Решение № 13761 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2009 г.

Решение № 13761 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област срещу решение № 291 от 11.05.2009 г. по адм. д. № 152/2009 г. по описа на Административен съд - София област, пети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Марин Иванов Кусоров от с. Габра, Софийска област моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С решение № 291 от 11.05.2009 г. по адм. д. № 152/2009 г., Административен съд София област, пети състав е отменил Решение № 6 от 4.02.2009 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област и потвърденото с него Разпореждане № 5111277221 от 10.11.2008 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е бил добросъвестен и не е имал за цел да укрива факти с цел да се облагодетелства. В процесния случай не са налице предпоставките за прилагане на чл. 114, ал. 1 КСО. Направен е окончателния извод, че административният акт не е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменителна основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че с молба (заявление) с вх. № 9139 от 19.04.2004 г. Марин Иванов Кусоров от с. Габра, Софийска област е поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.03.2004 г., като е декларирал, че не работи считано от 28.11.2003 г., като е посочил и Заповед № 94 от 28.11.2003 г. за освобождаване. С Разпореждане № 5111277221 от 10.05.2004 г. пенсионният орган е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 1.03.2004 г. в размер на 238.19 лв. Впоследствие, с молба вх. № 10146 от 13.05.2008 г., пенсионерът е поискал да му бъде зачетен допълнителен трудов стаж придобит след пенсиониране. От представеното към този момент удостоверение обр. УП-3, изх. № 223 от 8.04.2008 г. става ясно, че Кусоров е работил без прекъсване от 4.12.2003 г. до 24.04.2008 г. От изложеното категорично се налага извода, че декларираното с молба (заявление) с вх. № 9139 от 19.04.2004 г., което е смисъл, че лицето не работи, считано от 28.11.2003 г. е невярно. От свидетелските показания на св. Николова се установява, че Кусоров е подписал цитираната молба след като е била оформена от нея. Няма също така твърдение от жалбоподателя по първоначалното дело, че положеният върху тази молба подпис не е негов. По делото няма доказателства, от които би могъл да се направи извода, че към 19.04.2004 г. лицето не е могло да разбира смисъла и значението на извършените от него действия. Ако той е подписал заявлението за пенсиониране без да го прочете, това само по себе си също е виновно поведение, тъй като се касае до невярно деклариране на данни от правно значение. Предвид изложената фактическа обстановка мотивите на съда, които са в смисъл, че жалбоподателят е бил добросъвестен и не е имал за цел да укрива факти с цел да се облагодетелства не кореспондират със събраните по делото доказателства и елементарната житейска логика. Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите са осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването. Следователно, след като не е прекратил осигуряването си (не е преустановил да работи) Кусоров не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е получил такава пенсия въз основа на невярно декларирани данни относно прекратяване на осигуряването. Осигурителните плащания са били получени от него недобросъвестно и на основание чл. 114, ал. 1 КСО лицето дължи връщането им, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Стигайки до други фактически и правни изводи решаващият състав на първоинстанционния съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения това решение се отменя и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него се постановява ново решение, по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,