Решение № 9062 от 28.9.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Пловдив при Главна дирекция Фискален контрол /ГД ФК/ при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния му представител ст. юрк. Р. Петкова срещу решение 4 от 06.01.2023 г. по адм. дело 656/2022 г. на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение по жалба на ЕТ АСОРТ - Г. ПЕТРОВ е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-208-0449936 от 01.07.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив към ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция 1, находяща се в гр. Стара Загора, [улица], стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на решаващия съд за недоказаност на твърдяното нарушение, доколкото са налице доказателства, че е установено разминаване между данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по акцизните данъчни документи /АДД/. На следващо място, твърди, че нарушението не е отстранено към датата на издаване на процесната ЗНПАМ, както и че в оспорената заповед се съдържат ясни и конкретни мотиви досежно продължителността на срока на мярката. Иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на ЕТ срещу заповедта. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът ЕТ АСОРТ - Г. ПЕТРОВ чрез адв. Е. Петрова оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. Представя доказателства и претендира разноски съгласно представен списък. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита от адв. Белчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-208-0449936 от 01.07.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив към ГД ФК при ЦУ на НАП, с която на ЕТ АСОРТ - Г. ПЕТРОВ е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бензиностанция 1, находяща се в в гр. Стара Загора, [улица], стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 26.06.2022 г. проверка на търговския обект, при която е констатирано, че ЕТ АСОРТ - Г. ПЕТРОВ, в качеството му на лице, което извършва продажби на течни горива по чл. 3, ал. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.200бг. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин / Наредба Н-18/2006 г./, е допуснало нарушение на разпоредби от наредбата. В хода на проверката е установено, че в обекта се използва нивомерна измервателна система тип VISY - X за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП с ИН на ФУ ОS005152 и ИН на ФП 58005152, регистрирано на 07.05.2019 г. За периода 01.05.2022 г. - 20.05.2022г. е установено несъответствие в количеството гориво по изпратените данни по документи за четири доставки /на 09.05.2022 г., на 10.05.2022 г., на 18.05.2022 г. и на 20.05.2022 г./ и данните за количеството гориво от нивомерната измервателна система на ЕСФП в обекта, изпратени към ИС на НАП по установената дистанционна връзка, като в заповедта са описани данните по АДД и от НИС за всяка от доставките. Направен е извод, че наличното в обекта ЕСФП с нивомерна система не е изпратило данни за действително доставените количества горива в обекта по дистанционната връзка на НАП - данни, които дават възможност за определяне на наличните горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с горива. Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ, както и протокол от 27.06.2022 г., протокол от 30.06.2022 г. и констативен протокол от 07.07.2022 г. на Венера сервиз ООД, дружество, извършващо абонаментно сервизно обслужване на обекта и др. В хода на съдебното производство е изслушано и прието заключение по назначена съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Според експерта, несъответствията на изпратените и получени данни за четирите доставки на гориво по АДД и по НИС, е грешно отчитане на нивомерната сонда, дължащо се на технически проблем - изменение в хоризонталното позициониране на резервоара, което води до промяна на нивото на дизеловото гориво вътре в областта на сондата, като причина за това е накланяне/пропадане на цистерната с гориво в резултат на промяна/разместване на земните маси. За да отмени наложената на ЕТ АСОРТ - Г. ПЕТРОВ мярка, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Съдът е развил съображения, че извършването на твърдяното нарушение не е установено по безспорен начин. Приел е, че от събраните по делото доказателства ЕТ е изпълнил задължението си да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни горива, като установените различие в количествата не са повлияни от действия на търговеца, а са от обективен характер. Посочил е, че след констатираното от контролните органи разминаване в данните ЕТ е предприел действия за неговото отстраняване. Според съда налице е формално твърдение, че лицето не е спазило реда и начина на подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП, като това твърдение е останало бланкетно и не е запълнено с конкретни факти и установени действия или бездействия от страна на търговеца. С обжалваното решение съдът е обосновал и липсата на мотиви за разпореденото със заповедта запечатване на обекта от 14 дни, което води до извода за несъразмерност на мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г от ЗДДС, сочена като основание за налагане на принудителната административна мярка, предвижда налагането й на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в НАП съгласно чл. 118 от ЗДДС са данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива /ал. 6/ и данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях /ал. 10/. От друга страна, чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. задължава всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, което подлежи на метрологичен контрол. От описаните в протокола за извършена проверка обстоятелства се установява документирането на продажбите, наличие на подадени данни от нивомерната система и наличие на подадени данни за движението на горивата /данни от АДД/. Това наличие на подадени данни се установява от констатациите за несъответствие между количеството гориво по нивомерна система и доставените количества по документ, то очевидно двата вида данни са подадени и получени в Националната агенция по приходите и нейните органи са в състояние да извършат проверка. Следователно, самият орган изрично посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система, каквото е задължението на търговеца съгласно чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Доколкото разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване на данни, каквито безспорно се установява, че са подавани, то това означава, че не е изпълнен фактическият състав на закона за налагане на процесната ПАМ, както правилно приема и първоинстанционния съд. Следователно, липсва състав на административно нарушение на чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС поради същото обстоятелство задължителните данни са подадени, като липсва спор, че това действие се извършва автоматично от системата. Разминаването на подадените данни не е определено като нарушение от закона, поради което и може да е единствено основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на действителното количество и отчитането на всички извършени продажби. На следващо място, касационната инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че след проверката и констатираните разминавания в данните, подавани до НАП чрез използваната в обекта нивомерна система и данните за получените на същите дати количества горива по АДД, търговецът е предприел действия по отстраняването на тези несъответствия, обстоятелство, потвърдено и от вещото лице по назначената СТЕ. В приложения сервизен протокол от 30.06.2022 г., издаден от Венера Сервиз ЕООД /л. 34 от делото/ и свидетелство за калибриране 4-Р1598 от 30.06.2022 г., издадено от Денев Д ООД, лаборатория за калибриране на средства за измерване /л. 128 от делото/, е отразено, че калибровъчната таблица на резервоар 1 с гориво дизел е коригирана и е удостоверено, че стационарният хоризонтален цилиндричен резервоар за дизел е с актуализирана калибровъчна таблица. В тази връзка и с оглед издаването на оспорената пред първоинстационния съд заповед на 01.07.2022 г., не се установява наличието на нарушение, за което да се наложи процесната ПАМ, като при проверката не е установено и не са събрани доказателства нарушението да е довело до неотразяване на приходи. Касационната инстанция намира за правилен и достигнатия от съда извод, че налагането на процесната ПАМ запечатване на обекта за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава. В заповедта не са изложени конкретни мотиви, обуславящи така определената продължителност на мярката. Липсва какъвто и да е било анализ на дейността на търговеца, неговото поведение относно спазването на данъчното законодателство, реализирани приходи и разходи, доставени горива и продадени горива, наети лица, което означава, че след преценка на всички тези обстоятелства органът е следвало да определи степента на законова принуда под формата на продължителност на запечатването на обекта, но не е сторил това. Наличието на общи съждения за вида на засегнатите от нарушението обществени отношения, местоположението на обекта и спецификата на предлаганите акцизни стоки, както и за възможната вреда за фиска не изпълва изискването за мотивиране на акта досежно продължителността на срока на мярката. За пълнота и с оглед представените пред настоящата инстанция доказателства, следва да бъде отбелязано, че изводът на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването ѝ с принципа на пропорционалност съответстват на приетото от Съда на ЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 50, т. 51), тъй като за извършеното нарушение на търговеца са издадени 4 бр. наказателни постановления от 19.12.2022 г., с което на ЕТ е наложена имуществена санкция общо в размер на 2 000 лева и за които е установено, че адресатът на НП е заплатил наложената имуществена санкция при условията на чл. 79б ЗАНН и чл. 169, ал. 4 вр. ал. 5 ДОПК, поради което на основание чл. 79 б, ал. 2 ЗАНН наказателните постановления са влезли в сила. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отменил процесната ЗНПАМ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати в полза на ЕТ АСОРТ - Г. ПЕТРОВ разноски в размер на 600 лева за касационното производство, като същото не се явява прекомерно с оглед направеното от касатора възражение относно претендирания размер по аргумент от чл. 8, ал. 3 във вр. с § 2а Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение