Решение № 2608 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2017 г.

Решение № 2608 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационната жалба на "Одрин 8" ЕООД, представлявано от управителя Г. Н. Б., чрез пълномощника адв. Терзийска, срещу Решение № 8242 от 21.12.2016 г., постановено по адм. дело № 4134/2016 г. от Административен съд С. град с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което атакувания административен акт бъде отменен.

Допълнително са изложени подробно мотивирани доводи в подкрепа на оплакванията в жалбата в депозираните писмени бележки. Според касатора, след анализа на доказателствения материал по делото съдът е следвало да заключи, че в оспорения акт не са индивидуализирани сградите, които са описани и за които се твърди да са недвижима културна ценност. Поддържа се, че предвид факта, че видно от всички събрани по делото доказателства и представените както пред АССГ, така и пред ВАС данни, описаните в административния акт сгреди не представляват недвижима културна ценност, то и действията на "Одрин 8" ЕООД по разрушаване на собствените му сгради не представляват нарушение и не е била налице противоправна дейност, налагаща спиране на строителството.

Ответната страна - Регионален инспектор в Г. Д. "Инспекторат за опазване на културното наследство в Министерство на културата, в лично качество инсп. С. И. и чрез пълномощниците адв. Кашъмов и юрк. Пеевски, оспорва жалбата като неоснователна. поддържа се, че административният съд е обсъдил доводите на страните и относимите към делото доказателства, като е направил изводи, съответни на закона.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съдът е осъществил съдебния контрол по чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК и изводите, които е изложил по прилагането на принудителната административна мярка по чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство са правилни.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е акт на регионален инспектор в ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на Културата, с който, на осн. чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство (ЗКН), е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на "Одрин 8" ЕООД, като му е разпоредено незабавно спиране на разрушаването на сградите в УПИ II- 522.3590 и УПИ IV- 522.3589, кв. 165-нов (279- стар) по плана на СГЧ- П., от 07.03.2016 г. (т. 1), както и да преустанови достъпа и обезопаси сградите за предотвратяване на инциденти (т. 2) и да спре каквито и да било дейности до провеждане на комисия по чл. 73 ЗКН, назначена от Кмета на О. П. (т. 3).

Последната т. 3 е отменена от органа със следващо негово разпореждане от 21.03.16 г. във връзка с изпълнение на дадени указания на дружеството по чл. 72, т. 3 от ЗКН - за извършване на аварийно временно укрепване на застрашените от самосрутване фасади и обезопасяване на Тютюневия склад на ул. "О." ..№... в гр. П., поради което не е предмет на съдебен контрол.

Съдът е проверил законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания посочени в чл. 146 от АПК и е направил извод, че разпореждането е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия със Заповед № РД-09-54/19.01.2016 г. на Министъра на културата и във връзка с изричната разпоредба на чл. 192 от ЗКН, в предвидената от закона форма и реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при правилното приложение на материалния закон.

Решението е правилно.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с всички възражения на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Оплакванията в касационната жалба се обособяват в три пункта и могат да бъдат групирани по следния начин:

1) неправилно е прието от административния съд, че не е допуснато съществено нарушение на чл. 192, ал. 1 от ЗКН;

2) съдът необосновано и незаконосъобразно е достигнал до извода, че в разглеждания казус не е нарушен § 12, ал. 2 от ПЗР на ЗКН, според който в тригодишен срок от влизане в сила на закона Директорът на НИНКН трябва да предложи за регистриране или за отписване заварените декларирани недвижими паметници на културата;

3) неправилна е и преценката на решаващия съд, че са налице данни за деклариране на процесния имот по надлежния ред.

Макар разгърнатите доводи в писмените бележки на касатора да се основават на изключително подробен анализ на доказателствения материал по делото, настоящата инстанция намира, че по същество основните оплаквания и в писмената защита на "Одрин 8" ЕООД отново се свеждат до вече наведените аргументи в касационната жалба, така, както са очертани по-горе.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че при посочването на чл. 192, ал. 1 ЗКН в оспореното разпореждане е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. След обстоен анализ на приложемата правна уредба, административният съд правилно е заключил, че непосочването на конкретна точка и съответно буква от разпоредбата на ал. 1 на чл. 192 ЗКН няма как да е предизвикало неяснота у адресата на акта относно характера на същия и задълженията, които са му вменени.

Аргументирано административният съд е обосновал и претата в мотивите му теза, че невръчването на Констативен протокол от 07.03.16 г. от инспектори при ГД "ИОКН" съставлява нарушение на процедурата. Настоящата инстанция споделя приетото от съда, че в конкретния случай липсва изискване, аналогично на това в ЗУТ например, този протокол да бъде съставен в присъствието или връчен на адресата на акта: същият обективира реализирана служебна дейност от длъжностните лица при упражняване на вменените им правомощия. Както правилно е посочил съдът, установените при проверката факти може да не са предпоставка за издаване на акт по чл. 192, ал. 1, т. 2 ЗКН, а ако са - при установяване на нарушения, изискващи намеса на компетентните лица, както е в разглеждания случай, лицето ще може да осъществи защитата си чрез оборване на установените при проверката факти, намерили отражение в констативния протокол.

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба за неправилност на извода на съда, че незавършването на процедурата по установяване на културната ценност в тригодишен срок (ал. 2 на § 12 от ПЗР на ЗКН) не може да промени извода относно статута на сградите като паметници на културата. Следва да бъде споделено приетото от решаващия състав на АС- П., че сградата- тютюнев склад е декларирана като архитектурен паметник на културата за периода 1880- 1920 г. с писмо № 6600/25.11.1975 г. от НИПК до Управление на старинния П. и ГН Съвет на изкуството и културата- П., поради което и се явява паметник на културата по смисъла на отменената норма на чл. 12, т. 2, пр. последно от отменения Закон за паметниците на културата и музеите (обн., ДВ, бр. 29/1969 г., отм. ДВ бр. 19/2009 г.). В тази разпоредба изрично е записано, че "статут на паметник на културата" придобиват както обявените по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗПКМ недвижими паметници на културата, които подлежат на обнародване, така също и "декларираните от НИПК". Съгласно чл. 16 от Наредба № 5 от 14.05.1998 г. за обявяване на недвижимите паметници на културата /обн. ДВ бр. 60/1998 г./., декларираните обекти на недвижимото културно- историческо наследство подлежат на заключителна комплексна оценка за придобиване статут на паметник на културата по смисъла на чл. 12 от ЗПКМ, която оценка доказва културно-историческата стойност и обществена значимост на декларираните обекти на недвижимото културно-историческо наследство.

В реда на изложените мотиви следва да бъде даден отговор на двете конкретни възражения на касатора срещу приетото от съда в пресъздадения по- горе контекст на мотивите на обжалваното решение:

1.Неоснователни са твърденията, че поради неотразяване на данни, че сградата е културна ценност в Агенцията по кадастъра и Агенцията по вписванията, същата не представлява такава и това необосновано не е съобразен от съда. Правилно АС- П. е посочил, че се касае до "деклариран обект" по смисъла на ЗКН, а не за регистриран такъв, като съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН декларираните недвижими обекти имат статут на недвижими културни ценности до установяването им като такива по реда на този закон (последното именно ще бъде предпоставка за категоризация на обекта по критериите на чл. 45 от ЗКН след извършване на заключителна оценка по смисъла на чл. 61 от ЗКН).

В допълнение към изложеното от първостепенния съд следва да бъде посочено още следното:

Действително, както твърди касаторът, в обобщен рекапитулационен списък на декларираните паметници на културата в гр. П.- ЦГЧ към Писмо № 395/13.02.1985 г. на НИПК на ОД на КИН гр. П., под т. 362 е посочен Тютюнев склад на ул. "Одрин"/ ул. "Н. Гълъбов", кв. 284, пл. № 620 съгласно декларационно писмо № 6600/25.11.1975 г. Несъмнено обектът "Тютюнев склад" на ул. "Одрин"/ ул. "Н. Гълъбов", кв. 284, пл. № 620 по визирания рекапитулационен списък не е процесната сграда, но същественото в случая е, че именно процесната сграда е тази, която фигурира в Писмо № 6600/25.11.1975 г. от НИПК. Именно по тази причина и с писмо изх. № 0401-1007/14.12.2013 г. на Директора на НИНКН е установено, че статут на единична НКЦ притежава сградата тютюнев склад "Ориент табак", находящ се на ъгъла на ул. "Одрин" и ул. "Д-р Г. М. Димитров", кв. 279, пл. № 610, за което Директорът на ГД ИОКН е уведомил Кмета на О. П.. В последното писмо е посочено още, че съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и проектите се изпълняват след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 ЗКН.

Ето защо и по възраженията на касатора следва да се посочи, че доколкото в случая става въпрос за деклариран обект, то ирелевантно е, че Заповед № РД-4/28.01.2016 г. на Директора на НИНКН, с която е извършена поправка в "Списъка на недвижимите културни ценности в гр. П." относно кадастралните данни на обекта, не е влязла в сила. Статута на посочения административен акт е без съществено значение за разрешаването на настоящия правен спор.

Така, в обобщение на изложеното относноразгледаните по- горе оплаквания на касатора следва да се посочи, че правилно и въз основа на приетите доказателства АС е приел, че сградата Тютюнев склад на ул. "Одрин" и ул. Г. М. димитров (бивша ул. Н. Гълъбов) е декларирана като архитектурен паметник на културата с писмо № 6600/25.11.1975 г. на НИПК, като в списъка на декларираните архитектурни паметници на културата от периода 1820-1920 г. е посочена под № 32. В този смисъл същата се явява недвижим паметник на културата по смисъла на чл. 12, т. 2 от ЗПКМ (отм.), съгласно която такива са декларираните от НИПК.

Несъстоятелно е поддържаното от касатора твърдение, че в Писмо № 6600/25.11.1975 г. и списъка към него не са индивидуализирани обектите по начина, описани в костативния протокол, което водело и до незаконосъобразност на акта. Както бе вече посочено, о представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че обект: Тютюнев склад на "Ориент табак" на ул. "Одрин" и ъгъла с ул. "Н. Гълъбов" е декларирана културна недвижима ценност с горепосоченото Писмо от 1975 г. на НИПК под № 32.С Писмо № 395/13.02.1985 г. на НИПК до ОДКИН - П. и ОБНС- П. е изпратен списък на декларираните паметници в гр. П., в който е вписан под № 362 "Тютюнев склад", ул. "Одрин"/ ул. "Н. Гълъбов". При тези данни, да се твърди, че от приложения към писмото от 1975 г. списък по никакъв начин не се установява "на кой от четирите ъгъла се намира сградата, декларирана като недвижима културна ценност в писмото от 1975 г. и списъка към него" е не само в пряко противоречие с данните по делото, но и със застъпената от самия касатор теза, че несъмнено обектът, предмет на оспорения акт, е негово притежание (собственост)- обстоятелство, което, всъщност, не е спорно по делото.

1. Неоснователно е и твърдението на касатора за нарушение на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН. Съгласно цитираната разпоредба, заварените, декларирани по досегашния ред недвижими паметници на културата, запазват своя статут като декларирани обекти по този закон, като в тригодишен срок от влизането в сила на закона Директорът на НИНКН предлага по реда на чл. 64 за регистриране или за отписване на заварените декларирани недвижими паметници на културата . Въпреки че не са налице данни за това, че процедурата по установяване на статут на паметник на културата е завършила в предвидения от § 12, ал. 2 от ЗКН срок и имотът не е бил регистриран по реда на чл. 64 от ЗКН, правилно първостепенният съд е счел, че същият не е изгубил своя статут на деклариран обект по ЗКН. Следва да бъде споделена тезата на пълномощника на ответника, че създаването на задължение за министъра да предложи заварените декларирани паметници за регистриране или отписване по реда на действащия закон не означава, че след изтичане на определен срок те автоматично губят статута си на декларирани, а следователно- и защитени обекти. Такова тълкуване на закона не се възприема от настоящия съдебен състав. Напротив, в ал. 1 е обявен принципът, който всъщност е и проявление на принципа на правна стабилност: запазването на статута до изрично произнасяне от министъра дава възможност да се осъществят при внимателно и надлежно събиране на необходимите доказателства всички дължими в с тези случаи производства. Тълкуването на приложимите норми следва да се извършва в духа на закона, чиято цел е да бъде защитено културното наследство.

Неоснователно в тази връзка в касационната жалба се поддържа и тезата, че процесната сграда не е част от територия с културно-историческо наследство със статут на групов архитектурно-строителен паметник на културата. С. П. № 5 от заседание на НСОПК от 22.05.2000 г. - същият е "одобрен" от Министъра на културата, с което фактическият състав по чл. 4 на Закона за културата и музеите (отм.) е бил изпълнен в неговата цялост, като това правилно е съобразено от административния съд в мотивите на обжалваното решение. Със същия Протокол са приети: предложението на НИПК за обявяване на Историческа зона "Ф.-Т.-П." в гр. П. - групов паметник на културата - археологически, архитектурно-строителен, на урбанизма и културния пейзаж, и режим за опазването му, като границите му бъдат коригирани в съответствие с Приложение № 1; предложение за обявяване на групови паметници на културата - ансамбли, включени в обхвата на Историческата зона с техните граници, охранителните им зони с техните граници, както и това приетите режими да послужат като основа за изработването на специфични правила и норми при актуализацията на ЗРП на гр. П.. Съгласно т. Д от Приложение № 2 Групови паметници на културата - ансамбли /съставни елементи на Историческа зона "Ф.-Т.-П."/ за групов паметник на културата е обявена система от улични ансамбли по ул. "Ив. Вазов" и ул. "Ц. Дюстабанов".

В тази връзка напълно несъстоятелно се поддържа в писмените бележки на касатора, че Протокол № 5/2000 г. не представлява индивидуален административен акт, въз основа на който да се приеме, че някоя от сградите на ул. "О." ..№... попада в обхвата на територия с културно- историческо наследство със статут на групов археологически и архитектурно- строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж по смисъла на чл. 12, т. 2 от ЗПКМ (отм.). Такова интерпретиране на закона е в противоречие с ясната и точна формулировка на относимите разпоредби.

По всички изложени по- горе съображения правилен се явава формирания от административния съд извод, че процесният обект представлява културна ценност както като деклариран паметник на културата по реда на ЗПКМ (отм.) вр. § 12 от ПЗР на ЗКН, така и като част от обявения с Протокол № 5/22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от Министъра на културата групов архитектурно строителен паметник на културата "Система от улични ансамбли по ул. Ив. Вазов и ул. "Ц. Дюстабанов". Като е приел, че няма нарушение на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт.

Що се отнася до твърденията и на двете страни за относимост към изхода на настоящото производство на данни досежно издадени и вписледствие обжалвани разрешения за строеж, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления, то настоящият състав ги намира за неоснователни. Всъщност, такива доводи са били поддържани и пред административния съд и в мотивите на съдебното решение подробно е мотивирана тезата за ирелевантност на тези паралелни производства към изхода на настоящия правен спор.

Само за прецизност следва да се посочи, че разпоредбите на ЗКН, повеляващи предварително съгласуване на инвестиционните проекти, са специални по отношение изискванията на ЗУТ, поради което дори наличието на влязло в сила разрешение за строеж (а настоящият случай не е такъв), като стабилен административен акт, не дерогира изискването за съгласуване на проектите от органите на Министерство на културата преди издаването му по смисъла на ЗКН.

По искането на адв. Кашъмов за съобразяване на представени съдебни решение, съответно на Районен съд- П. и АС- П. досежно издадено на "Одрин 8" ЕООД наказателно постановление за нарушение на чл. 83, ал. 5 от ЗКН, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 300 ГПК вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК е в същия смисъл. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд. И двете разпоредби на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване. Наред с това, производството по налагане на ПАМ и това за реализиране на административно- наказателната отговорност са различни, самостоятелни и независими едно от друго производства, които се регулират от различни процесуални норми, възникват при различни предпоставки, както и се прекратяват при различни условия.

Изложеното, обаче, е за пълнота, но е без пряка относимост към изхода на спора.

Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, като липсват основания за неговата отмяна. Същият следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора сторените разноски от касатора следва да останат в негова тежест, а на ответника такива не се дължат, доколкото не са претендирани.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административенсъд, Трето отделение