Решение № 6920 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10246/2016 г.

Решение № 6920 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10246/2016 г., V о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Р. З. Б., от гр. П., ул. "Х. Р. Х." №..., ап. ..., против решение № 324 от 27.06.2016 г., постановено по адм. дело № 57/2016 г. по описа на Административен съд (АС) - П., с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 51/07.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността "главен експерт" в отдел "Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство" в М. П., с придобит ранг V старши, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. По поддържани оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост, наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата. Моли съдебното решение да се остави в сила и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в касационното производство прокурор мотивира заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като разгледа жалбата по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, я намира за неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли оспорването, приемайки за законосъобразно разпореденото прекратяване на служебно правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността, мотивирано със заповед № ЗАМ-12/32-3907 от 06.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници" за определяне структурата на М. П. и утвърдено длъжностно разписание (ДР) на М. П., в сила от 7.01.2016 г., първостепенният съд е формирал решаващ извод за съответствие на атакуваната заповед с материалноправните разпоредби и с целта на закона. При извършената статистическа съпоставка между двете ДР - това, действащо от 6.01.2016 г. и актуалното, в сила от 7.01.2016 г. съдът е счел, че с новото длъжностно разписание реално е съкратена 1 бройка за длъжността "главен експерт" в отдел "Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство" в М. П. Посоченият отдел като част от общата администрация на Териториалното митническо управление, с обща численост 11 души, е с предвидени 3 щатни бройки за длъжността "главен експерт", една които е заемана от Б. Съгласно утвърдено от директора на Агенция "Митници" ДР на М. П., в сила от 7.01.2016 г., изследваният отдел е с численост на персонала 10 бр., от които има предвидени 2 бройки за длъжността "главен експерт в Агенция "Митници" по служебно правоотношение. При тези данни съдът е извел заключение, че в процесното длъжностно разписание на Агенция "Митници", щатната бройка за длъжността "главен експерт" в Агенция "Митници", отдел "Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство" в М. П. е премахната. Преценявайки, че след извършената структурна промяна в М. П. заеманата от Р. З. Б. длъжност е съкратена, т. к. не фигурира като щатна позиция и е заличена като система от функции, задължения и изисквания, съдът е формирал извод за правомерно уволнение на държавния служител. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон първоинстанционният съд е направил верен и обоснован извод за законосъобразност на заповед № 51/07.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници". Спорът по делото се концентрира върху въпроса за осъществяването на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, а именно - налице ли е съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност. Касационната инстанция счита, че е налице реално премахване на длъжността "главен експерт" в отдел "Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство" в М. П., представляващо основание за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Възприетото от АС - П. разбиране кореспондира на действителното фактическо и правно положение. Фактите по казуса са безспорно установени. Към момента на уволнението му Р. З. Б. е изпълнявал длъжността "главен експерт" в отдел "Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство" в М. П.. Няма спор, че съгласно утвърдено от директора на Агенция "Митници" ново ДР на М. П., в сила от 7.01.2016 г., макар и в цифрово изражение щатните бройки в Агенция "Митници" да са останали непроменени - 3 362, в М. П. щатните бройки са намалени от 202 на 199, за сметка на увеличение с 3 щатни бройки на М. Ю., както и че общата численост на служителите в отдел "Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство" от 11 е редуцирана на 10 бройки, с премахване на 1 щатна бройка за длъжността "главен експерт". Липсата на една щатна бройка за длъжност "главен експерт" в изследвания отдел и преустановяване изпълнението на възложените й компетентности, обективира факта на съкращаване на длъжността на засегнатото лице, което от своя страна обосновава и законосъобразността на процесното уволнение. В контекста на изложеното, изводът на решаващия съд за наличие на редуциран щат по отношение на длъжността "главен експерт" с характеристиките на заеманата от Б. преди уволнението му длъжност, почива на вярна оценка на фактите. От значение за правилното разрешаване на спора в случая е реалното премахване на 1 от предвидените бройки за длъжността "главен експерт в Агенция "Митници" в отдел "Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и изпълнително производство" от длъжностното разписание на М. П. като нормативно определена позиция, както и че тази бройка се съкращава именно от административното звено, в което заема длъжността жалбоподателят. Съотнасянето на данните съгласно двете противопоставяни разписания към фактическия състав на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл сочи, че АС - П. е приложил правилно материалния закон, приемайки че е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, поради "съкращаване на длъжността". От доказателствения материал по делото се установява реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, заемана от касатора, във връзка с извършеното преструктуриране на администрация на Агенцията, поради което са налице и условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение. Прекратяването е извършено едновременно с влизане в сила на предприетите по силата на ЗАМ-12/32-3907 от 06.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници" структурни промени и утвърдено ДР на М. П., в сила от 7.01.2016 г., а това означава, че правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение между страните е упражнено при наличие на визираните в закона материалноправни предпоставки и спазване на административнопроизводствените правила. С обективиране на фактическите обстоятелства, уредени в закона като материалноправни предпоставки за упражняване на едностранно потестативно право на органа да прекрати служебното правоотношение, последният по аргумент на чл. 108 ЗДСл. е длъжен да постанови акта си като посочи правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Видно от приложеното към делото копие от заповедта, това изискване е спазено. Релевантните за издаване на обжалвания административен акт юридически факти, с които правната норма свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е необходимо излагането на други мотиви. Със съкращаването на част от бройките, предвидени за длъжността, извършено въз основа на Заповед № ЗАМ-12/32-3907 от 06.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници" и утвърдено ДР на М. П., в сила от 7.01.2016 г., органът по назначаването има суверенното право да реши по целесъобразност (която не подлежи на съдебен контрол) кои от служителите да бъдат съкратени. Целесъобразността на вътрешно-организационното управление и на кадровата политика на ръководителя на ведомството не е елемент от съдебната проверка, т. к. засяга въпрос извън предметния обхват на спора. Изложените в касационната жалба разсъждения за задължението на ръководителя да извърши подбор при съкращението и аналогията с чл. 329 КТ са неотносими към предмета и характера на спора. ЗДСл не овластява органът по назначаването да прави подбор с цел да запази на работа по-високо квалифицираните служители, поради което той не е длъжен и не би могъл да извърши такъв подбор при промени в щатното (длъжностното) разписание. Преценката му кой държавен служител да освободи е израз на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово регламентирано задължение за извършване на подбор. Въпросът дали Б. би могъл да заема длъжността "главен експерт" в друг отдел или да бъде назначен на друга длъжностна позиция в М. П. или М. Ю. е без значение, т. к. щатът е съкратен, а предвидените бройки за "главен експерт" по действащото разписание са заети от служители, изпълнявали съответните длъжности към датата на предприетото уволнение. Съдът не следва да обсъжда и да прави сравнение с други длъжности, включително в други митнически учреждения, т. к. това са различни нормативно определени позиции с различни функции, още повече, че в случая липсва и съдържателно припокриване на длъжностните им характеристики с тази на заеманата от Б. длъжност. Предметът на спора е очертан от въпроса осъществено ли е действително съкращаване на длъжността, заемана от уволнения служител, чийто положителен отговор в случая отрича основателността на първоинстанционното оспорване. Пространните оплаквания в писмената защита на касатора за допуснати нарушения при прекратяване на правоотношението му поради липсата на утвърдено поименно разписание на длъжностите и заповед за определяне на работните места в М. П., са ирелевантни за спора. Няма спор, че касаторът не фигурира в изготвеното поименно разписание на длъжностите към 8.01.2016 г., откогато поражда действие и издадената на 7.01.2016 г. заповед за прекратяване на служебното му правоотношение. Това обяснява и фактът, че към 7.01.2016 г. Б. е фигурирал в поименното разписание на М. П., макар и това да е без всякакво значение за спора. Решаващият съд правилно е приел, че вътрешното администриране на утвърдени длъжностни и поименни разписания, както и дейността на служителите от отдели "Човешки ресурси" са неотносими към законосъобразността на акта. Интегрираната система, обслужваща отделите "Човешки ресурси" в АМ съставлява база данни, в която се въвежда цялата информация, касаеща квалификацията на персонала и работната сила по отдели. Функционалните й възможности гарантират лесна и бърза отчетност за целите на документооборота. Съдържащата се в системата информация е вътрешнослужебна, поради което няма правно значение относно съществуването на фактическото основание за постановяване на процесния административен акт, обективиращ прекратяване на служебното правоотношение при упражняване субективното потестативно право на органа по назначаването. Предвид изложеното, не е налице соченото в касационната жалба нарушение на приложимия закон, изразяващо се в липса на материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение към датата на издаване на заповедта на органа по назначаването. Фактическите изводи на решаващия съд се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. При осъществяване на правораздавателната дейност на първостепенния съд не са допуснати и нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Проверяваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, в полза на АМ се дължат такива в размер на 100 (сто) лева - юрисконсултско възнаграждание, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение