Решение № 6200 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2015. г.

Решение № 6200 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2658/2015. г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323 във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Атанас Василев Славов, съдия в Окръжен съд Варна, срещу решение по т. 23 от Протокол № 36 от заседанието на Висш съдебен съвет (ВСС) проведено на 30.07.2014 г., с което е изменено на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ наложеното със Заповед № РД-0560/24.06.2014 г. на Марин Маринов- председател на Окръжен съд гр. Варна, дисциплинарно наказание на Атанас Василев Славов-съдия в Окръжен съд гр. Варна по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "порицание", в по-леко - "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ / т. 23.1./ и е разпоредено прилагане Заповед № РД-0560/24.06.2014 г. на Марин Маринов- председател на Окръжен съд гр. Варна и копие от решението на ВСС към кадровото досие на магистрата /т. 23.2./. В жалбата се излагат доводи, че при издаване на решението на ВСС не са изяснени вярно фактите по спора; административният ръководител не е тълкувал правилно фактите по спора, като същият не е притежавал компетенции да преценява актовете на съда или съдията в неговата правораздавателна функция; допуснати са процесуални нарушения при издаването на заповедта-процедурата, по която е дадено становището в противоречие с чл. 39б от ЗСВ и приетите вътрешни правила за работата на Комисията по професионална етика при Окръжен съд Варна, като към момента на сезирането й членовете й са с изтекъл мандат; Комисията по професионална етика не е сезирана от административният ръководител, а от зам. председателя на съда- основания за отмяна на оспорения акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Захариева изразява становище за неоснователност на същата. Счита, че липсват отменителните основания по чл. 146 АПК и при издаването на заповедта е спазена предвидената в закона процедура и срокове. Поддържа, че спазването на формулираните етични правила е въздигнато в задължение на магистратите. Конкретизира, че при постановяване на атакувания акт са съобразени тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се наказание. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От приложените към преписката доказателства е видно, че със Заповед № РД-0379/7.05.2014 г. на административният ръководител на Окръжен съд Варна е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Атанас Василев Славов на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗСВ във вр. с чл. 310, ал. 1 ЗСВ, във връзка с писмо от Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" при ВСС от 7.04.2014 г. относно Становище на Комисията по професионална етика при ВОС, в което е отразено, че са налице данни за допуснати дисциплинарни нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати от жалбоподателя. Въз основа на установените в хода на дисциплинарното производство факти административният ръководител на ОС гр. Варна е издал заповед № РД-0560/24.06.2014 г., с която на основание чл. 311, т. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ е наложил на Атанас Славов дисциплинарно наказание "порицание" за нарушаване етичните правила по т. 11 и 1.2 от КЕПБМ - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ. В хода на дисциплинарното производство с допустимите процесуални средства са събрани доказателства, които установяват изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание фактически обстоятелства. Съдия Славов е дал писмени обяснения във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения. Препис от цитираната заповед и преписката са изпратени на Висшия съдебен съвет /ВСС/ на основание чл. 314, ал. 2 от ЗСВ. Съобразно разпоредбата на чл. 23, т. 1 и т. 2 от Правилника за организация дейността на ВСС Комисията по дисциплинарните производства /КДП/ е разгледала преписката и заповедта на административния ръководител за налагане на дисциплинарното наказание, на свое заседание като с Решение 3.1.1. по Протокол № 29 от 29.07.2014 г. е предложила на ВСС да потвърди наложеното на Атанас Славов дисциплинарно наказание за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ. Предложението на Комисията е докладвано на заседание на ВСС, като са изложени съображения, че описаната в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните доказателства и наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде потвърдено. Предложението на комисията не е прието, като е формирано мнозинство по предложение за налагане на по-леко наказание-"забележка". С решение по т. 23 от Протокол № 36 от заседанието на Висш съдебен съвет (ВСС) проведено на 30.07.2014 г. на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ наложеното със Заповед № РД-0560/24.06.2014 г. на Марин Маринов- председател на Окръжен съд гр. Варна, дисциплинарно наказание на Атанас Василев Славов-съдия в Окръжен съд гр. Варна по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ- "порицание" е изменено в по-леко- "забележка" по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ/ т. 23.1./, и е разпоредено прилагане Заповед № РД-0560/24.06.2014 г. на Марин Маринов- председател на Окръжен съд гр. Варна и копие от решението на ВСС към кадровото досие на магистрата/т. 23.2./. Доколкото ВСС на заседанието, на което е прието посоченото решение, не е изложил допълнителни мотиви към тези съдържащи се в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва да се приеме, че с последните се изчерпва от фактическа и правна страна обосновката на дисциплинарните нарушения, за което е наложено на съдия Славов дисциплинарно наказание. ВСС е приел, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание правилно и по безспорен начин е установена фактическата обстановка по случая. Направените изводи съответстват на материалния закон и неговата цел и се основават на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Нарушаването на Кодекса за етично поведение на българските магистрати/КЕПБМ/ е дисциплинарно нарушение съгласно чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ. Кодексът е въвел изисквания за поведение на магистратите и формулира действащите морални норми в обществото досежно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнение на професионалната им дейност и в личния им живот. Съгласно т. 2 от КЕПБМ безпристрастността е еднакво относима към актовете на магистратите по прилагането та материалното и процесуалното право и произтича от правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин. Магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници въ висящо пред него производство като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона /чл. 2.2 от КЕПБМ/. Съблюдаването на принципа на безпристрастност на съдията гарантира правилното провеждане на правосъдната дейност и в същината си означава съдът да бъде арбитър на съществуващия спор. Видно от доказателствата по делото е, че в случая съдия Славов е нарушил посочения по-горе принцип, като е разгледал лични дела на колега-съдия от същия съд, и в тази връзка поведението му може да се възприеме като привилегироване и предразположение основано на лично положение. В случая са разгледани молби за обезпечение на искови претенции на съдия от Окръжен съд Варна, работещ не само в същата колегия/гражданска/, но и в същото отделение, в което съдиите разглеждат първоинстанционни дела. Предметите на повдигнатите спорове предполагат негативно настроение у насрещните страни, като самото длъжностно качество на ищцата/съдия в Окръжен съд Варна/ е достатъчно, за да създаде у другите страни впечатления, че висящите обезпечителни производства не се решават единствено въз основа на фактите и закона. Това поведение съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказания магистрат. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че процедурата, по която е дадено Становището на комисията по професионална етика при ВОС, е в противоречие с чл. 39б от ЗСВ и приетите Вътрешни правила за работата на Комисията по професионална етика при Окръжен съд Варна, тъй като към момента на сезирането й членовете на комисията са били с изтекъл мандат, както и обстоятелството, че същата е сезирана от некомпетентен орган по чл. 6 от Вътрешните правила-заместник-председателя на Окръжен съд Варна. Със Закона за изменение и допълнение на ЗСВ/ ДВ бр. 1 от 2011 г./ е създаден нов член. 39б, като съгласно ал. 2 членовете на комисията по професионална етика се избират за срок от четири години. Съгласно § 125 от ПЗРЗИДЗСВ /ДВ бр. 1 от 2011 г./, в тримесечен срок от влизане в сила на този закон следва да се изберат комисии по професионална етика в органите на съдебната власт. Оттук и извода, че към датата на проверката- 3.02.2014 г. - 6.02.2014 г. мандатът на комисията не е изтекъл. Съгласно чл. 39б, ал. 5 от ЗСВ Комисиите по професионална етика осъществяват дейността си по прилагането на Кодекса за етично поведение на българските магистрати в съответствие с правилата за организацията и дейността им, приети от Висшия съдебен съвет. В приетите с решение по протокол № 4/3.02.2011 г. на ВСС Правила, в сила до 19.06.2014 г., са конкретизирани основанията за извършване на проверки от комисиите. В тези случаи комисиите могат да започнат проверка по реда на самосезирането, сигнали на граждани или юридически лица до административния ръководител, резултати от възложени проверки от страна на административния ръководител. От доказателствата по делото се установява, че с Докладна записка № ВП-1125/31.01.2014 г. и Докладна записка № ВП-1127/3.02.2014 г. на съдебния администратор на Окръжен съд Варна, на който е възложено да води регистър на отводите на съда, е сезиран председателя на Окръжен съд Варна. Докладните записки са резолирани за проверка и доклад на съдия М. Славов-председател на гражданското отделение на Окръжен съд Варна и заместник на административния ръководител на Окръжен съд Варна. От своя страна М. Славов е разпоредил на 3.02.2014 г. докладните записки да се изпратят на Комисията по професионална етика при Окръжен съд Варна, която да изрази становище относно липсата или наличие на действия от страна на съдия Атанас Славов противоречащи на КЕПБМ. С оглед на изложеното са неоснователни наведените доводи от страна на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при образуване на преписката от Комисията по професионална етика при Окръжен съд Варна. Оспореният акт на ВСС е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум. Спазени са административнопроизводствените правила, а материалноправните норми са правилно приложени. Решението е мотивирано с всички съпътствуващи актове по приемането му, включително с мотивите в заповедта на административния ръководител и тези, изложени в становището на Комисията по дисциплинарни производства при ВСС. Дисциплинарното нарушение с оглед приетите за установени фактически констатации вярно и точно е квалифицирано като такова по чл. 307, ал. 4, т. 3 ЗСВ и е извършено виновно. Въпросът за съответствието на тежестта на извършеното нарушение и наложеното за него наказание не може да бъде обсъждан в детайли с оглед на обстоятелството, че е определено най-леко наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и липсата на жалба от конституирания като заинтересована страна в процеса вносител на предложението. Изложените от ВСС мотиви следва да бъдат преценявани като съответстващи на изискванията на чл. 309 от ЗСВ. По изложените съображения оспореното решение по т. 23 от Протокол № 36 от заседанието на Висш съдебен съвет проведено на 30.07.2014 г. е издадено при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение