Решение № 13552 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2020 г.

Решение № 13552 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Плам Енерджи" АД, ЕИК 203630390, гр. София срещу решение № 8270/19.12.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 11497/2019 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД-16-1494 от 11.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020", в частта му по т. 1, за отказани и неверифицирани суми в размер на 378, 16 лева по б. р. "Експерт 5 М. Беков"; 1189, 86 лева по б. п. 1. 5 "Експерт 5 М. Беков" и по т. 2 от решението, с която е отказана верификация на разходи в общ размер от 2378, 95 лева. Дружеството релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е бланкетно, като не е съобразено възражението на дружеството, че процесните разходи са одобрени от ръководителя на управляващия орган, като са верифицирани и платени с първи, трети и четвърти междинни отчети, съгласно писма с изх. № 26-П-101/18.04.2018 година; изх. № 26-П-101/18.04.2018 година и изх. № 26-П-101/12.04.2019 година, подписани от ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020". Като е решил спора без да обсъди и съобрази тези доказателствени средства, съдът постановил съдебен акт, който не съответства на действителната фактическа обстановка. Съгласно одобрения на бенефициера проект и сключения административен договор за безвъзмездна финансова помощ, разходите за възнаграждения на Експерт 5, М. Бейков /20 месеца по 1500 лева/ били одобрени, като същите били верифицирани за първи, трети и четвърти междинни етапи. Съдебният акт бил и неправилен, тъй като съдът не съобразил и възражението на касатора за липса на правна връзка между изписаните в решението факти и придадената им правна квалификация. Експерт 5, М. Бейков бил осигурен на максималния осигурителен доход по основното си трудово правоотношение, като трудовият договор по проекта бил сключен за основно месечно възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно административния договор и одобреното проектно предложение – Приложение № 1 към договора. Предвид факта, че същите в предходни искания за плащане били верифицирани, стои въпросът за предвидимостта на правните действия на административните органи, основен принцип в административното право. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Прилага като доказателство по делото Приложение № 1 към договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, ръководителят на управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020", оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка, касационният състав приема, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК съдът мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Плам Енерджи" АД, ЕИК 203630390, гр. София срещу решение № РД-16-1494 от 11.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020", в частта му по т. 1, за отказани и неверифицирани суми в размер на 378, 16 лева по б. р. "Експерт 5 М. Беков"; 1189, 86 лева по б. п. 1. 5 "Експерт 5 М. Беков" и по т. 2 от решението, с която е отказана верификация на разходи в общ размер от 2378, 95 лева. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт в посочените пунктове, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Съдебният състав споделя теоретичните разсъждения на първоинстанционния съд в частта за приложното поле на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и тези кои разпоредби на закона регламентират общите условия за допустимост на разходите по проектите, финансирани със средства от ЕСИФ. Същите обаче не дават отговор на поставените от дружеството-жалбоподател въпроси, релевирани като възражения срещу законосъобразността на оспорения акт. Последните не са обсъдени от първоинстанционния съд. На възражението за липса на съответстващо правно основание между фактите и правото, първоинстанционният съд е изписал, че правно основание за издаване на обжалвания акт е нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Съгласно същата, в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. В случая липсват аргументи за всяка от хипотезите, допускащи приложението на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, поради което и изводът за наличие на съответстващо на фактите правно основание е неверен. Напротив, в оспорения административен акт органът е посочил, че във връзка с констатации по представени документи в пети междинен отчет, с кореспонденция № BG16 RFOP002-1. 002-0448-C02-M056 от 01.08.2019 година до бенефициера е изпратено искане за пояснения и допълнителни документи. В отговор на искането за документи и допълнителни пояснения, към пакет "Отчетни документи", документ "Финансов отчет", бенефициерът представя разяснения, които дори са обсъдени от органа. Предвид това, непълно неверен е изводът на съда, че правно основание за издаване на процесния отказ за верификация, съответстващо на фактите по спора, се субсумира в нормата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Споделяйки напълно мотивите на органа, изписани в акта по обжалваните пунктове, първоинстанционният съд е обосновал извод за материална законосъобразност на акта. В частта по т. 1, отказани и неверифицирани суми в размер на 378, 16 лева по б. р. "Експерт 5 М. Беков", съдът е приел извода на органа, че сумата от 233. 06 лева превишава максималния допустим осигурителен доход на лицето за месеците януари и февруари 2019 година, а 145, 10 лева е невнесен преди подаване на междинния отчет ДДФЛ за м. февруари 2019 година. В частта по т. 1, отказани и неверифицирани суми в размер на 1189, 86 лева по б. п. 1. 5 "Експерт 5 М. Беков", съдът е приел извода на органа, че е налице превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден. В частта по т. 2 от решението, с което е отказана верификация на разходи в общ размер от 2378, 95 лева, съдът е приел извода на органа, че е налице превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден. В частта относно твърдяното превишаване на брутното месечно възнаграждение за 4-часов работен ден, съдът се е позовал на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020 година. При прилагане на правилата е обосновал, че допустимото брутно възнаграждение за 4-часов работен ден не може да надвишава 1300 лева. При решаване на този спор обаче, първоинстанционният съд не е отговорил на поставените от жалбоподателя въпроси в насока: 1. Защо при условие, че допустимото брутно възнаграждение за 4-часов работен ден на експерта, съгласно указанията по проекта, не може да надвишава 1 300 лева, на експерт 5 М. Бейков, съгласно Приложение № 1 към административния договор между "Плам Енерджи" АД и ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020", е одобрено от последния при подписване на договора месечно възнаграждение в размер на 1500 лева? 2. На какво основание разходите за същия експерт са верифицирани и платени с първи, трети и четвърти междинни отчети, съгласно писма с изх. № 26-П-101/18.04.2018 година; изх. № 26-П-101/18.04.2018 година и изх. № 26-П-101/12.04.2019 година, подписани от ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020" и отказани в процедура по пети междинен етап? 3. Ако се констатират фактите по т. 1. и т. 2., по какъв начин в процедурата по верификация на разходите по проекта, от ръководителя на управляващия орган се спазват принципите за последователност и предвидимост? Предвид представените от жалбоподателя писма с изх. № 26-П-101/18.04.2018 година; изх. № 26-П-101/18.04.2018 година и изх. № 26-П-101/12.04.2019 година, подписани от ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020" и възраженията на същия, които не са обсъдени от първоинстанционния съд, касационната инстанция напълно споделя доводите на касатора за постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка и без съдът да обсъди релевантни за решаване на спора факти и обстоятелства. На следващо място, липсва и обсъждане на възражението на жалбоподателя, че съгласно одобрения на бенефициера проект и сключения административен договор за безвъзмездна финансова помощ, разходите за възнаграждения на Експерт 5, М. Бейков (20 месеца по 1500 лева) са одобрени в размер на 1500 лева месечно. В тази насока какво представлява размера на така одобрената сума. Тъй като липсват установявания на първата инстанция по делото по тези релевантни за решаването му възражения, същото следва да се върне на първоинстанционния съд за изясняване на действителната фактическа обстановка по спора във връзка с представените от жалбоподателя и необсъдени от съда писмени доказателства и възражения към тях. При положителен отговор на съдържанието на договора в частта досежно възнаграждението на експерта, стои въпроса за решаване на правния спор при противоречие между съдържанието на сключения договор по проекта и общите условия за допустимост на разходите по същия. Гореизложеното налага отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане при съобразяване на указанията, дадени от касационната инстанция в настоящото производство. По въпроса за разноските, ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото съобразно изхода му. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд