Решение № 973 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2009 г.

Решение № 973 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия против решение № 35 от 14.05.2009 г., постановено по административно дело № 446 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град (АССГ), II административно отделение, 37-и състав. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Георги Танчев Делитонев, се явява лично в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Представено е и писмено възражение с мотивиране на направените доводи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните и с оглед на тях и приложимата нормативна уредба приема следното по допустимостта и основателността на касационната жалба: Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок, подадена е от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 145 и сл. от АПК пред Административния съд - София-град, е оспореното от Георги Танчев Делитонев от гр. Хасково експертно решение (ЕР) на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) № 1078 от заседание № 151 от 26.09.2007 г. в частта, с която е отменено ЕР на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания към МБАЛ - Хасково, № 0854 от заседание № 039 от 21.03.2007 г. в частта по оценката на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи. С оспореното ЕР на НЕЛК е направена нова оценка на работоспособността й са определени 38 % трайно намалена работоспособност (ТНР). С постановеното решение по делото първоинстанционният съд е отменил ЕР на НЕЛК № 1078 от 26.09.2007 г. в обжалваната му част, като е приел, че е незаконосъобразно. Съдът е върнал преписката на НЕЛК за ново разглеждане и произнасяне по оценката на работоспособността на Георги Танчев Делитонев при спазване на указанията, дадени с отменителното решение. За да се произнесе по спора за степента на трайно намалената работоспособност на освидетелстваното лице, първоинстанционният съд е допуснал провеждането на две експертизи: комплексна съдебномедицинска експертиза, извършена от вещите лица д-р Стойчев (кардиолог), д-р Пешев (хирург) и д-р Лачкова-Жлебинкова (вътрешни болести), и комплексна съдебномедицинска експертиза, извършена от вещите лица д-р Коликовска-Лабова (хирург), д-р Близнашка (кардиолог) и д-р Петков (нефролог). Първата комплексна съдебномедицинска експертиза поради обстоятелствата, че е изготвена, без да е извършен преглед на Делитонев при изрично дадени от съда указания за това, и че в нея не е включен специалист нефролог, каквото е водещото заболяване на лицето, правилно не е приета от съда по съществото. Законосъобразно АССГ е кредитирал втората комплексна съдебномедицинска експертиза, заключенията по която не се оспорват от страните и се възприемат от съда като компетентни и безпристрастни. Като е преценил доказателствата по делото, както и допуснатата и приета експертиза в съответствие с процесуалното правило на чл. 235, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът е стигнал до извод, че ЕР на НЕЛК № 1078 от 26.09.2007 г. е незаконосъобразно поради неопределянето на правилен процент на ТНР за констатираните от административния орган заболявания на жалбоподателя и в тази връзка - незаконосъобразно определен краен процент на ТНР на жалбоподателя. Решението на АССГ е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят от касационната инстанция. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон и за необоснованост. При определянето на процента на ТНР поради общо заболяване административният орган е направил неправилни изводи, тъй като не е извършена задълбочена преценка на действителното здравословно състояние на освидетелстваното лице. Този извод е основан на заключението на втората комплексна съдебномедицинска експертиза. От медицинските документи и от личния преглед на лицето при извършване на експертизата е констатирано: бъбречнокаменна болест - двустранно усложнена, с уроинфекция - хроничен калкулозен пиелонефрит двустранно, с хидрокалкилоза в левия бъбрек, с хидронефроза и начален хидроуретит, което е доказателство за функционалния дефицит, който задължава експертизата да приеме най-високия процент по Част девета, Раздел ХIХ, т. 4.2 от Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Констатирани са и артериална хипертония втори стадий, умерена степен, сърдечна форма и хипертонично сърце и варици на долните крайници. Приетата експертиза сочи на обективна и точна преценка на здравословното състояние, правилно са определени процентите ТНР, не са опровергани нейните заключения, поради което съдът правилно е приел, че решението на НЕЛК е незаконосъобразно. Основателен е доводът в касационната жалба, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на процесното дело. Основателно е искането същото да бъде намалено. Регулиращата правна норма на чл. 78, ал. 5 от ГПК определя, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Новелата на чл. 78, ал. 5 от ГПК въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно и насрещната страна да направи искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът следва да бъде справедлив и обоснован, както и да не бъде по-нисък от предвидения, при спазване на изискванията на чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (издадена от Висшия адвокатски съвет, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г.) във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от същия подзаконов нормативен акт. В случая тези две предпоставки са изпълнени. Следователно минималното възнаграждение се равнява на 150 (сто и петдесет) лева. Следва да се вземе предвид изричната разпоредба на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г., с която е установено, че в случаите по чл. 78, ал. 5 от ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. Предвид цитираната нормативна уредба трикратният размер възлиза на 450 (четиристотин и петдесет) лева, т. е. претендираният адвокатски хонорар от адв. Пожарлиева надвишава тази сума, тъй като за първата инстанция са присъдени 690 (шестстотин и деветдесет) лева по два представени договора за правна помощ и съдействие. Предвид изложеното дотук следва да се приеме, че е налице прекомерност на заплатеното възнаграждение за един адвокат и сумата следва да бъде редуцирана на 450 (четиристотин и петдесет) лева. Към размера на присъдените разноски АССГ е присъдил и заплащане на възнаграждението на вещите лица по двете комплексни съдебномедицински експертизи - общо 600 (шестстотин) лева, които не следва да бъдат определени в друг размер. Ето защо размерът, който дължи касационният жалбоподател, съдът определя на 1050, 00 (хиляда и петдесет) лева. Тази сума следва да се възложи в тежест на административния орган - Националната експертна лекарска комисия. Неоснователно се поддържа и недопустимост на решението. Конкретни доводи не се сочат. Решението е постановено по допустима жалба и от законосъобразен състав на съда. Не са налице и нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения тричленният състав на Върховния административен съд намира, че не се установиха отменителни основания по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното решение на АССГ като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - състав на шесто отделение,