Решение № 8735 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13201/2014 г.

Решение № 8735 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13201/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Милка Димитрова Караджова от гр. Габрово срещу решение № 5122 от 23.07.2014 г. по административно дело № 5619/2014 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата й против Решение № ГС-05-13/9.05.2014 г. на Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) по заявление вх. № ГБ-1450-05-575/28.04.2014 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният акт бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Главният секретар на ДНСК в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: В обжалваното решение първоинстанционният съд приема, че правилно с административния акт не е предоставена исканата от Караджова информация по т. т. 2, 3 и 4 от заявлението й. Този извод е обоснован с констатацията на съда, че по делото не са представени доказателства, от които да се установи, че задълженият по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) орган е разполагал с анализи на единичните цени по количествено-стойностна сметка (КСС) по Протокол - приложение № 5 към чл. 15, ал. 1 от Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), опис на справочната литература, използвана при съставяне на анализите на единичните цени от КСС и справка, посочваща до кои коти е извършено принудителното събаряне на строежа. Административното производство е образувано с подаване на заявление за достъп до обществена информация от Караджова с искане да й бъде предоставена следната информация: 1. план за безопасност и здраве; 2. анализ на единичните цени КСС по протокол - приложение към чл. 15, ал. 1 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ); 3. опис на справочната литература, използвана при съставяне на анализите на единичните цени от КСС; 4 справка, посочваща до кои коти е извършено принудителното събаряне на строежа и 5. договор № ФО-13-233/30.05.2013 г. С решение № ГС -05-13/9.05.2014 г. Главния секретар на ДНСК предоставя исканата информация по т. 1 и т. 5 от заявлението, като същата е предоставена фактически на 31.05.2014 г., което се установява от представения протокол за предоставяне на достъп до обществена информация. По делото не е спорно между страните, че главният секретар на ДНСК е оправомощено лице да взема решения по искания за предоставяне на обществена информация от ДНСК. От протокола за проведено съдебно заседание на 9.07.2014 г. по адм. дело № 5619/2014 г. на АССг се установява, че Караджова иска предоставяне на посочената по -горе обществена информация по повод отправена й от ДНСК покана да заплати разходите по събаряне на сграда, нейна собственост. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд в нарушение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК не извършва дължимата проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. Неправилен е изводът, че в случая актът е постановен в съответствие с изискванията за форма, маркиран в последния абзац на мотивите. От съдържанието на акта се установява, че в същия не са изложени фактически и правни основания за издаването му. Действително нормата на чл. 34 ЗДОИ, определяща задължителното минималното съдържание на решението за предоставяне на обществена информация не предвижда такова изискване, но предвид изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и задължителното за съда Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр. дело № 3/1976 г. на Пленума на Върховния съд излагането на мотиви при издаването на административен акт е задължително, като неизлагането на такива е достатъчно основание за неговата отмяна. В случая органът описва подробно искането на Караджова и сочи, че актът се издава на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, при което липсват мотиви, въз основа на които да се установи поради какви причини липсва произнасяне по исканията по т. 2, 3 и 4 от заявлението. С оглед на това неправилно съдът приема, че обжалваният пред него акт е законосъобразен, тъй като в случая е налице отменителното основание чл. 146, т. 2 АПК. На следващо място неправилно съдът приема, че в случая е налице законосъобразен "мълчалив отказ, обективиран в решението", предмет на проверка в производството. Тази словесна конструкция сама по себе си е неправилна, а освен това в конкретния случай е налице съществено нарушение на административно производствените правила при постановяване на акта, тъй като органът не се е произнесъл по всички отправени към него искания. Отделно от това по ЗДОИ не е предвидена възможност за мълчалив отказ по направено искане за представяне достъп до обществена информация, доколкото нормата на чл. 38 ЗДОИ предвижда изрично като форма на отказ писмено решение с конкретно посочени реквизити. Отделно от това основанията за отказ за предоставяне на обществена информация са изчерпателно посочени в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, а в случая липсват доказателства да е налице което и да е от тях. Както бе посочено по-горе липсват и мотиви в акта, за да се приеме, че е налице някое от основанията за отказ за предоставяне на исканата информация, при което изводът на съда, че в случая правилно е отказано предоставянето на исканата информация е незаконосъобразен. Решението е и необосновано. Изводът в обжалваното решение, че в случая административният орган не е предоставил исканата информация по т. т. 2, 3 и 4 от заявлението, тъй като не разполага с нея при липсата на мотиви в акта и също и на доказателства в тази насока в съдебното производство е необоснован. Необоснован е и изводът, че в случая исканата информация не се дължи от органа по реда на ЗДОИ, тъй като същата се дължи по реда на чл. 34, ал. 1 АПК, доколкото по делото освен изявлението на Караджова, че исканата информация е по повод премахване на строеж, нейна собственост от органите на ДНСК липсват доказателства, въз основа на които да се установи по несъмнен начин, че същата е страна в друго административно производство. При липсата на мотиви в административния акт и доказателства по делото, излагането на тези съображения от съда освен, че в нарушение на закона се излагат мотиви в подкрепа на административния акт, води и до необоснованост на обжалвания съдебен акт. Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което Решение № ГС-05-13/9.05.2014 г. на Главния секретар на ДНСК следва да бъде отменено като незаконосъобразно - постановено при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. При това преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, при което органът следва да извърши на първо място преценка дали исканата информация е обществена такава по смисъла на чл. 2 ЗДОИ, а след това според това разполага ли с исканата информация. В случая, че не разполага следва да уведоми заявителката за това по реда на чл. 33 ЗДОИ, а в случай, че има данни за нейното местонахождение да приложи разпоредбата на чл. 32 ЗДОИ. В случай, че органът разполага с исканата информация следва да постанови решение по чл. 34, респ. по чл. 38 ЗДОИ, при спазване на изискванията за формата на тези решения, като изложи мотиви за това. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение