Решение № 14698 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2016 г.

Решение № 14698 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Й. А., чрез адв. И. З., срещу Решение № 3562 от 25.05.2016 г., постановено по адм. д. № 1774 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2016 г. С решението е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Заповед № РД-09-362 от 10.11.2015 г., издадена от вр. ИД кмета на Район "Надежда", Столична община. С последната са прекратени наемните правоотношения между Район "Надежда", Столична община и А., и членовете на семейството (домакинството) й, възникнали на основание Заповед № 927 от 9.07.1985 г. за настаняване, издадена от генерален директор на Главна дирекция за изграждане на С. към Столичен народен съвет, и договор за наем от 15.07.2005 г. относно имот частна общинска собственост, находящ се на адрес: ж. к. "Надежда", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. .... В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обосноваващи извод за неговата неправилност. Излагат се преимуществено доводи по същество на спора. Иска се отмяната на обжалваното решение и отмяната на спорната заповед. Претендират се разноските за производството. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът - кметът на Район "Надежда", Столична община изразява подробно обосновано становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалба касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на Антонова срещу Заповед № РД-09-362 от 10.11.2015 г., издадена от вр. ИД кмета на Район "Надежда", Столична община, с която на основание чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО), са прекратени наемните правоотношения между Район "Надежда", Столична община и А., и членовете на семейството (домакинството) й, възникнали на основание Заповед № 927 от 9.07.1985 г. за настаняване, издадена от генерален директор на Главна дирекция за изграждане на С. към Столичен народен съвет и договор за наем от 15.07.2005 г. относно имот частна общинска собственост, находящ се на адрес: ж. к. "Надежда", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. .... Заповедта е мотивирана със справка от 10.11.2015 г., от която се установява, че настоящата касационна жалбоподателка е имала непогасени задължения за консумативи, както следва: към "Топлофикация" в размер на 973,45 лв. за периода 02.2013 г. - 09.2015 г.; към "Софийска вода" в размер на 95,10 лв. и за наем в размер на 356,08 лв. за периода 03.2015 г. до м. 10.2015 г. Посочено е, че наемните правоотношения се прекратяват съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 НРУУРОЖТСО поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от шест месеца. Определен е 14-дневен срок за освобождаване на жилището, считано от връчване на заповедта. С обжалваното решение жалбата срещу посочената заповед е отхвърлена. Установено е от първоинстанционния съд, че недвижимият имот - ап. ..., находящ се в ж. к. "Надежда - 3", бл. ... е частна общинска собственост, видно от Акт за общинска собственост № 234 от 8.04.1997 г. С. З. № 927 от 9.07.1985 г., издадена от генерален директор на Главна дирекция за изграждане на С. към Столичен народен съвет А. и двучленното й семейство са настанени в посоченото общинско жилище. На основание тази заповед между А. и кмета на Район "Надежда", Столична община е сключен договор за наем от 15.07.2005 г., към който е подписан анекс на 7.07.2008 г. относно наемната цена. Н. А. било изпратено писмо от 4.06.2015 г., че следва да погаси незабавно дължимите от нея суми към "Т. С." ЕАД в размер на 799,98 лв. за периода м. 02.2013 г. - м. 04.2015 г. и наемни вноски в размер на 133,53 лв. за периода м. 03.2015 г. - м. 05.2015 г. В писмото се съдържа предупреждение, че при непогасяване на задълженията в 14-дневен срок, ще се пристъпи към прекратяване на наемното правоотношение. Видно от приложената по делото обратна разписка писмото не е връчено на адресата. Съдът се е позовал също така на приобщената към административната преписка справка за дължими суми, съобразил е фактурите от 7.12.2015 г. и от 7.01.2016 г. за изплатени наемни вноски, както и разписките от 8.02.2016 г. за изплатени суми на "Софийска вода" АД. От правна страна съдът е направил извод, че оспорената Заповед № РД-09-362 от 10.11.2015 г. е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, с изискванията за форма на акта и с целта на закона. Приел е, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки липсата на доказателства за редовно връчване на А. на изпратеното на 4.06.2015 г. уведомление за дължимите суми, съдът е счел, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила предвид липсата на нормативна регламентация, съгласно която на органа да е вменено задължение да покани или подсети наемателя да изпълни задълженията си. Изложил е съображения, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта - процесният имот е общинска собственост, който се обитава от А. въз основа на сключен между нея и общината договор за наем и за него са дължими наемни вноски и консумативни разноски за повече от три месеца, което представлява основание за прекратяване на наемното правоотношение (чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС). Като е взел предвид дължимите съобразно справката от 10.11.2015 г. от А. суми за наем, съставът на АССГ е приел, че към датата на издаване на процесната заповед, касационната жалбоподателка е дължала към Район "Надежда", Столична община наем за повече от три месеца, който е заплатен едва след издаването на заповедта - на 7.12.2015 г. и на 7.01.2016 г. Наред с това, съдът е посочил, че е налице и алтернативно предвидената предпоставка по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС за прекратяване на наемното правоотношение - неплащане на консумативни разноски за повече от три месеца, доколкото към датата на издаване на заповедта Антонова е имала задължения за повече от три месеца към "Т. С." ЕАД и към "Софийска вода" АД. Установените по делото плащания към последното са от 8.02.2016 г., тоест след датата на издаване на спорната заповед. Плащането на сумите за наем и част от консумативните разноски след датата на издаване на заповедта е счетено от първоинстанционния съд за ирелевантно, доколкото към този момент са били налице предпоставките по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС. С. изразеното в решението становище прекратяването на наемното правоотношение би съответствало на закона, ако се установи, че наемателят не е заплащал наемната цена и консумативи в течение на предвидения срок, дори към момента на издаване на заповедта по чл. 46, ал. 2 ЗОбС вече да е погасил задължението си. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Обосновано на приобщените по делото доказателства съдът е отчел, че липсват такива, от които да се установи, че на А. е връчено уведомителното писмо от 4.06.2015 г., с което й се съобщава наличието на дължими и неизплатени към този момент задължения, и е даден 14-дневен срок за заплащането им с предупреждение, че при непогасяването им ще започне производство по прекратяване на наемното правоотношение. От съда са дадени нарочни указания в тази насока с определение от 12.04.2016 г., но приложената обратна разписка не установява факта на връчване на А. на посоченото писмо. Въпреки това обаче, съставът на АССГ е направил неправилен правен извод, че в конкретния случай неуведомяването чрез връчване на посоченото писмо не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, респективно не е отчел влиянието на този факт при извършване на преценка досежно законосъобразността на заповедта. В този смисъл извън преценката на съда е останало допуснатото нарушение на изискването по чл. 26 и чл. 34 АПК - адресатът на административния акт не е уведомен за започналото административно производство, като по този начин е лишен от възможността да участва в него чрез вземане на становище и представяне на относими доказателства на този етап. В нарушение на чл. 35 АПК оспореният акт е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към спорното материално правоотношение. В настоящия случай неуведомяването на Антонова за началото на административното производство и за дължимите суми нарушава правото й на защита и фундаменталното й право по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на зачитане на жилището, доколкото издадената заповед подлежи на предварително изпълнение по предписанието на чл. 46, ал. 5, изр. 2 ЗОбС. С оглед установеното по делото тежко финансово състояние на А., предвид данните от приложената по делото нейна декларация, кметът на района, осъществяващ в случая и социални функции, е следвало да я уведоми за дължимите суми, както и за възможността същата да започне плащане на задълженията си при условията на разсрочено плащане. Ако беше уведомена своевременно за започване на процедура по издаване на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС и ако й беше даден срок да погаси задълженията си, включително чрез разсрочено плащане, е било възможно да не се стигне до издаване на заповед за прекратяване на наемните правоотношения. Прекратяването на наемното правоотношение в случая е неоправдано, тъй като не кореспондира с целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Заповедта е несъответна на целта на закона, тъй като защитимите с нея интереси са икономически, а преследваната от общината цел - да охрани тези интереси е можело да бъде постигната ако бяха спазени правилата за уведомяване на А. за началото на административното производство. За евентуално такова развитие на производството свидетелство са осъществените от нея плащания след издаване на заповедта и узнаването й от лицето. Отделно от горното, въпреки дадените в съответствие с процесуалните правила указания от първоинстанционния съд до кмета на Район "Надежда" за представяне на административната преписка в цялост, по делото са останали неприложени цитираните в справката от 10.11.2015 г. писма във връзка със задълженията на А. към "Т. С." ЕАД и "Софийска вода" АД. Наред с това, писмото от 21.05.2015 г., посочено в уведомителното писмо до А., е представено по делото без приложението, от което би се установила относимостта му към спорната хипотеза. По всички изложени съображения решението предмет на контрол, като неправилно следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да бъде решен по същество, като бъде отменена Заповед № РД-09-362 от 10.11.2015 г., издадена от кмета на Район "Надежда", Столична община, с която са прекратени наемните правоотношения между Район "Надежда", Столична община и А., и членовете на семейството (домакинството) й, възникнали на основание Заповед № 927 от 9.07.1985 г. за настаняване, издадена от ГДИС и договор за наем от 15.07.2005 г. относно имот частна общинска собственост, находящ се на адрес: ж. к. "Надежда", бл. ..., вх. "...", ет. ..., ап. .... Предвид направеното от А. искане, както в първоинстанционното, така и в касационното производство съдът следва да се произнесе и по разноските. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на А. сума в размер на 300,00 лв. за заплатеното от нея в брой на адв. Златанова адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред АССГ съгласно представения Договор за правна защита и съдействие № 647624 от 4.04.2016 г. Въпреки изхода на спора, разноски за касационното производство не се следват на А., доколкото видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 661035 от 14.07.2016 г. договореното възнаграждение в размер на 50,00 лв. за тази инстанция не е платено на адвоката. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение