Решение № 10324 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2013 г.

Решение № 10324 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Иво Николаев Петров от гр. София с вх. № 10321/07.06.2013 г. по регистъра на Върховния административен съд /заведена с вх. № 11-07-1195/17.06.2013 г. по регистъра на Висшия съдебен съвет /ВСС/ против решение на Висшия съдебен съвет по т. 3 от протокол № 20 от заседание на 23.05.2013 г., с което на основание чл. 205, ал. 2 ЗСВ е оставено без уважение възражението на същия против изготвената оценка при периодично атестиране, проведено е периодично атестиране и е приета комплексна оценка от атестирането "добра" - 70 точки. В жалбата се излагат оплаквания, доводи и съображения, които се определят като твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, представляващи основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателят поддържа, че ВСС не е обсъдил подробно изложените във възражението доводи и съображения, в резултат на което е постановил незаконосъобразно решение. Излагат съображения, че данните и констатациите, които са отразени в единния атестационен формуляр, не могат да обосноват намаляване на броя на точките, които са предложени от помощната атестационна комисия и съответно приемането на обща оценка от 71 точки, вместо предложената от комисията обща оценка от 86 точки. Жалбоподателят излага съображения, че са занижени и несъответстващи на действителните резултати от работата му оценките по следните критерии: "Правни познания и умения за прилагането им", "Умение за анализ на правнорелевантните факти", "Умение за оптимална организация на работата", "Експедитивност и дисциплинираност" и "Умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол", като претендира оценката по всеки от тези критерии да бъде увеличена. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника адв. М. Неврокопски, моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Красимир Казаков, изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмени становища от пълномощника, представени на 03.02.2014 г. и 12.05.2014 г. се излагат съображения, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания, предвидени в Закона за съдебната власт и Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител, приета с решение на ВСС по протокол № 39/28.11.2011 г. Моли оспорването да бъде отхвърлено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - административен ръководител - председател на Районен съд /РС/ гр. Ботевград, не е изразила становище по делото. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и като извърши проверка на всички основания по чл. 146 АПК, съгласно изискването по чл. 168, ал. 1 АПК, приема следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Съдът приема същата за подадена в срок, поради следното: оспореното решение на ВСС е съобщено на жалбоподателя на 23.05.2013 г., а жалбата до съда е подадена на 06.06.2013 г., чрез препоръчана пратка, съгласно удостоверяване на съдебен служител в регистратурата на ВАС, на същата дата изтича 14-дневният срок, предвиден в чл. 36, ал. 1 ЗСВ. Във връзка с преценката дали е спазен срока за оспорване, настоящият съдебен състав съобрази, че в решението на ВСС, което е предмет на оспорването не е указано пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, в нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК. Съобщаването на решението е удостоверено с протокола от заседанието на ВСС, проведено на 23.05.2013 г., на което е взето и оспореното решение, като от този протокол се установява, че на жалбоподателя не са дадени указания относно реда и срока за обжалване на решението, такива не са дадени и по друг начин. Поради това, макар по делото да липсва пощенски плик, разписка или друг документ, от който да се установява, че жалбата действително е изпратена на 06.06.2013 г. чрез препоръчана пратка, каквото е удостоверяването от съдебния служител /под печата с входящия номер и дата на ВАС, поставен върху самата жалба/, то за засегнатото лице не е започнал да тече срок за обжалване и жалбата следва да се приеме за подадена в срок. С оглед изложеното, жалбата е допустима. Пред съда е оспорено решението по т. 3 от протокол № 20 от заседание на Висшия съдебен съвет на 23.05.2013 г., взето във връзка с постъпило възражение от Иво Николаев Петров - съдия в Районен съд гр. Ботевград /командирован в Софийски районен съд/, срещу изготвената му оценка, на основание чл. 205, ал. 2 ЗСВ. Решението по т. 3 се състои от четири подточки, които са в следния смисъл: т. 3.1 - Изслушва, на основание чл. 205, ал. 2 ЗСВ, Иво Николаев Петров, поради постъпило възражение срещу изготвената му комплексна оценка; т. 3.2 - Оставя без уважение възражението на Иво Николаев Петров; т. 3.3 - Провежда периодично атестиране, на основание чл. 196, т. 2 ЗСВ на Иво Николаев Петров; т. 3.4 - Приема, на основание чл. 206 ЗСВ комплексна оценка от атестирането "добра" - 70 точки на Иво Николаев Петров. Предвид констативния характер на решението по т. 3.1 /с него се обявява, че вече е проведено изслушване на съдия Иво Петров/, както и поради това, че факта на изслушването на съдията на заседанието на ВСС не се оспорва от същия, а в подадената до съда жалба тази част от решението на ВСС не е посочена като обжалвана, нито са изложени доводи в тази връзка, настоящият състав приема, че решението по т. 3.1. не е предмет на оспорването и съответно - на настоящото производство. От фактическа страна се установява, че от административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Ботевград е направено предложение пред Висшия съдебен съвет, заведено с вх. № 11-07-1195/19.09.2012 г., на основание чл. 38, ал. 3, т. 13, вр. чл. 196, т. 2 ЗСВ, за откриване на процедура за периодично атестиране на Иво Николаев Петров, съдия в Районен съд - гр. Ботевград, командирован в Софийски районен съд от 04.03.2009 г. със заповед № К-56/26.02.2009 г. и заповед № К-382/30.07.2009 г. на САС, при условията на чл. 87, ал. 1 ЗСВ. С решение по т. 14 от протокол № 60 от 30.10.2012 г. от заседание на Комисията по предложенията и атестирането /КПА/ на ВСС, е взето решение, с което е прието предложението на административния ръководител на Районен съд гр. Ботевград за периодично атестиране на съдия Иво Николаев Петров на основание чл. 196, т. 2 ЗСВ и е указано на административния ръководител на Софийски окръжен съд да определи състав на атестационна комисия; приети са също допълнителните материали от Ана Караиванова - главен инспектор на Инспектората на ВСС /ИВСС/ във връзка с работата на съдия Петров. По делото не е представена заповед на ръководителя на Софийски окръжен съд за определяне на състав на помощна атестационна комисията /ПАК/. Представената по делото заповед № А-373/12.11.2012 г. за определяне на помощна атестационна комисия е неотносима, тъй като касае атестирането на друг магистрат - административен ръководител на Районен съд гр. Ихтиман - Ивайло Генов Йорданов. Същевременно, в съставените във връзка с атестирането на Иво Петров документи и в частност - Единния атестационен формуляр, както и решенията на КПА и на ВСС, не е цитиран номер на заповед за определяне на ПАК за атестиране на съдия Иво Николаев Петров, поради което съдът не може да направи обоснован извод, че такава действително е издадена и дали е издадена от компетентен орган, както и да прецени дали проверката на атестирания магистрат и съответно - предложението за оценка, е направено от съдиите, които са включени в състава на ПАК със съответна заповед. Във връзка с атестирането на Иво Николаев Петров е съставен Единен атестационен формуляр за атестиране на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител /ЕАФ/, който е изпратен от съдебен администратор на Софийски окръжен съд до КПА на ВСС с писмо изх. № 1/02.01.2013 г. /заведено във ВСС с вх. № 11-07-1195/2012 г. от 02.01.2013 г./. Съгласно приложения по делото атестационен формуляр /л. 36-50 от делото/ същият е съставен от помощна атестационна комисия в състав: Евгения Генева, Янита Янкова и Яника Бозаджиева, като е направено предложение за комплексна оценка "много добра" - 88 точки. В част VIII от ЕАФ, съдържаща цифрови оценки по общите критерии за атестиране, от ПАК са определени следните оценки по отделните критерии: "Правни познания и умения за прилагането им" - 17 точки, "Умение за анализ на правнорелевантните факти" - 18 точки, "Умение за оптимална организация на работата" - 17 точки, "Експедитивност и дисциплинираност" - 18 точки, а в част IХ-А от ЕАФ, съдържаща цифрови оценки по специфичните критерии за атестиране на съдии, от ПАК са определени следните оценки по отделните критерии: "Спазване на графика за провеждане на съдебни заседания" - 10 точки и "Умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол" - 8 точки. На заседание на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, проведено на 19.03.2013 г., за което е съставен протокол № 17, е взето решение по предложението на административния ръководител на РС гр. Ботевград за периодично атестиране на Иво Николаев Петров, като с т. 1.1 е взето решение за провеждане на периодично атестиране на Иво Николаев Петров - съдия в Районен съд гр. Ботевград, с ранг "съдия в Апелативен съд /АС/", като е посочено, че са налице условията на чл. 196, т. 2 ЗСВ за провеждане на атестиране от КПА; по т. 1.2 е взето решение, с което е прието предложението на ПАК и е изготвена, на основание чл. 204а, ал. 3, т. 3 ЗСВ, на Иво Николаев Петров комплексна оценка "добра". Като мотиви към това решение е посочено следното: "Комисията по предложенията и атестиране счита, че в Част VIII, т. 1 "Правни познания и умения за прилагането им" оценката следва да се нали с 3 /три/ точки, предвид данните по показателя "брой потвърдени и отменени актове и основанията за това". В Част VIII, т. 2 "Умение за анализ на правнорелевантните факти" оценката следва да се намали с 4 /четири/ точки, предвид данните по показателя "разбираемо и обосновано мотивиране на актовете". В Част VIII, т. 3 "Умение за оптимална организация на работата" оценката следва да се намали с 3 /три/ точки, предвид данните по "спазване на сроковете". В Част VIII, т. 4 "Експедитивност и дисциплинираност" намалява оценката с 8 /осем/ точки, предвид констатациите от извършената планова проверка от ИВСС. С оглед на това дава комплексна оценка "добра" - 71 /седемдесет и една/ точки на Иво Николаев Петров - съдия в Районен съд гр. Ботевград, с ранг "съдия в АС". С решението по т. 3.1. Комисията по предложенията и атестирането е изпратила на основание чл. 205, ал. 1 ЗСВ, на Иво Николаев Петров резултатите от атестирането. Атестираният магистрат е уведомен за резултатите от атестирането, чрез връчване на единния формуляр на 01.04.2013 г. и е направил писмено възражение против резултатите от периодичното атестиране до Висшия съдебен съвет, заведено с вх. № 11-07-1195/05.04.2013 г. На заседание на КПА на ВСС по протокол № 26 от 14.05.2013 г., във връзка с постъпилото възражение, е взето решение по т. 2.1, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение по протокол № 71/19.03.2013 г., т. С-1, като комплексна оценка "добра" - 71 точки, следва да се счита за "добра" - 70 точки; по т. 2.1 е предложено на ВСС на основание чл. 205, ал. 2 ЗСВ да изслуша Иво Николаев Петров поради постъпило предложение срещу изготвената му комплексна оценка; с решението по т. 2.3 комисията е поканила Иво Петров на заседанието на ВСС, насрочено за 23.05.2013 г. - за изслушване. Следва да се отбележи, че в решението по т. 2.1 от протокол № 26/14.05.2013 г. на КПА също е допусната фактическа грешка, тъй като номера на протокола от заседанието на КПА от 19.03.2013 г. не е 71, както е посочено, а "17" /видно от приложеното по делото извлечение от този протокол/. На заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 23.05.2013 г., за което е съставен протокол № 20, във връзка с постъпилото възражение против решението на КПА по протокол № 17/19.03.2013 г. атестираният съдия Иво Николаев Петров е изслушан от ВСС, проведено е обсъждане и са взети решенията по т. т. 3.2, 3.3 и 3.4, чието съдържание е изложено по-горе в настоящите мотиви. Според представеното извлечение от пълния стенографски протокол № 20 от заседанието на ВСС на 23.05.2013 г. са присъствали 21 члена /отразено е отсъствие на четирима члена/; относно приемането на възражението първоначално са гласували 20 члена, с резултат - "за" - 10 гласа, "против" - 9, "въздържал се" - 1, а при повторно проведеното гласуване по същия въпрос /предвид влизането в залата на Сотир Цацаров/, са гласували 21 члена, с резултат - "за" - 10 гласа, "против" - 10, "въздържал се" - 1. По предложението на КПА за периодично атестиране на Иво Петров и определяне на комплексна оценка от атестирането "добра" - 70 точки, са гласували 21 члена на ВСС, с резултат от гласуването: "за" - 16 гласа, "против" - 5, "въздържал се" - няма. Оспорените решения на ВСС по т. 3 /т. 3.2, 3.3 и 3.4/ от протокол № 20 от заседание на ВСС на 23.05.2013 г. са постановени от компетентен орган, тъй като са взети в рамките на установените правомощия на ВСС, при наличие на кворум и в изискуемото мнозинство. Решенията са постановени в писмена форма и съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Не е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК за посочване на реда и срока за обжалване на решенията, но това не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е оказало влияние върху съдържанието на решенията. Доколкото това изискване има значение за упражняване на правото на защита на засегнатото лице чрез обжалване на решенията, то настоящият състав съобрази липсата на указания относно реда и срока за обжалване на решенията и прие подадената жалба за допустима, съображения за което са изложени по-горе. Решенията съдържат мотиви по смисъла на чл. 34, ал. 3, изр. второ ЗСВ, поради което е спазено и изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Решенията по т. 3.2, 3.3. и 3.4 обаче са постановени при нарушение административнопроизводствените правила и на материалния закон. При произнасянето по подаденото възражение от Иво Николаев Петров против решението на КПА за комплексната оценка от периодичното му атестиране, както и при провеждането на това атестиране и приемането на комплексната оценка от същото, Висшият съдебен съвет не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства за случая, нито е обсъдил конкретно направените възражения на атестирания магистрат. В резултат на това, ВСС е провел периодично атестиране и е приел комплексна оценка на съдия Иво Петров без да е извършена проверка на работата му в съответствие с изискванията на Закона за съдебната власт и приетата от Висшия съдебен съвет Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител /в приложимата за случая редакция, приета с решение на ВСС по протокол № 39/28.11.2011 г./ Безспорно е между страните, че проведеното атестиране на съдия Иво Николаев Петров е периодично атестиране. Съгласно чл. 196, т. 2 ЗСВ периодично атестиране се провежда на всеки четири години от последното атестиране до навършване на 61 години. От съдържанието на част I на ЕАФ "Кадрова справка" се установява, че предходната атестация на Иво Петров е приета с решение на ВСС по протокол № 33 от 24.07.2008 г. с резултат комплексна оценка "много добра", без да е посочено за какъв период е проведена тази атестация. Данни за периода на това атестиране не се съдържат и в представеното от ВСС извлечение на решението по протокол № 33 /л. 54 от делото/. В кадровата справка на ЕАФ не е посочено за какъв период се провежда настоящата периодична атестация на Иво Николаев Петров. В графата "Период на атестацията" от част I "Кадрова справка" на ЕАФ е посочен периода "02.05.2006 г. -14.03.2008 г. " Този период очевидно не може да е атестирания период, тъй като от крайната дата на този период до датата, на която е изготвена кадровата справка - 14.09.2012 г., както и до датата на внасяне на предложението от административния ръководител до ВСС - 19.09.2012 г., са изминали повече от четири години, а освен това този период предхожда датата на решението на ВСС по предходната атестация. Посоченият период в графата "Период на атестация" на Част I от ЕАФ вероятно отразява периода на предходното атестиране /за който според данните в същия ЕАФ е прието решение по протокол № 33/24.07.2008 г./. Ако се приеме, че действително това е периодът на предходното атестиране, би следвало съгласно правилото на чл. 196, т. 2 ЗСВ, провежданото периодично атестиране да обхваща периода от 15.03.2008 г. до 15.03.2012 г., който е четиригодишният период след предходното периодично атестиране. Както вече се посочи обаче нито в ЕАФ, нито в друг съпровождащ документ е посочен периода, за който се провежда периодичното атестиране. Точният обхват на периода на атестиране не може да се извлече нито от данните по делото, нито от обсъждането на ПАК /доколкото такова обсъждане е направено в атестационния формуляр/, на КПА на ВСС /в проведените заседания във връзка с атестирането на Иво Петров/, нито от проведеното обсъждане от ВСС на заседанието по протокол № 20/23.05.2013 г. във връзка с подаденото възражение против решението на КПА по протокол № 17/19.03.2013 г. Периодът на атестиране е от съществено значение за преценката на допустимостта на атестирането, за релевантната статистическа информация, както и всички други относими факти и обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при атестирането. Поради това е недопустимо атестираният период да се установява чрез предположения или по пътя на логически разсъждения. Липсата на конкретно посочване на атестирания период е достатъчно основание да се приеме, че периодичното атестиране е проведено в нарушение на нормативните изисквания, тъй като прави невъзможна проверката относно съответствието на отразените в ЕАФ данни и направените констатации и изводи на ПАК и съответно - изводите на КПА и на ВСС по спорните въпроси. На следващо място, в Част IV от ЕАФ - "Констатации по общите критерии за атестиране по чл. 198 ЗСВ" са отразени данни за дела /възложени и разгледани преписки и дела, спазване на срокове, брой потвърдени и отменени актове и основанията за това/ по периоди, означени с цифри, чието значение не може да бъде определено еднозначно - така, например във втората таблица на Част IV /приложена на стр. 43-44 от делото/, т. 2.3 "Дела през периода на атестиране" в първата графа "година" е посочено едно под друго на три реда: "2009 г. -м. 03-12", "2010 г. ", "2011 г. -м. 01,02"; по подобен начин /с изключение на третия ред, който е посочен така "2011 г. -м. 01"/са дадени данните и в т. 2.4, а в третата таблица - "Брой потвърдени и отменени актове..." в четвърти ред е добавено "2012 г. " Доколкото може да се установи тези данни се отнасят за разгледаните от съдията граждански дела /т. 1.1 от първата таблица/. За наказателните дела е съставена друга Част IV /приложена на л. 45-46 от делото, както и идентични варианти, приложени на л. 61-62 и на л. 64-65 от делото/, според данните по т. 1.1. от първата таблица на тази част. За тези дела данните по т. т. 2.2, 2.3, 2.4, както и по т. 3 се отнасят за период вероятно 2011 г. /означен като "1-12м. 2011 г. " и "2.12м. 2011 г. "/ Ако се приеме, че атестираният период, определен по правилата на чл. 196, т. 2 ЗСВ, е от 15.03.2008 г. до 15.02.2012 г., който е четиригодишния период след предходната атестация, то очевидно е, че отразените в Част IV на ЕАФ данни не се отнасят за целия период - липсват каквито и да било данни за съответните части /месеци/ от 2008 г. и за 2012 г. /за 2012 г. има посочени само брой потвърдени и изцяло отменени актове по наказателни дела, без да е означено за какъв период от годината се отнасят тези данни/. Справките за процентното натоварване на съдия Иво Петров спрямо съдиите на трето ГО се отнасят за периода 2009 г., 2010 г. и 2011 г. /л. 69/, а данните за процентното натоварване спрямо съдиите на НО за периода "2-12м. 2011 г. " /вероятно се има предвид от месец февруари до месец декември 2011 г./. В съответните полета от Част IV от ЕАФ след таблиците със статистически данни, предвидени за констатации на помощната атестационна комисия, липсват каквито и да било коментари, обяснение на цифровите данни, сравнение и анализ на тези резултати, нито обсъждане на видовете дела по материя /в рамките на трето гражданско отделение и на наказателното отделение/. Следва да се отбележи, че в приложения по делото ЕАФ неправилно са отнесени към Част III на ЕАФ - "Проверени дела, посетени съдебни заседания; събеседвания; използвана достоверна писмена информация" и съответно изписани на стр. 2, 3 и 4 от Част III /приложени на л. 40-42 от делото/ констатациите за: разбираемо и обосновано мотивиране на актовете /т. 4/, резултати от проверките на Инспектората към ВСС /т. 5/, поощрения през периода, за който се извършва атестирането /т. 6/а/, наказания през периода, за който се извършва атестирането /т. 6/б/, спазване правилата за професионална етика /т. 7/, обща натовареност на съответния съдебен район и орган на съдебната власт, както и натовареността на атестирания в сравнение в другите съдии от същия орган на съдебната власт /т. 8/, способност за прилагане на процесуалните закони, свързани с образуването и движението на делата /т. 9/, правилна и законосъобразна оценка на относимите факти и обстоятелства и умение за тяхното систематизиране в хода на производството /т. 10/. Според одобрения от ВСС образец на единен атестационен формуляр, представляващ приложение към Методиката за атестиране, констатациите и коментарите по тези критерии и показатели систематично са разположени в Част IV "Констатации по общите критерии за атестиране по чл. 198 ЗСВ". Наред с посоченото неправилно вписване в неотносима част от атестационния формуляр, констатациите, които са направени в тези точки /с изключение на т. 5/ практически не съдържат конкретна, точна и ясна информация относно работата на атестирания съдия, нито отразяват действително извършен анализ от страна на помощната атестационна комисия. Не е направено никакво обсъждане по въпросите за фактическата и правна сложност на делата, съдържание и обоснованост на актовете, начин на излагане на съдържанието на актовете, позоваване на практика, показано ниво на правни познания и практически умения, на използвания юридически език, на прецизност и логичност на изложението, последователност и пълнота на обсъждането на релевантните факти и обстоятелства, способност за формиране на фактически и правни изводи и т. н. Изисквания за обсъждане на всички тези обстоятелства и за излагане на съответен коментар са предвидени в Методиката за атестиране, а излагането на подобни коментари и обсъждане в атестационния формуляр следва от самото естество на атестирането като дейност, която следва да отрази извършената проверка на цялостната дейност на атестирания магистрат по установените критерии за атестиране, показатели за оценяване по общите и специфичните критерии, както и методите на атестиране, за да бъде направена максимално обективна и вярна оценка на квалификацията, професионалния опит, практическите познания и умения и показаните резултати в дейността на магистрата, както от гледна точка на качеството на постановените актове, така и на спазването на установените процесуални срокове, както и на нравствените и делови качества на магистрата. Както се установява от съдържанието на единния атестационен формуляр, такова обсъждане изобщо липсва, а коментарите в Част IV, включително и в тези по т. т. 4, 6-10, чието систематично място е в Част IV, а не в Част III, както са изложени, са дотолкова лаконични и шаблонни, че практически не дават никаква конкретна информация по общите и специфичните критерии и показатели за атестиране на съдии. Последното се отнася и за съдържанието на графата "Коментари и забележки" в Част VIII "Цифрова оценка на общите критерии за атестиране ..." и в Част IХ-А "Цифрова оценка на специфичните критерии за атестиране на съдии". Отделно от това, част от направените коментари и забележки изобщо са неотносими за критерия, за който за отразени - така например в Част VIII, т. 1 "Правни познания и умения за прилагането им" е отразен коментар /второто от общо три изречения/ - "Последното обаче не води до приключване на същите в разумен срок. " Отразеният коментар има значение за оценяването по критерии по т. 3 - Умение за оптимална организация на работата". Неотносим е също целият коментар по Част VIII, т. 4. В тази връзка следва да се отбележи, че в приетата от ВСС Методика за атестиране са дадени подробни указания и изисквания към съставянето на единния атестационен формуляр, като за всеки от критериите за атестиране са предвидени показатели за провеждане на атестирането. Така относно общите критерии за атестиране на съдии, пояснени в чл. чл. 11, 12, 13 и 14 от Методиката за атестиране, показателите са регламентирани, съответно в чл. чл. 31, 32, 33 и 34 от същата, относно специфичните критерии за атестиране на съдии, пояснени в чл. 16 и 17, показателите са посочени съответно в чл. 35 и 36. Наред с горното, практически липсва съдържание в Част II "Становище на административния ръководител"; относно спазването на професионалната етика липсват констатации, а е направен само клиширан извод; в ЕАФ не е съставен и обобщен доклад от помощната атестационна комисия. Всички изложени пропуски при изготвянето на ЕАФ не са отчетени нито от КПА, нито от ВСС. Вместо това, от КПА е взето решението по протокол № 17/19.03.2013 г., за намаляване на точките по всичките четири критерия по част VIII на ЕАФ - "Общи критерии за атестиране на съдия, прокурор и следовател". Изложените в решението на КПА мотиви са лаконични и общи и по същество не дават конкретно обяснение за това решение на КПА по всеки от критериите. Данни за конкретните мотиви на КПА да намали оценките не могат да бъдат изведени и от изказванията на членовете на КПА по време на заседанието на ВСС на 23.05.2013 г. Така, в изказването на члена на ВСС Камен Иванов, който вероятно е бил докладчик по предложението, обяснението за намаляване на точките е направено с това, че са били изискани допълнителни справки и е била оценена част IV за свършени в срок дела, броя на отменените и изменени съдебни актове, като е пояснено също, че практиката при изготвяне на тези статистически формуляри е да се посочва, че подлежат на обжалване абсолютно всички разглеждани дела и че заповедните производства според статистика винаги варира между 70 и 75 % от разглежданите дела в районните съдилища /спорен справката, която същият бил извършил по отчетните доклади на четири районни съдилища/. В изказването на същия чл. на ВСС е посочено, че атестирания период е 2009-2012 г., посочено е, че при намалението на точките са взети предвид причините за отменените актове, проверката, която е била извършена от Инспектората, жалбите, които са били отправени към атестирания и извършените проверки, факта, че е бил санкциониран със заповед № 24/23.02.2009 г. Изложено е също, че възражението на Иво Петров, че констатациите не попадат в атестирания период е неоснователно, тъй като атестирания период е този, за който съдията е проверяван. Твърдения за извършени допълнителни проверки и обсъждане на резултатите на атестирания съдия са направени и в изказването на члена на ВСС Милка Итова. Относно тези твърдения и обосновка на решението на КПА обаче не са съставени съответни документи и при липсата на конкретни данни за това какви показатели са взети предвид /например, за това какъв е предмета на разгледаните граждански дела и в частност колко от тях са заповедни производства, или например, какъв е процента на отменени дела и какви са основанията за това/, не може да бъде споделен извод за обоснованост на решението на КПА. Във връзка с изказването на Камен Иванов в частта за наложеното наказание на атестирания съдия, следва да се посочи, че в представената на съда административна преписка не се съдържа заповед № 24/23.02.2009 г. /в изказването не е уточнено от кого е издадена, какво е наложеното наказание, за какви нарушения и за какъв период/, а данни за наложено на атестирания съдия наказание липсват и в единния атестационен формуляр, нещо повече - в Част III от ЕАФ, т. 6/б/ изрично е посочено, че не са налагани наказания. Във връзка с обсъждането на резултатите от проверки на Инспектората на ВСС следва да се има предвид следното: в т. 5 от Част III на ЕАФ - "Резултати от проверките на Инспектората към ВСС" е посочено, че през периода, за който се извършва атестацията /както се посочи, този период не е посочен в самия ЕАФ или друг съпровождащ документ/ са извършени две проверки от ИВСС - през 2009 г., която е проверка на РС - Ботевград и през 2011 г., която е персонална проверка на работата на атестирания. При първата проверка ИВСС е констатирал, че съдия Петров е допуснал нарушение на изискването за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, визиран в чл. 13 ГПК, като и че същият не е написал съдебните актове по 10 бр. граждански дела в едномесечния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК. При втората проверка отново е установено нарушение на изискването за разглеждане и решаване на конкретно дело в едномесечен срок по чл. 235, ал. 5 ГПК, но към момента на проверката вече е имало постановено решение. Констатациите в ЕАФ относно първата от посочените проверки на Инспектората към ВСС са непълни и не може да се прецени относимостта им. По делото е представен Акт за резултати от извършена проверка на Районен съд - гр. Ботевград с изх. № 1250/16.04.2009 г. на Инспектората на ВСС и от съдържанието на този акт в частта относно задачата на извършената проверка, посочена в т. 1 и 2, е видно, че проверката е извършена по делата, образувани през 2008 г. През тази година Иво Петров е бил съдия в Районен съд гр. Ботевград, но доколкото не е ясно дали атестирания период включва 2008 г. /цялата или част от тази година/, то не може да се направи обоснован извод, че констатациите от тази проверка изобщо са относими за проверявания период. В тази връзка следва да се повтори, че в констатациите в Част IV на ЕАФ липсват каквито и да било данни за 2008 г., затова не може да се приеме, че атестацията включва този период. Същевременно /въпреки посочената задача на проверката от ИВСС/, в акта за резултатите от проверката са направени констатации относно 2009 г. и то такива, които касаят дейността на съдия Иво Петров. Така, на стр. 3 има констатации за забавено произнасяне по три дела, докладвани през м. март 2008 г. и върнати от съдията през м. април 2009 г., а на стр. 9 - за това, че същите три дела не са съхранявани в деловодството на районния съд; на стр. 4 има констатации за просрочени съдебни актове по 12 броя граждански дела, с номера на делата от 2007 г. и 2008 г. /поради това, че в акта не са посочени дати на обявяване на делата за решаване и съответно - дати на обявяване на съдебните актове, не може да се установи дали попадат в обхвата на атестирания период, а цитираната в акта на ИВСС справка от РС - гр. Ботевград относно просрочените дела на съдия Иво Петров не е представена по делото/; на стр. 8 има констатация за произнасяне по молба за обезпечение на бъдещ иск от 12.11.2008 г., която е била оставена без движение и нередовностите не са били отстранени в срок; на стр. 11 е отправена препоръка на съдия Иво Петров да спазва сроковете за постановяване на съдебни актове, регламентирани в чл. 235, ал. 5 ГПК. Следва също да се отбележи, че в посочения Акт за резултатите от проверката /стр. 3 от същия: е посочено, че със заповед № 24/23.02.2009 г. председателят на Районен съд - Ботевград е наложил на съдия Иво Петров дисциплинарно наказание "порицание" за системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, нарушаване на правилата за професионална етика и неизпълнение на други служебни задължения, подробно описани в заповедта; посочено е също, че наказанието е потвърдено от ВСС. Предвид тази констатация в акта на ИВСС се налага извода, че констатацията в Част III от ЕАФ, т. 6/б/, за това, че през атестирания период /който според данните в ЕАФ включва 2009 г./ атестирания съдия няма налагани наказания, е невярна. След като пред КПА са били представени резултатите от проверката на ИВСС по Акт с изх. № 1250/16.04.2009 г., необяснимо е защо в мотивите на решението на КПА по протокол № 17/19.03.2013 г. този факт не е посочен и защо при проведеното обсъждане пред ВСС на заседанието на 23.05.2013 г. този акт на ИВСС, както и заповедта за налагане на наказание на атестирания магистрат, не са предоставени на вниманието на членовете на ВСС, както и защо е приета атестацията по ЕАФ, така както е изготвена от ПАК, съдържаща и посочената невярна фактическа констатация относно липсата на наложено наказание. В тази връзка следва да се отбележи, че на посоченото заседание на ВСС в изказванията на членовете на ВСС Галя Георгиева, Юлия Ковачева и Калин Калпакчиев е изразено становище за необходимостта от допълнително проучване и за предоставяне на съответните документи на всички членове на ВСС, но това предложение не е прието. Поради това че по настоящото дело, обсъжданата заповед за налагане на наказание не е представена, а подробни данни за съдържанието й липсват по делото, не може да се направи обоснован извод дали наложеното наказание обхваща атестирания период, което всъщност потвърждава тезата на част от членовете на ВСС, изразени в техни изказвания, че е било необходимо допълнително проучване и проверка на данните за атестирания магистрат. По делото е представено също становище от Мария Кузманова - инспектор в ИВСС, с изх. № Ж-01-224/19.04.2011 г., относно резултатите от извършена проверка по жалба с вх. № Ж-01-224/07.03.2011 г. по описа на ИВСС, като в това становище е посочено, че гр. дело № 4003/2008 г. по описа на Софийски районен съд, с докладчик съдия Иво Петров, е обявено за решаване в съдебно заседание на 23.11.2010 г. и има постановено съдебно решение № III-81-253/23.02.2011 г., обявено в срочната книга на състава на 28.02.2011 г. От данните по тази проверка се установява, че решението по делото е постановено в срок от 3 месеца и 5 дни, считано от датата на обявяването му за решаване. Изложените съображения налагат извода, че атестирането на съдия Иво Николай Петров не е проведено в съответствие с изискванията на раздел IV от Закона за съдебната власт /чл. 196 и сл./, както и на приетата от ВСС Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител. Нито предложената от помощната атестационна комисия обща оценка от 86 точки, нито предложената от Комисията по предложенията и атестирането обща оценка от 70 точки са обосновани от конкретни данни, констатации и изводи за професионалната квалификация и опит на атестирания магистрат, качеството и срочността при изпълнение на задълженията му, професионалната отговорност, етичност и нравствените качества, както и всички други обстоятелства, които имат значение при атестирането. Съгласно чл. 206 ЗСВ комплексната оценка от периодичното атестиране се приема с решение на Висшия съдебен съвет, а съгласно чл. 205, ал. 2 ЗСВ, при постъпило възражение Висшият съдебен съвет при необходимост събира допълнителна информация. Всъщност възможността на ВСС да събира допълнителна релевантна информация за целите на атестирането не е ограничена само в случаите, при които има постъпило възражение по реда на чл. 205, ал. 1 ЗСВ. В конкретния случай събирането на допълнителна информация е било наложително, предвид съдържанието на единния атестационен формуляр, взетото решение от КПА, доводите, изложени в писменото възражение на атестирания магистрат, както и с оглед изказванията на членове на ВСС, че не следва да се взема решение без допълнително проучване и предоставяне на допълнителна информация. По изложените съображения, оспорените решения по т. т. 3.2, 3.3 и 3.4 от протокол № 20/23.05.2013 г. на ВСС са постановени при нарушение на административнопроизводствени правила и на материалния закон, поради което следва да бъдат отменени, а делото върнато на ВСС за ново произнасяне. При това произнасяне ВСС следва, след като в съответствие с дадените по-горе указания, събере и обсъди относимата достоверна информация за атестирания съдия, да прецени дали е налице основание за уважаване на възражението, при което има възможност и да върне преписката за изготвяне на нова атестация. Във всички случаи следва да се изясни и уточни в писмен документ /нов ЕАФ, решение на КПА или на ВСС/ какъв е периода на атестиране, тъй като преценката на относимите факти и обстоятелства е възможна само след като този период се уточни. При този изход на спора, не се възлагат разноски за настоящото производство, тъй като жалбоподателят не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, вр. чл. 36, ал. 2 и чл. 205, ал. 2 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение