Решение № 236 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2019 г.

Решение № 236 от 8.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4876/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на В. Мочуров от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител – адв. Стефанов, срещу решение № 57/20.02.2019 г. по административно дело № 294/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против отказ с рег. № 1739 р-5754/31.03.2018 г. на началник Районно управление на МВР – Велико Търново за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - началник Районно управление на МВР – Велико Търново – не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на В. Мочуров от [населено място] срещу отказ с рег. № 1739 р-5754/31.03.2018 г. на началник Районно управление на МВР – Велико Търново за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, постановен на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал основателна причина, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства не обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателя или негови близки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление от 12.01.2018 г. с искане за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие до началника на РУ на МВР - Велико Търново като е посочил, че оръжието му е необходимо за самозащита, тъй като има посегателство срещу живота му. След отмяна на обжалвания от него отказ от горестоящият административен орган- директорът на ОД на МВР Велико Търново, преписката е върната на адм. орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение по случая. В изпълнение на това решение Началникът на РУ Велико Търново е направил справка и е установил, че Мочуров е подал една единствена жалба в полицията и по нея има образувано ДП ЗМ-40/2003 г. за извършено срещу него престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Установено е, че няма други подадени жалби от страна на Мочуров за извършени срещу него или членове на семейството му престъпления. След изясняване на всички факти и обстоятелства от значение по случая началникът на РУ- МВР – Велико Търново е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал подновяването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Мочуров е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Със закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не е доказана в случая. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС – Велико Търново е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд Велико Търново, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,