Решение № 8481 от 31.8.2023 г. на ВАС, III о.

"Полидей-2" ООД със седалище и адрес на управление Карлово е подало касационна жалба срещу решение 2196/24.11.2022 г. по адм. дело 1883/2022 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив искове: за заплащане на обезщетение в размер на 126 030,30 лева за имуществени вреди, представляващи "недължимо събрани от ответника суми /9бр. помесечни текущи имуществени санкции/ за периода от 17.05.2014 г. до 15.01.2015 г."; за обявяване на нищожността на заповед С-И-53-1/14.11.2018 г., "..с която е отменена наложена на Полидей-2 ООД текуща ежемесечна санкция, считано от 16.01.2015 г".; за заплащане на " мораторни и законни лихви в общ размер 14 409, 35 лв"., за установяване, че "Полидей-2 "ООД " ..не дължи лихви в общ размер на 60 627, 43 лв. по заплатените 9 бр. помесечни текущи имуществени санкции за периода от 17.05.2014 год. до 15.01.2015 г.", и са присъдени разноски в полза на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив в размер на 100 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направеното касационно оплакване, при следното: Според изложените от административния съд мотиви, съдебното производство е образувано по исковата молба на "Полидей-2" ООД със седалище и адрес на управление Карлово, поправена и конкретизирана с допълнителна искова молба, с която дружеството е предявило срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив следните искове: за заплащане на обезщетение в размер на 126 030, 30 лева за имуществени вреди, изразяващи се в недължимо събрани от ответника суми в периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. при проведено срещу него изпълнително производство; за обявяване за нищожна на заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив, с която е отменена наложена на дружеството текуща ежемесечна имуществена санкция, считано от 16.01.2015 г.; за сумата 14 409, 35 лева, представляваща изтекли мораторни лихви съгласно допуснатото при първото разглеждане на делото изменение на иска в съдебно заседание на 8.04.2021 г. по адм. дело 2182/2020 г. по описа на Административния съд - Пловдив; да бъде признато за установено, че "Полидей-2 ООД не дължи лихви в общ размер от 60 627, 43 лв. по заплатените девет текущи ежемесечни санкции, както са посочени в таблица на лист 11 от основната искова молба. Административният съд установил, че "Полидей-2" ООД е собственик на млекопреработвателно предприятие в село Домлян, община Карлово. Предприятието разполагало с пречиствателно съоръжение за пречистване на производствени и битово-фекални води, като отпадните води се зауствали в река Домлянска. За ползването на водния обект директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район издал разрешително 0999/22.05.2006г. С решение РР-1811/30.10.2013г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район разрешителното било изменено. Увеличено било количеството на отпадните води на 150 куб м на ден или от 14 162 куб м/годишно на 54750 куб м/годишно. Определен бил срок за достигане на индивидуалните емисионни ограничения, считано от датата на издаване на разрешителното. На 25.02.2014г. била извършена проверка от служители на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив, при което било установено нарушение на чл.69 ал.1 ЗООС, изразяващо се в превишение на индивидуалните емисионни ограничения по издаденото разрешение за заустване. Издадено било наказателно постановление С-И-53/27.05.2014г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив. В наказателното постановление е посочено, че заустваните от предприятието на Полидей 2 ООД отпадъчни води са с показатели, които не отговарят на определените с решение РР-1811/30.10.2013г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район индивидуални емисионни ограничения. Поради допуснатите нарушения на чл.69, ал.1 ЗООС на Полидей - 2ООД била наложена текуща санкция в размер на 15 817, 57 лева месечно, считано от датата на проверката - 25.02.2014г. Подадената от дружеството жалба срещу наказателното постановление била отхвърлена с решение 23/25.02.2015г на Районния съд-Карлово, влязло в сила на 19.06.2015г. С решение РР-1942/16.05.2014 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район издаденото на Полидей-2 ООД разрешително за заустване на отпадъчни води в река Домленска за експлоатация на съществуващ обект мандра, находящ се в село Домлян, било изменено в частта Срок за достигане на индивидуалните емисионни ограничения, нова локална пречиствателна станция за отпадни води". Органът изложил мотиви, че за постигане на определените по-строги емисионни ограничения е необходимо време, за да бъде изградена и въведена в експлоатация нова локална пречиствателна станция за отпадни води, поради което срокът бил променен на шест месеца след въвеждане в експлоатация на пречиствателната станция. С решение РР-1962/20.06.2014г. директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район - Пловдив изменил служебно издаденото на ищеца разрешение поради подаденото от директора на Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите-Пловдив възражение в частта на срока достигане на индивидуалните емисионни ограничения. В разрешението било вписано, че срокът следва да се счита от датата на влизане в сила на настоящото решение". Решение РР-1962/20.06.2014г. било обжалвано пред съда от ищеца. В хода на производството по образуваното адм. дело 1969/2014г. по описа на Административния съд-Пловдив било постигнато тристранно споразумение между Полидей - 2ООД, Басейнова дирекция Източнобеломорски район-Пловдив и Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив, влязло в сила на 01.07.2015г. Страните по споразумението се съгласили, че е налице обективна невъзможност да бъдат постигнати индивидуални емисионни ограничения от страна на ищеца преди построяването на локална пречиствателна станция за отпадни води съгласно издаденото разрешение за строеж 98/05.07.2013година, поради което в индивидуален административен акт изрично следвало да бъдат посочени и емисионните ограничения, които дружеството трябва да спазва до 01.07.2017г., в зависимост от капацитета на действащата локална пречиствателна станция. Страните се съгласили, че обжалвания административен акт от 20.06.2014г. ще бъде оттеглен, както и подадената срещу него жалба, като Полидей 2ООД ще подаде ново заявление за изменение на издаденото му разрешително от 22.07.2003г. за заустване на отпадни води в река Домлянска. Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район- Пловдив поел задължение да измени разрешителното в частта Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места за заустване до датата на въвеждане в експлоатация на локална пречиствателна станция, но не по-късно от 01.07.2017г., така, че те да отговарят на изрично посочени норми на активна реакция, неразтворени вещества, БПК5, ХПК, мазнини, повишаване на температурата при разрешени водни количества от 54750куб.м годишно, както и да се продължи срокът на действащото разрешително до 01.07.2017г. В хода на съдебното производство "Полидей-2" ООД подало молба вх.102/16.01.2015г. до директора на Регионалната дирекция по околната среда и водите-Пловдив, в които поискало да бъде отменена наложената му текуща имуществена санкция . С писмо изх.2573/04.11.2015г. до Полидей-2" ООД директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив потвърдил размера на дължимата текуща санкция само за периода от 25.02.2014г. до 16.05.2014година, в размер на 42058, 70 лева, със счетоводен разчет към 30.10.2015 г. Със заповед С-И-53-1/14.11.2018г., на основание чл.69б ал.7 ЗООС, директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив отменил наложената текуща санкция на Полидей-2 ООД, считано от 16.01.2015г., като се позовал на искането на дружеството за прекратяване на санкцията, както и на резултатите от вземането на проби, предприето на 22.01.2015 г. Съгласно направено върху заповедта отбелязване, тя влязла в сила на 06.12.2018 г. Впоследствие срещу Полидей - 2 ООД били предприети изпълнителни действия за принудително събиране на задължението на дружеството във връзка с начислената дължима сума по наказателно постановление С-И-53/27.05.2014г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив, възлизаща на наложената текуща имуществена санкция за времето от 17.05.2014г. до 15.01.2015г. Общият размер на задължението на дружеството по образуваното изпълнително дело 190729813/2019г. по описа на публичен изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите - Пловдив възлизало на сумата 126 030, 31 лева с лихви за забава. Ищецът погасил задължението, като на 29.01.2020г. превел сумата 30 000 лева, на 28.02.2020г. - 30 000 лева, на 02.04.2020г. 30 000 лева, на 21.04.2020г. - 36050, 31 лева. На 29.10.2020г. дружеството изплатило и начислените върху главницата лихви в размер на 60 627, 43 лева. Общият размер на изплатената сума възлизал на 18 6677, 74 лева. От правна страна административният съд приел, че искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 126 030, 30 лева, представляващи заплатени от ищеца текущи имуществени санкции в периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. е неоснователен. Заповед С-И-53-1 от 14.11.2018 г., с която била отменена наложената на дружеството имуществена санкция поради преустановяване на замърсяването, била издадена на основание чл.69б, ал.7 ЗООС. Съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.7 ЗООС санкцията по чл. 69, ал. 1 се отменя или намалява от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице. Тъй като дружеството направило искане за прекратяване на санкцията на 16.01.2015 г., тя била отменена от тази дата. Съдът посочил, че заповедта не е обжалвана от ищеца, а обжалването й следвало да се проведе по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Той не възприел довода на ищеца, че санкцията е станала недължима след 16.05.2014 г. съобразно одобреното споразумение по адм. дело 1969/2014 г. по описа на Административния съд Пловдив, като се позовал на уредения специален ред за отмяната на имуществените санкции и на съдържанието на споразумението, което не включвало отмяната на вече наложените имуществени санкции за минал период. Поради това отхвърлил предявения иск. По същите съображения, съобразно акцесорния характер на задължението за заплащане на лихва, съдът отхвърлил и иска за сумата 14 409,35 лева, представляваща изтеклата законна лихва върху общо заплатената от ищеца главница и лихва по изпълнителното дело. Административният съд счел за неоснователен и установителния иск, с който да се признае за установено, че Полидей-2 ООД не дължи сумата 60 627,43 лева, представляваща изтеклата за периода 17.05.2014 г. - 15.01 2015 г. лихва върху заплатените от ищеца помесечни текущи имуществени санкции. Съдът подчертал, че доколкото главницата, съставляваща имуществена санкция, била дължима и била заплатена със закъснение, то и лихвите не били недължимо платени. Административният съд отхвърлил и предявения иск да бъде обявена за нищожна заповед С-И-53-1/14.11.2018 г., като изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липса на пороци, а и оспорването й следвало да се проведе по реда на Закона за административните нарушения и административните наказания. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта, в която е отхвърлен иска на Полидей-2 ООД срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Плевен за обезщетяване на имуществени вреди, възлизащи на сумата 126 030, 30 лева, представляваща равностойността на платените от ищеца имуществени санкции в периода 17.05.2014г.-15.01.2015г. по наказателно постановление С-И-53/27.05.2014 г., издадено от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив. По делото не са установени предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ отменен като незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена връзка, с който на засегнатото лице са причинени вреди. Задължението на ищеца за заплащане на наложените на основание чл.69, ал.1 ЗООС текущи имуществени санкции с фиксиран размер произтича от наказателно постановление, което е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Административният съд законосъобразно отхвърлил довода на ищеца, че за част от периода преди влизане в сила на наказателното постановление или за периода 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г. не дължи заплащането на имуществени санкции заедно с лихви за забава, тъй като по този въпрос било постигнато споразумение по административно дело 1969/2014г. по описа на Административния съд-Пловдив. Съгласно чл.69 ЗООС имуществените санкции по този закон се налагат на еднолични търговци и юридически лица при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми. Санкцията се налага от датата на извършване на проверката от контролните органи на Министерството на околната среда и водите. Санкционирано лице, което преустанови или намали увреждането или замърсяването на околната среда и/или неспазването на определените емисионни норми и ограничения, може да подаде мотивирана молба за отмяна или намаляване на санкцията по чл. 69, ал. 1 до органа, издал наказателното постановление (чл.69б, ал.1 ЗООС). Имуществените санкции, наложени на "Полидей-2" ООД, считано от 25.02.2014 г., са отменени със заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция, считано от 16.01.2015 г. За да отмени санкцията занапред, административният орган се позовал на резултатите от извършената на 22.01.2015 г. проверка на пречистени отпадъчни води от обект "мандра", находяща се в село Домлян, сочещи на незначително увеличение по показател общ фосфор, както и на подадената от "Полидей-2" ООД молба за отмяна на санкциите от 16.01.2015 г. Съгласно чл.69б, ал.7 ЗООС санкцията се отменя от датата на получаване от компетентния орган на молбата на санкционираното лице. За времето от 25.02.2014 г. до 16.01.2015 г., което включва и исковия период 17.05.2014 г. - 15.01.2015 г., ищецът дължи заплащането на текуща имуществена санкция, поради което не може да се приеме, че сумата е неоснователно събрана от публичния изпълнител. Върху основното му задължение се дължи и лихва за забава съобразно разпоредбата на § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда. Според тази разпоредба невнесените в срок такси, глоби и санкции по този закон се събират заедно с лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Правните последици на споразумението по адм. дело 1969/2014г. по описа на Административния съд-Пловдив обхващат оттеглянето на решение РР-1962/20.06.2014 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, което именно е било предмет на оспорване по делото. В другата част спогодбата съдържа обсъждане на въпроси, свързани с издаването на бъдещи административни актове от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, и няма конститутивно или изпълнително действие. С оттеглянето на решение РР-1962/20.06.2014 г. , в отношенията между директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район и "Полидей-2 "ООД остава да действа предходно издаденото решение РР-1942/16.05.2014 г., с което срокът за достигане на индивидуалните емисионни ограничения се удължава до шест