Решение № 1050 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7488/2016 г.

Решение № 1050 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7488/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от О. Г. Т., с ЕГН ********** и от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез упълномощения главен юрисконсулт З. Б., срещу Решение № 2126 от 29.03.2016 г., постановено по адм. д. № 3333 по описа на Административен съд С.-град (АССГ) за 2014 г. С първата касационна жалба Т. обжалва посоченото решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)срещу СДВР за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед № 12040 от 17.08.2010 г., издадена от началника на 07 Районно управление - Полиция (РУП) на СДВР, за сумата над уважената част от иска в размер на 11000,00 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от 22000,00 лв. и в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000,00 лв., причинени му от незаконосъобразни действия на служители от служба "Въоръжение" (КОС) при 07 РУП на СДВР, изразяващи се в неправомерно отнемане на оръжие на 24.06.2010 г. и неправомерното му задържане, ведно с лихвата от 24.06.2010 г. Оспорва направените от съда изводи като необосновани. Твърди, че е поискал от органите продължение на разрешителното, събрал документи, платил. Това не е обсъдено от съда, а е прието, че Т. не е поискал от органите издаване на ново разрешително, респ. продължаване на срока на старото. Моли искането му за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. да бъде уважено. Поддържа, че решението, предмет на контрол е неправилно, поради което иска неговата отмяна в обжалваните части, като предявените искове бъдат уважени изцяло в пълния им предявен размер и бъде присъдена лихва върху обезщетенията, както и разноските в пълния им поискан размер. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се явява лично, заедно с представляващата го М. Т. - негова дъщеря. Поддържат касационната жалба и молят решението в обжалваните му части да бъде отменено, а исковете уважени изцяло. Представя писмена защита. С втората касационна жалба, подадена от СДВР решението се обжалва в осъдителната СДВР част, с която дирекцията е осъдена да заплати на Т. обезщетение в размер на 11000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед № 12040 от 17.08.2010 г., издадена от началника на 07 РУП на СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска - 19.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта, с която СДВР е осъдена да заплати на Т. разноски в размер на 510,00 лв. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а предвид изложеното в жалбата и за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че при постановяване на решението е нарушен принципът за справедливост, визиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), не са изложени никакви мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между обстоятелствата причинили понесените неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед. Не е обсъдено и посочено значението на всяко от тези обстоятелства по отношение размера на обезщетението. Твърди се, че съдът е направил предположения в полза на Т. при липсата на медицински документи и приобщени специални знания от областта на медицината. Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че неаргументирано съставът на АССГ е достигнал до извод, че вредите са пряка и непосредствена последица от Заповед № 12040 от 17.08.2010 г. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се представлява от юрк. Панайотова, която от негово име поддържа подадената от СДВР касационна жалба, а по същество иска нейното уважаване. Оспорва жалбата на Т. и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата на Т. по отношение имуществените вреди. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. По основателността на жалбите настоящият състав съобрази следното: В производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) съставът на АССГ е разгледал и се е произнесъл по предявените от Т. с постъпилата искова молба искове срещу СДВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.06.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Исковете са уточнени с допълнителни молби от 06.06.2014 г. в отговор на разпореждане на съда от 19.05.2014 г.; от 08.09.2014 г. в отговор на разпореждане на съда от 21.07.2014 г., както и в съдебно заседание на 17.02.2015 г. Съдът е приел за установена фактическата обстановка по случая, като е съобразил приложените по делото писмените документи, за които настоящият състав констатира, че не са приети като доказателства, с изключение на приетите в съдебно заседание на 02.06.2015 г. като приложени към молба от 27.05.2015 г. (четиринадесет броя, от л. 264 до л. 278 от първоинстанционното дело), както и приетото в съдебното заседание на 16.09.2015 г. удостоверение от 04.06.2015 г. на СГП, Следствен отдел (л. 285 от първоинстанционното дело). Позовал се е също така на дадените показания на разпитаните по делото свидетели и заключенията на допуснатите и приети по делото основна и допълнителна съдебно - психологични експертизи и съдебно - оценителна експертиза. От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователен поради липсата на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а и поради това, че не е доказан по размер. Предвид това съдът отхвърлил същия. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е преценен от него като частично основателен, предвид което го уважил до размера от 11000,00 лв., ведно със законната лихва от 19.03.2010 г., а в останалата част до претендираната сума в размер на 22000,00 лв. - отхвърлил. Предвид изхода на спора присъдил разноски в полза на Т.. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. В нарушение на процесуалните правила съдът е пристъпил към постановяване на решението, като е изградил фактическите си и правни изводи, въз основа на приложени по делото документи, неприети като доказателства, с изключение на посочените по горе доказателства: приетите в съдебно заседание на 02.06.2015 г. като приложени към молба от 27.05.2015 г. (четиринадесет броя, от л. 264 до л. 278 от първоинстанционното дело), както и приетото в съдебното заседание на 16.09.2015 г. удостоверение от 04.06.2015 г. на СГП, Следствен отдел (л. 285 от първоинстанционното дело). Установява се, че приложени към исковата молба, по която е образувано съдебното производство по адм. д. № 3333 по описа на АССГ за 2014 г., са били 32 документа, описани в нарочен опис към нея (л. 10 от първоинстанционното дело). Между тях под № 5 е заповедта, издадена от началника на 07 РУП на СДВР, отменена като незаконосъобразна с Решение № 1223 от 07.03.2012 г., постановено по адм. д. № 1552 по описа на АССГ за 2011 г., поправено с Решение № 6362 от 26.11.2012 г. и Решение № 12552 от 11.10.2012 г., постановено по адм. д. № 8312 по описа на Върховния административен съд за 2012 г, с което първото е оставено в сила (по № 12 и т. 13 от описа). Видно е от направените в исковата молба доказателствени искания, че е поискано приемането на тези документи под опис като писмени доказателства по делото, като са направени и други искания по т. 1 - т. 3. С Разпореждане от 04.11.2014 г. (л. 1 от първоинстанционното дело) съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, конституирал е страните и е уважил доказателствените искания само по т. 1 и т. 3 от исковата молба, като произнасяне по останалите не е обективирано в това разпореждане. Наред с това, към молба от 06.06.2014 г. Т. е представил още три броя документи с оглед приемането им като доказателства по делото. Освен това документи, описани в нарочен опис, са представени и от СДВР (л. 1 и 2 и 136 - 187 от първоинстанционното дело). В съдебното заседание на 02.12.2014 г., докладвано като първо по делото, е даден ход на делото, докладвана е исковата молба и уточнение към нея и преписката, докладвано е, че са допуснати 4 свидетели, както и че няма други доказателствени искания към жалбата, но с нарочно определение съдът е отменил дадения ход на делото и го е отложил за друга дата. На 17.02.2015 г. е проведено следващото съдебно заседание, в което е даден ход на делото, дадени са указания на Т. за отстраняване на нередовност на исковата молба във връзка с претендираните имуществени вреди, която е била отстранена и без да докладва делото и да се произнесе по исканията по доказателствата, заявени с исковата молба (по които не се е произнесъл до момента), съдът е пристъпил към разпит на допуснатите свидетели. Допуснал е и изслушването на съдебно - оценителна и съдебно - медицинска експертизи. В следващото съдебно заседание, проведено на 28.04.2015 г. е определено вещо лице за изготвянето на съдебно - медицинска експертиза, а в съдебното заседание на 02.06.2015 г. са приети само приложените към молба на Т. от 27.05.2015 г. четиринадесет документа, три от които съвпадат с приложените към исковата молба и описани под № 1,3 и 31, а други три - с тези представени под опис от ответника. В проведеното на 16.09.2015 г. съдебно заседание е прието само писмо от СГП, "Следствен отдел", изискано служебно от съда, а в последните две (на 25.11.2015 г. и на 09.03.2016 г.) писмени доказателства не са приемани. Към доказателствата не са приобщени и постъпилите по делото адм. д. № 1552 по описа на АССГ за 2011 г. и адм. д. № 8312 по описа на Върховния административен съд за 2012 г. в изпълнение на разпореждането на съда от 04.11.2014 г., с което е уважено искането на Т.. Така констатираното е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който следва да предприеме необходимите процесуални действия с оглед приемането на всички постъпили по делото документи като писмени доказателства по делото, в това число и посочените по - горе две дела: адм. д. № 1552 по описа на АССГ за 2011 г. и адм. д. № 8312 по описа на Върховния административен съд за 2012 г. След връщане на делото първоинстанционният съд следва да даде указания на Т. да направи уточнение на исковата си молба досежно периода, за който претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото конкретизация в тази насока не е правена. Необосновано на нейното съдържание и уточненията, които впоследствие са направени от Т., съставът на АССГ е приел в обжалваното решение, че "Ищецът е посочил период на настъпване на неимуществените вреди - от датата на издаване на незаконосъобразната заповед до окончателното изплащане на претендираната сума със законната лихва върху нея" (стр. 15, втори абзац от обжалваното решение). От него е направено изявление в такава насока (виж стр. последна от исковата молба, абзац първи), но то е относимо към претенцията за лихва. Наред с горното, в изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК, съдът следва да укаже на Т. за съществуваща неяснота в изявленията му, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба и уточненията към нея по въпроса отправяни ли са от него молби до 07 РУП на СДВР за връщане на оръжието, различни от подадената на 16.03.2012 г., и прехвърлял ли е собствеността върху оръжието след предаването му на юридическо или физическо лице, което е получило разрешение за производство, търговия или придобиване, като при положителен отговор на ищеца следва да бъде указано, че в тази насока не сочи доказателства. Н. Т. следва да се укаже, че е необходимо уточнение на обстоятелствената част на исковата молба и в насока след влизане в сила на Решение № 1223 от 07.03.2012 г., постановено по адм. д. № 1552 по описа на АССГ за 2011 г., поправено с Решение № 6362 от 26.11.2012 г., на 11.10.2012 г., издаден ли е нов административен акт по подаденото от него до началника на 07 РУП на СДВР Искане с вх. № К-3148 от 26.05.2010 г. за продължаване на разрешителното за носене и съхранение на оръжие (пистолет) и отправял ли е той ново искане за това, респективно разполага ли с такова разрешение. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде възможност на Т., предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, да направи избор в кое от двете процесуални качества ще участва по делото неговата дъщеря М. Т. - на свидетел или на негов процесуален представител. Предвид изложеното, решението, предмет на контрол следва да се отмени изцяло като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, пред. второ АПК, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост. Предвид това и доколкото спорът не може да се реши по същество от настоящия съд, делото следва да бъде върнато на АССГ за разглеждане и решаване по същество от друг съдебен състав на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК при спазване указанията, дадени с настоящото решение. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение