Решение № 13619 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2009 г.

ВАСПетчленен състав13.11.2009 г.докладчик Георги Георгиев

Диспозитив

Отхвърля искането на "Дискавъри - 95" ЕООД, представлявано от адвокат Михаил Екимджиев и адвокат Катина Бончева за отмяна на влязло в сила решение от 17.12.2004 г. по адм. дело № 2083/2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, частично потвърдено с решение № 3637 от 04.04.2006 г. на Върховния административен съд, по адм. дело № 2340/2005 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13619 от 13.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12811/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от адвокат Михаил Екимджиев и адвокат Катина Бончева представляващи "Дискавъри - 95" ЕООД (предишно наименование до 05.06.2009 г. - Вертикал ЕООД) за отмяна на влязло в сила решение № 3637 от 04.04.2006 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 2340/2005 г. с което частично е потвърдено решението на Софийски градски съд от 17.12.2004 г. по адм. дело № 2083/2002 г. Към молбата е приложено решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Булвес" АД срещу България, на което молителят се позовава, за да мотивира искането си за отмяна на соченото основание - чл. 239, т. 6 от АПК, тъй като счита, че е налице идентичност между фактическата обстановка и оформените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на Софийския градски съд и Върховния аминистративен съд и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на съдебните решения и връщането им за разглеждане по същество. Ответникът по молбата за отмяна, Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. София в писмен вид оспорва молбата с подробни съображения, че не е налице соченото основание. Съгласно чл. 239, т. 6 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира искането за отмяна за допустимо, тъй като молбата е подадена от активно легитимирана страна. Едногодишният срок по чл. 240 от АПК тече от момента на влизане в сила на решението на Европейския съд за защита на правата на човека, тъй като от този момент възниква основанието за отмяна, а тримесечният срок - от узнаването на основанието за отмяна В случая решението на ЕСПЧ, на което се позовава молителят е от 22.01.2009 г., молбата за отмяна е подадена на 17.07.2009 г., поради което следва да се приеме, че е в срок, от което следва, че е и процесуално допустима. По същество, по твърдението за наличието на правното основание за отмяна - чл. 239, т. 6 от АПК Петчленният състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Според съдържанието на цитираната правна норма на отмяна ще подлежи този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията, което на практика означава противоречие с материалния закон. Нормата е конкретна и изрична и не подлежи на тълкуване. Буквалният й смисъл означава с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителят се позовава на Решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение е неотносимо към молителя в настоящето производство, който не е бил страна по делото, по което е постановено, поради което и няма действие спрямо него. От това следва, че не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влезлите в сила решения по настоящата молба за отмяна. По изложените съображения, при установена липса на основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна на влезлите в сила решения искането е неоснователно и молбата за отмяна следва да бъде отхвърлена Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 6 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,

Цитирани разпоредби

1