месеца след въвеждане в експлоатация на нова локална пречиствателна станция за отпадни води на предприятието на "Полидей-2" ООД. Директорът на Регионалната инспекция на околната среда и водите - Пловдив не е поел задължения по споразумението, сключено по адм. дело 1969/2014г. по описа на Административния съд-Пловдив, в което е участвал като заинтересовано лице, включително, за издаването на актове с определено съдържание. В тази връзка следва да се отбележи, че директорът на Регионалната инспекция на околната среда и водите - Пловдив упражнява самостоятелно възложените му правомощия. Актовете му, в това число, и актът по чл.69б, ал.5 ЗООС, се издават в условията на обвързана компетентност. Актът по чл.69б, ал.5 ЗООС почива на предвидените в закона изисквания, които не предполагат да бъде съобразено издаденото от друг орган решение РР-1942/16.05.2014 г. След получаването на покана за доброволно изпълнение на задължението по влязлото в сила наказателно постановление, на 24.06. 2019 г. "Полидей-2" ООД подало заявление до директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив. Дружеството поискало да бъде оттеглена молбата за принудителното събиране на вземането, да се обсъди подписаното тристранно споразумение и да издаде административен акт, с който да приеме, че за времето след 16.05.2014 г. до 16.01.2015 г. "Полидей - 2" ООД не дължи имуществени санкции. С писмо О-2013-3/3.07.2019 г. директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив отказал да уважи направените искания. С решение 164/7.08.2019 г. министърът на околната среда и водите потвърдил отказа на директора по писмо О-2013-3/3.07.2019 г. Подадената до съда жалба срещу отказа на директора по писмо О-2013-3/3.07.2019 г. била оставена без разглеждане с влязло в сила определение 101/17.01.2020 г по адм. дело 2429/2019 г. по описа на Административния съд-Пловдив. От това следва, че е издаден влязъл в сила административен акт, съдържащ изричен отказ за отмяна на наложената на "Полидей-2" ООД с наказателно постановление С-И-53/27.05.2014г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив имуществена санкция за периода 16.05.2014 г. - 15.01.2015 г. Актът не е отменен като незаконосъобразен, което обуславя неоснователност на предявените искове за обезщетяване на твърдените за ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за заплатените от него в изпълнителното производство главница и лихви. При отсъствието на основанието по чл.1, ал.1 ЗОДОВ искът за присъждане на обезщетение в размер на 126 030, 31 лева за имуществени вреди в размера на заплатените от ищеца имуществени санкции, както и искът за заплащане на лихва за забава, общо в размер на 14 409, 35 лева, начислена върху заплатените от ищеца по изпълнителното дело публични задължения за главница и лихви, са били отхвърлени при точно прилагане на материалния закон. Решението в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Административният съд неточно е квалифицирал искането за обявяване на нищожността на заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив като иск. Всъщност от страна на "Полидей-2" ООД е подадено искане/жалба за обявяване на нищожността на заповедта. При преценката на жалбата първоинстанционният съд е направил верен извод, че оспорването на заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив се провежда по реда на Закона за административните нарушения и наказания, както изрично посочва чл.18 от Наредбата за вида, размера и реда за налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения, а е указано и в текста на заповедта. Не е съобразил обаче, че не дължи произнасяне по жалбата при положение, че заповедта не представлява индивидуален административен акт и не може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Искането за обявяването й за нищожна не е допустимо и не може да бъде съединено при условията на чл.204, ал.2 АПК с предявените осъдителни искове по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Поради това решението следва да се обезсили в частта, в която административният съд е отхвърлил жалбата на "Полидей-2" ООД срещу заповед С-И-53-1/14.11.2018 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Пловдив, и да се прекрати съдебното производство. Решението следва да се обезсили и в частта, в която е отхвърлен предявения от "Полидей-2" ООД срещу Регионалната инспекция по околната среда и водите-Пловдив отрицателен установителен иск по чл.292 АПК за сумата 60 627,43 лева, представляваща заплатената от ищеца лихва за забавено плащане на дължимите имуществени санкции. Искът е бил оттеглен с молба от 06.11.2020 г., подадена от процесуалния представител на "Полидей-2 "ООД по адм.дело 2182/20 г. по описа на Административния съд - Пловдив (лист 84), поради което съдът не е имал право да се произнесе с решение. Ищецът е предявил за същата сума осъдителен иск , по който обаче административният съд не се е произнесъл. С оглед изхода на спора и фактическата и правната му сложност в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и 3 АПК Върховният административен съд