на вещите лица, назначени с цел да бъдат установени технически въпроси, свързани със спора, както и повторно назначените експертизи, след възобновяване на делото при постановеното решение на СЕС. Направен е извод от съда, на база всички събрани по делото доказателства, съпоставени с приетите заключения, че е установено наличието само на една от двете функции, характеризиращи стоките в тарифната подпозиция 8528 7113, а именно, че спорното устройство съдържа модем, но не и техническа възможност за осъществяване на връзка с интернет. От събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица се установява по категоричен начин, че процесното устройство не осъществява самостоятелно достъп до интернет, а чрез използване на друг апарат или механизъм, поради което стоката, декларирана по процесния ЕАД правилно е класирана от митническия орган с тарифен код 8528711900. В този смисъл е и цитираното решение на СЕС, в което е прието, че в случай на осъществяване на достъпа до интернет чрез използване на друг апарат или механизъм, устройството следва да се класира в подпозиция 8528 71 1900. При формиране на фактическите си и правни изводи административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са допуснати и процесуални нарушения, които да обуславят необходимост от връщане на делото за ново разглеждане. В същия смисъл са постановени решения по адм. д. № 5002/11 г., адм. д. № 5003/11 г. и адм. д. № 16558/11 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В частта за разноските, съдът е постановил определение по реда на чл. 248 ГПК, но е присъдил само юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на молителя - административния орган. Основателно е искането в подадената срещу това определение частна жалба от началника на МП "Варна Запад" за присъждане на всички направени по делото разноски, посочени в представения списък (л. 980), приет в съдебно заседание на 19.07.2013 г. от процесуалния представител на ответния административен орган юрк. Кирилова, а именно - 1050 лв. внесени депозити за повторни експертизи, допуснати и приети по делото. В този смисъл определението за разноски следва да се измени, като освен присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 917,40 лв., следва да се присъдят и разноски по внесени депозити за вещи лица в размер на 1050 лв., или общо в размер на 1967,40 лв. Пред настоящата инстанция, ответникът не е представляван от юрисконсулт в открито съдебно заседание, поради което разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъждат . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение