Решение № 5320 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. Г. против решение 3216/25.10.2024 г., постановено по адм. д. 763/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора (АС Стара Загора). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалноправните разпоредби - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Не претендира разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 3216/25.10.2024 г., постановено по адм. д. 763/2023 г. по описа на АС Стара Загора е отхвърлена жалбата на В. И. Г. срещу Заповед 8121К-6615 от 13.07.2023г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която комисар В. И. Г. началник на отдел Разследване (главен разследващ полицай) при ОД на МВР Стара Загора, е преназначен на изпълнителска длъжност - старши разследващ полицай в РУ в сектор Разследване РУ Казанлък към отдел Разследване при ОД на МВР Стара Загора, като неоснователна. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена въз основа на заявление УРИ 349р-23038/04.07.2023 г., отразяващо свободно формирано волеизявление на служителя да бъде преназначен на изпълнителска длъжност, поради което са били налице предпоставките по чл. 164, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи) във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (Наредбата). Така постановеното съдебно решение е действително и допустимо, но неправилно. Атакуваното съдебно решение е действително като постановено от законен състав на компетентен съд. С определение 4079/04.04.2024 г., постановено по адм.д. 3090/2024 г. по описа на Върховния административен съд е отменено определението на първата инстанция за оставяне на жалбата на В. Г. без разглеждане като просрочена и делото е върнато да продължаване на съдопроизводствените действия. В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция АС-Стара Загора е разгледал жалбата като процесуално допустима, подадена в срок срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което и постановеното по нея съдебно решение се явява процесуално допустимо. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона. В изпълнение на това служебно задължение АС-Стара Загора правилно е приел за установено, че оспорената пред него заповед е валиден акт, издаден в писмена форма от компетентен орган и съдържа относимата към посочените факти правна квалификация, но в мотивите на съдебния кат липсва обсъждане относно спазването на целта на закона. При допускане и събиране на доказателствата в съдебното производство е допуснато и процесуално нарушение, което се е отразило върху обосноваността на направените фактически установявания, въз основа на които е формиран незаконосъобразен извод за осъществяването на хипотезата на приложената материалноправна разпоредба. Съгласно чл. 164, ал. 1 от ЗМВР държавният служител може да бъде преназначен по негово искане на друга не по-висока длъжност като ограничението относно другата длъжност е посочено в алинея 5 на същата разпоредба. Страните по делото не са спорили, че В. Г. е заемал по служебно правоотношение по ЗМВР длъжността началник на отдел Разследване (главен разследващ полицай), а с атакуваната пред АС-Стара Загора заповед е преназначен на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай. Но липсват доказателства относно възникването на това правоотношение с МВР, респективно неговата продължителност. Липсва и кадрова справка относно професионалното развитие на служителя. Доказателства за тези факти не са ангажирани от страните и не са изискани от съда при условията на чл. 171, ал. 5 от АПК, а имат значение за установяване на правнорелеванти факти, а именно съществуването и продължителността на правоотношението за длъжността, която е заемал В. Г., както и цялостното му професионално развитие в системата на МВР, включително и населените места, в които е упражнявал заеманите във времето длъжности. Тези факти са в положение да подкрепят или опровергаят поддържаните от страните тези относно начина на формиране на волеизявлението му от 04.07.2023 г. за преназначаване. Според Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР длъжността, която служителят е заемал е в ОД на МВР-Стара Загора е ръководна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВ, а длъжността, на която е преназначен в РУ-Казанлък е изпълнителска и се намира значително по-ниско в йерархията на длъжностите спрямо заеманата до 13.07.2023 г. Жалбоподателят твърди, че подаденото от него искане за преназначаване не е доброволно, а волеизявлението му е направено под въздействието на упражнен спрямо него натиск, за което е ангажирал доказателства, но АС-Стара Загора е допуснал само част от тях и без да изпълни служебното си задължение по чл. 171, ал. 5 от АПК и да събере всички относими доказателства по този спорен въпрос. При наличие на оспорване на свободното формиране на волеизявлението за преназначаване на по-ниска длъжност в друго населено място е необходимо да бъде установена логична, житейска причина за предприемане на подобна инициатива от страна на служителя за промяна на служебното правоотношение особено на фона на установеното от първата инстанция обстоятелство, че писменото заявление е изготвено от друг служител и е предоставено само за подпис за заявителя. Обясненията на двамата разпитани от АС-Стара Загора свидетели не съдържат достатъчно данни, от които да се приеме за обоснован правния извод, че заявлението от 04.07.2023 г. съставлява основание за приложение на чл. 164, ал. 1 от ЗМВР. И касационната инстанция приема, че релевантни за осъществяване на посочения състав са единствено: наличието на служебно правоотношение в МВР, подаване на заявлението за преназначаване от служителя на свободна позиция (която в случая да не е младши изпълнителска) като не е необходимо да бъдат посочвани мотиви или причина за искането. Но това не означава, че такива не следва да съществуват особено при наличие на твърдения за упражнен натиск и последващите действия на служителя, които опровергават наличието на собствено желание за промяна. Не са събрани доказателства както относно психичното състояние на служителя към датата на подаване на заявлението за преназначаване, така и относно обстоятелства имащи значение за проверката относно съобразяване с целта на закона при издаване на оспорената пред първата инстанция заповед. Не е установено доколко преназначаването на опитен служител от ръководна длъжност на изпълнителска е в интерес на службата, особено от гледна точка кадровото обезпечаване на двете структури при липса на акт за встъпване и последващото оттегляне на заявлението от 04.07.2023 г. От съществено значение за случая е и обстоятелството, че в случая не е прекратено, а само променено служебното правоотношение на В. Г.. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение са допуснати наведените в касационната жалба касационни основания - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което обуславя отмяната на атакуваният съдебен акт, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Стара Загора. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази мотивите на настоящото решение като укаже на страните доказателствената тежест относно неизяснението по делото обстоятелства, събере всички ангажирани от страните доказателства и след преценка на представените доказателства, на доводите и възраженията на страните да постанови мотивирано съдебно решение. На основание чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение