Решение № 13046 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6804/2011 г.

Решение № 13046 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6804/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Делта-Бисер" ЕООД със седалище с. Огняново, община Гърмен, представлявано от управителя му Росен Събев Чаталбашев, против решение № 3523 от 11.03.2011 г. на Върховния административен съд - седмо отделение, постановено по адм. дело № 5887/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 72 от 09.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите за отнемане на разрешително № 01610067 от 14.11.2007 г. (изменено с решение № 333 от 27.10.2008 г.) за водовземане от минерална вода. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът - министърът на околната среда и водите, се представлява от юрк. Цветков, който оспорва жалбата като неоснователна. Допълнителни доводи излага в писмени бележки по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост и евентуално неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 72 от 09.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отнето разрешително № 01610067 от 14.11.2007 г. (изменено с решение № 333 от 27.10.2008 г.) за водовземане на минерална вода от сондаж "Делта Бисер" на находище "Огняново-Гърмен", с Гърмен и с. Огняново, издадено на "Делта-Бисер" ЕООД - с. Огняново, с цел използването на питейно-битово водоснабдяване без друга алтернатива и за отдих за обект "Хотелски комплекс", намиращ се на територията на парцел I, имоти пл. № 41016, 41017 от кв. 41, в м. "Огняновски минерални бани", в землището на с. Марчево, община Гърмен, област Благоевград, поради неизпълнение на условията в разрешителното за непредоставяне на минерална вода за ползване от други обекти и за плащане на годишни такси за водовземане за 2008 г. и 2009 г. в нормативно определения срок. Административното решение е взето на основание чл. 79, ал. 3, т. 3 от Закона за водите (ДВ, бр. 65 от 2006 г.), във връзка с писмо на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", гр. Благоевград до МОСВ, вх. № 04-04-137 от 16.02.2010 г. и условията по т. 3 и т. 23 в раздел "Условия, при които е разрешено водовземането" и раздел "Такса за водовземане". За да отхвърли жалбата на дружеството, тричленният състав на Върховния административен съд е посочил, че от представените по делото писмени доказателства - удостоверения от "В и К" ЕООД - гр. Гоце Делчев, става ясно, че обект "Хотел за селски туризъм" в м. "Баните", община Гърмен, с инвеститор "Сигма Холидей" ЕООД, няма водопроводна мрежа за захранване на обекта, а обект хотел за селски туризъм, с инвеститор "Делта-Бисер" ЕООД, не може да захрани с вода за питейно-битови нужди, поради недостиг на необходимото водно количество. Обсъдил е представената по делото молба от управителя на "Делта-Бисер" ЕООД до министъра на околната среда и водите, с която е заявено съгласие от лимита на "Делта-Бисер" ЕООД по разрешително за водовземане № 01610067 от 14.11.2007 г. да бъдат прехвърлени на "Сигма Холидей" ЕООД - с. Огняново, по 0,2 л/сек или 6307 куб. м. годишно за питейно-битови нужди. Съдът е посочил, че няма доказателства да е дадено съгласие от компетентния орган, поради което е направил извод, че разрешителното № 01610067 от 14.11.2007 г. не включва предоставяне на вода за хотела на "Сигма Холидей" ЕООД. При постановяване на обжалваното решение съдът е взел предвид и цитираното в административното решение писмо с вх. № 04-04-137 от 16.02.2010 г. на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", в което е посочено, че по отношение на разрешително за водовземане № 400587 от 30.10.2006 г. на Венцислав Манчев Хаджиев, разрешително за водовземане № 41160015 от 04.09.2009 г. на "Сигма Холидей" ЕООД с управител Албена Соколова Чаталбашева и разрешително за водовземане № 41190001 от 27.10.2009 г. на "Сигма Холидей" ЕООД, с цел пълнене на открит водоем за спортен риболов, не са заплатени дължимите такси за правото на водовземане от повърхностен воден обект - река Канина. При това положение съдът е приел, че са издадени отделни разрешения за водовземане на Венцислав Манчев Хаджиев и "Сигма Холидей" ЕООД, но няма доказателства да е разрешено ползването на минерална вода от лимита на "Делта-Бисер" ЕООД, поради което е налице нарушение на условието в разрешителното по т. 3 от раздел "Условия, при които е разрешено водовземането". По отношение на твърдяното в обжалвания административен акт нарушение на т. 23 от разрешителното, съдът е посочил, че от представени с жалбата копия от платежни нареждания е видно, че таксата за 2008 г. е заплатена на 30.11.2009 г. - десет месеца след нормативно определения срок, а тази за 2009 г. - на 15.02.2010 г., след срокът, който е изтекъл на 31.01.2010 г. Съгласно т. 23 от условията, при които е разрешено водовземането, титулярът на разрешителното е длъжен ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения годишен воден обем, като същата се дължи считано от началния срок на разрешителното, съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на МС по чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от тарифата, таксата за ползване на минерални води е годишна и се внася от титулярите не по-късно от 31 януари на следващата година. Съдът е приел, че в случая таксата за 2008 г. и 2009 г. е заплатена към момента на издаване на оспореното решение № 72 от 09.03.2010 г., но след срока, определен в тарифата, което дава основание за отнемане на разрешителното. Така постановено решение е правилно. Спорът между страните по делото е налице ли са нарушенията, послужили пред административния орган като фактическо основание за постановяване с оспореното решение отнемане на разрешително за водовземане от минерална вода от сондаж "Делта Бисер" на находище "Огняново-Гърмен", с. Гърмен и с. Огняново, общ. Гърмен, издадено на "Делта-Бисер" ЕООД - с. Огняново, с цел използването на питейно-битово водоснабдяване без друга алтернатива и за отдих за обект "Хотелски комплекс". Като фактически основания в обжалваното пред тричленния състав на ВАС административно решение са посочени нарушения на т. 3 и т. 23 от раздел "Условия, при които е разрешено водовземането" в разрешително № 01610067 от 14.11.2007 г. за водовземане от минерална вода, издадено в полза на "Делта-Бисер" ЕООД. I. Точка 3 от "Условията, при които е разрешено водовземането" гласи, че титулярът на разрешителното е длъжен да не предоставя минералната вода, предмет на разрешителното за ползване от други обекти. От приложения по делото и неоспорен от страните констативен протокол № КД-01-388 от 09.10.2009 се установява, че жалбоподателят, настоящ касатор, е подавал минерална вода за други два хотела, собственост на фирма "Сигма Холидей" ЕООД и Венцислав Манчев Хаджев. В констатациите на представителя на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" с център Благоевград е посочено, че "...двете сгради, собственост на "Делта-Бисер" ЕООД, се снабдяват с топла минерална вода посредством отделни тръбопроводи от сондажната камера. От сондажната камера, посредством трети тръбопровод, се доставя топла вода до сграда, собственост на "Сигма Холидей" ЕООД". Тук следва да се отбележи, че касаторът в жалбата си сам потвърждава тези обстоятелства, като възразява, че "Делта-Бисер" ЕООД и "Сигма Холидей" ЕООД е обединение, настъпило след издаване на разрешителното и поради това твърди, че "макар и първоначално издадено в полза на "Делта-Бисер" ЕООД, то правомерно и законосъобразно е могло и се е ползвало и от хотела "Сигма Холидей" - част от хотелския комплекс на "Делта-бисер" ЕООД". Тези възражения са неоснователни. Адресат на разрешителното за водовземане от минерална вода е "Делта-Бисер" ЕООД. Обект на водоснабдяване е хотелски комплекс, намиращ се на територията на парцел I, имоти с планоснимачни номера 41016, 41017 от кв. 41 в местността "Огняновски минерални бани" в землището на с. Марчево, собственост на "Делта-Бисер" ЕООД. Тук се има предвид само този обект, собственост на "Делта-Бисер" ЕООД, а не всички други, които за в бъдеще би могло да станат собственост на дружеството, каквото е "Сигма Холидей" ЕООД. Предвидени са и стойности за разрешен дебит (0,9 л/сек), разрешен годишен обем (28 382,4 му/годишно), както и максимално допустимо експлоатационно понижение във водовземното съоръжение, които биха били нарушени (превишени) при неразрешено водовземане от друг обект, какъвто всъщност е конкретният случай. По-нататък в констативния протокол от 09.10.2009 г. е записано, че "последователно от същия тръбопровод с топла вода се захранва сграда, собственост на Венцислав Манчев Хаджиев от с. Дебрен, общ. Гърмен". Първоинстанционният съд обосновано е кредитирал представената по делото молба от управителя на "Делта-Бисер" ЕООД, с която заявява, че е съгласен от лимита на "Делта-Бисер" ЕООД по разрешително за водовземане № 01610067 от 14.11.2007 г. да бъдат прехвърлени на "Сигма Холидей" ЕООД и Венцислав Манчев Хаджиев за питейно-битови нужди. Но с оглед това, че няма доказателства да е дадено съгласие от компетентния орган, обоснован е изводът на решаващия състав, че разрешителното № 01610067 от 14.11.2007 г. не включва предоставяне на вода за хотела на "Сигма Холидей" ЕООД и Венцислав Манчев Хаджиев от с. Дебрен. При това положение настоящата касационна инстанция намира за доказано извършеното от касатора нарушение на т. 3 от "Условията, при които е разрешено водовземането", посочени в отнетото разрешително за водовземане от минерална вода. II. Съгласно т. 23 от "Условията, при които е разрешено водовземането", титулярът на разрешителното е длъжен ежегодно да заплаща такса за водовземане за разрешения годишен воден обем, като същата се дължи считано от началния срок на разрешителното, съгласно размерите и сроковете, определени в тарифата на Министерския съвет от чл. 194 от ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата. Съгласно чл. 4, ал. 1 от тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г., таксата е годишна и се внася от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година. По делото е безспорно установено, а и самият касатор прави признание за това, че таксата за 2008 г. и 2009 г. е заплатена към момента на издаване на оспореното решение № 72 от 09.03.2010 г., но след срока определен в тарифата, което дава основание за отнемане на разрешителното, както обосновано е приел и тричленният състав на Върховния административен съд. III. Останалите оплаквания са във връзка с допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които обосновано са приети за неоснователни. Констатациите на административния орган са извършени по законоустановения ред, при спазване на законовата процедура. В този смисъл обжалваното решение на тричленния състав е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените в жалбата отменителни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,