Решение № 30 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2012 г.

Решение № 30 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК на влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд от 08.06.2011 г. по гр. д. № 13354/2010, с което е уважен предявеният иск за издръжка. Молителят Н. В. Б. иска отмяната на посоченото решение, тъй като в нарушение на съдопроизводствените правила и въпреки, че ищцата и законната й представителка са знаели адреса му в Д., е бил представляван от особен представител. Ответницата по молбата П. Н. Б. чрез своята майка и законен представител прави отвод за недопустимост на молбата за отмяна, като я счита просрочена и по същество я оспорва, като заявява, че макар да е имала контакт с ответника не била длъжна да посочи адрес за връчване на книжата в чужбина. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 08.06.2011 г., молителят е го е узнал най-рано на 26.02.2012 г. чрез майка си, която е приела поканата за доброволното му изпълнение, а молбата за отмяна е постъпила в съда на 28.05.2012 г. (понеделник), намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. При изпращането на препис от исковата молба на регистрирания постоянен адрес на молителя в България, който съвпада с настоящия са събрани данни от неговия баща, че адресатът от четири години живее постоянно в Д. На ищцата не е указано и тя не е представила декларация по чл. 48 ГПК, но е заявила чрез упълномощения адвокат по делото, че не й е известен друг адрес за призоваване на ответника, поради което връчването е извършено по реда на чл. 47 ГПК чрез поставяне на уведомление и назначаването на особен представител. Правилно съдът не е указал на ищцата да представи декларация по чл. 48 ГПК, че не й е известен адресът на ответника в чужбина. Такава декларация се изисква, когато ответникът няма регистриран постоянен нито настоящ адрес на територията на Република България и липсват данни къде живее той - в страната или в чужбина. Ако ищецът декларира невярно обстоятелство, той върши престъпление и влязлата в сила присъда ще е основание за отмяна на постановеното решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Когато ответникът има регистриран постоянен адрес в страната (напр. защото е български гражданин), но като настоящ адрес е посочена друга държава, съдът не може да изиска декларация от ищеца (хипотезата на чл. 48 ГПК не е налице), но е длъжен да му укаже да посочи, ако му е известен, адрес за призоваване в съответната държава. В този случай, ако не посочи адрес, въпреки че му е известен такъв, ищецът няма да извърши престъпление, но ще упражни процесуалните си права недобросъвестно и ще отговаря за вреди съгласно чл. 3 ГПК. Същото служебно задължение за даване на указания има съдът и когато по делото се намерят от друг (неофициален) източник данни, че ответникът има обичайно местопребиваване в чужбина. Неизпълнението на това задължение е нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава представляването на ответника от особен представител. Видно от изложеното молителят е представляван от особен представител въпреки наличието на данни, че живее постоянно в чужбина и без съдът да е взел мерки за издирване на неговия адрес, поради което влязлото в сила решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение