Решение № 13254 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2017 г.

Решение № 13254 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7194/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез проц. представител юрк. Райкова, против решение № 4406/7.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2102/2016 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответникът- П. Н. П., оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от П. Н. П. против заповед № 8121 К-5327/23.12.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" за срок от четири месеца. Съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. За да постанови акта си, решаващият съд е приел, че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и изискването за форма. Правилно, в съответствие с фактическата обстановка, установена въз основа на представените по делото доказателства, съдът е приел, че в оспорената заповед не е посочено нито мястото, нито времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение. Същото е описано по начин, който не позволява точното и конкретното му индивидуализиране. Дисциплинарнонаказващият орган не е изяснил защо приема, че П. П. като чл. на комисия за разследване на трудова злополука е следвало да извърши именно посочените в заповедта действия по установяване на трудовата злополука и това представлява неизпълнение на служебни задължения. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице условията по чл. 202, ал. 1 ЗМВР. Изплащането на парично обезщетение на законно основание - трудова злополука, не може да бъде определено като имуществена вреда за работодателя, причинена от служител, разследващ обстоятелствата, при които е настъпила злополуката. Първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни мотиви, които настоящият съд изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в този съдебен акт. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав