Решение № 8474 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2016 г.

Решение № 8474 от 22.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9195/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "А. Е." ООД, с адрес: гр. Р., ул. "Петко Д. Петков" № 6, чрез пълномощника си адв. Г. Ч., против Решение № 22/27.05.2016 г. на Административен съд - Р., постановено по адм. дело № 672/2015 г. Касаторът счита, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, които пороци представляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да се уважи жалбата срещу атакувания административен акт. Ответникът - Заместник - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" чрез пълномощника си гл. юрк. Л. Ж., с постъпила молба на 5.06.2017 г., моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата на "А. Е." ООД като неоснователна, а в случай че се установи в хода на съдебното дирене - недоказана. Прави искане да бъде оставен в сила оспореният съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е подадена в срок, допустима е, но по същество се явява неоснователна. При подробно изложени съображения е приел, че нито в административното, нито в съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК. Приел е, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на дружеството е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 6.06.2016 г., подписана е от надлежно упълномощен адвокат (видно от допълнително представено в тази инстанция пълномощно на стр. 17 от делото), на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 22 от 27.05.2016 г. по адм. дело № 672/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. по глава Х от АПК, Административен съд Р., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на "А. Е." ООД със седалище гр. Р., представлявано от управителя Д. Г. П. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 с изх. № 02-180-2600/3381 от 26.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като дружеството е осъдено да заплати на Д. фонд "Земеделие" сумата от 450 лева - разноски по делото. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 3 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции, а съгласно ал. 4 на същия чл. изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие е издал Заповед № 03-РД-323/11.03.2015 г. (л. 14-15), с която същият делегира на заместник изпълнителния директор правата си по чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. Поради което административния съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и по съществото си е валиден административен акт. На следващо място съдът е приел, че оспореният акт съдържа фактическите основания, които биха могли да се подведат под приложената, респ. под приложимата правна норма и биха могли да служат за изходна база за съдебна проверка за спазването на материалния закон. Не е налице отменителен порок - неспазване на установената форма по чл. 146, т. 2 от АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Съдът е приел за неоснователен довода, че неуведомяването му за извършената проверка е основание за отмяна на оспорения акт поради ограничаването му на право на участие. Тъй като процесните специализирани теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимите за подпомагане площи, извършени в рамките на ежегодното обновяване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" на основание чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол се различават от проверките на място като проверка на допустимостта за подпомагане по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 и сл. от Наредба № 105/22.08.2006 г. Представените по делото протоколи материализират констатации от специализирани теренни проверки по чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г., а не от проверка на място по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП, поради което не съществува законово задължение извършилите проверката да уведомят ползувателите на физическите блокове за провеждането и резултатите от същата. На следващо място е прието, че административното производство е инициирано по инициатива на жалбоподателя чрез подаването на общо заявление за подпомагане. Осигурената възможност за справки в документи, съдържащи информация за заявените за подпомагане площи, публикувани в достъпна форма сочат, че правото на участие на жалбоподателя в административното производство не е нарушено. Поради което е прието, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 16а, ал. 1 (редакция преди изменението с ДВ бр. 90/2015 г.) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) Министерството на земеделието и храните създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", който включва площите в добро земеделско състояние в рамките на всеки физически блок въз основа на критериите на Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (ДВ, бр. 22 от 2010 г.). В чл. 16а, ал. 2 (редакция преди изменението с ДВ бр. 90/2015 г.) от Наредба № 105/2006 г. е посочено, че специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" се обновява ежегодно чрез включване или изключване на площи с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите въз основа на методическите указания по чл. 12а. Оспорващото дружество е възразило против невключване на част от заявените от него парцели в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" в съответствие с изискването на чл. 16в, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., на което възражение е отговорено с писмо изх. № 70-1565/23.04.2014 г. като възражението е прието за неоснователно. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на МЗХ е обжалвана от оспорващото дружество пред ВАС. С Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която са определени кои от заявените за подпомагане от оспорващия парцели са допустими за подпомагане, е влязла в сила по отношение на "А. Е." ООД и същото е обвързано от констатациите направени от административния орган, а именно, че част от заявените за подпомагане земи не попадат в слоя "Площи допустими за подпомагане". Подаденото заявление за подпомагане съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП подлежи на административна проверка посредством ИСАК чрез съпоставяне на вписаните в заявлението данни с данните от системата за регистрация на кандидатите, заявленията за подпомагане и системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Проверката за допустимост на земеделските площи се извършва въз основа на данните, които се съдържат в СИЗП, поддържана от Министерството на земеделието и храните (чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/2006 г.). Създаването, поддържането и обновяването на тази система включва създаване, поддържане и обновяване на цифрова ортофотокарта на територията на страната, дигитализиране на физическите блокове и БЗС и създаване и поддържане на регистър на ползваните земеделски земи - чл. 8 от Наредба № 105/2006 г. Съгласно чл. 28 от Наредбата ДФ "Земеделие" РА създава интегрирана информационна система, която обединява данните, от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане и данните, които се съдържат в СИЗП и административният орган няма правомощия да променя, проверява или да отказва да ползва въведените в системата данни за земеделските парцели, които отразяват състоянието на земеделските земи и съответно допустимостта за тяхното подпомагане. Въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подал възражение срещу специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", но същото не е уважено. Размерът на допустимата площ в настоящия случай е определен въз основа на извършена от РА административна проверка. Съдът е установил, че по делото липсват доказателства за извършена проверка на място на заявените за подпомагане площи от оспорващото дружество. Данни за такава не се съдържат и в самото уведомително писмо (колона 4 на таблицата на стр. 2 от УП). Такава проверка обаче не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане. Съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г., Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на едва 5 % от всички земеделски производители кандидатстващи за подпомагане, като липсата на данни заявлението на "А. Е." ООД да е попаднало в тези 5 % изключват наличието на допуснати нарушения при извършване на проверка на място, тъй като такава изобщо не е правена, а и не е задължителна. Съдът е направил извода, че за да бъде отказано (включително и частично) финансиране по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), следва да са налице някое от обстоятелствата по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, като наличието им се установява след извършена проверка на подадените заявления съгласно чл. 37 от ЗПЗП. В случая е установено, че част от заявените площи, съответстваща на 2,84 % от установените за подпомагане площи, попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., поради което тази част не подлежи на подпомагане съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Ответникът действа в условията на обвързана компетентност спрямо факта на невключване на процесната земя в този допустим слой. Съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. при процентно отношение на наддекларирана площ към установената площ в рамките до 3 % или до 2 ха санкционираната площ е равна на нула, а се отказва подпомагане за размера на наддекларираната площ. В процесния случай 2,84 % попада в този обхват, поради което площта от 16,36 ха подлежи на санкциониране чрез отказ. При това положение следва, че административният орган е упражнил правомощието си по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, цитирано като основание в оспорения акт, като е постановил частичен отказ по подаденото заявление. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при спазване на установената от закона форма, в съответствие с приложимия материален и процесуален закон, предвид което направеното волеизявление в касационната жалба, че се поддържат доводите изложени в първоинстанционната жалба срещу атакувания административен акт, следва да се приемат за неоснователни. Тъй като не се сочат конкретни доводи, въз основа на който да се извърши преценка относно наличието на отменителни касационни основания. Неоснователен се явява релевирания довод, при издаването на процесното уведомително писмо е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са посочени правни и фактически основания за издаване на контролния акт. Настоящия съдебен състав, приема че в Уведомителното писмо (УП) са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице несъответствия с изискванията за подпомагане, във връзка с което е отказано финансово подпомагане. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им /макар и не съвсем обстоятелствено-номера, дати и т. н./, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт /респ. фактическият състав/, от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Във връзка с което правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесният акт е спазена установената от закона писмена форма и че същият е мотивиран. С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,