Решение № 8150 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2014 г.

Решение № 8150 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от група жители на с. Нефела и гр. Враца, подписана от Валентин Петров Тодоров, Цветан Георгиев Петров, Ваньо Георгиев Коцев, Милчо Николов Младенов и Ирина Василева Димитрова, срещу решение № 505 от 15.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3174 от 2013 г. на Върховния административен съд - трето отделение. С решението е отменено Решение № 100 на Министерския съвет на Република България от 14.02.2013 г., публикувано в ДВ, бр. 18 от 22.02.2013 г. В съдебно заседание Ваньо Георгиев Коцев се явява лично и с адв. Христов. Валентин Петров Тодоров и Ирина Василева Димитрова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Цветан Георгиев Петров и Милчо Николов Младенов, редовно призовани, се явяват лично. В касационната жалба изтъкват доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и искат същото да бъде отменено. Ответникът кмет на община Враца, редовно призован, се представлява от адв. Бончев. Счита жалбата за недопустима. Прави алтернативно възражение за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски в полза на община Враца. Ответникът кмет на кметство с. Нефела, редовно призован, се явява лично и с адв. Бончев. Счита жалбата за недопустима, поради това че инициативният комитет не е избран по съответния законов ред. По същество намира решението на тричленния състав за правилно. Ответницата Бойка Йорданова Коларова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Заинтересованата страна - областният управител на област Враца, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е недопустима поради липсата на активна процесуална легитимация. Касационните жалбоподатели не са участвали като страна в първоначалното разглеждане на делото. По съществото на спора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е преценил, че решението на Министерския съвет е прието при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Подписката между жителите на с. Нефела не е проведена по правилата на ЗПУГДВМС, а и самите лица са оттеглили искането си чрез участие в други граждански инициативи с цел да се спре присъединяването на селото към гр. Враца. Министерският съвет не е приложил правилно разпоредбите на чл. 46-52 от ЗПУГДВМС във вр. с чл. 20, т. 1 от ЗАТУРБ. Участието на гражданите е чрез искане, подписано от 25% от гражданите на с. Нефела и на живеещите в гр. Враца. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Касационните жалбоподатели са подписали искането от 08.04.2011 г. до Общинския съвет - Враца, за извършване на административно-териториалната промяна, въз основа на което са приети решение на Общинския съвет - Враца, и решението на Министерския съвет - предмет на оспорване по делото. Поради това че са участвали в административната фаза на производството по приемане на решението на Министерския съвет, тези лица имат правен интерес от обжалване на решението на Върховния административен съд - трето отделение. В този смисъл решението има сила за тези лица и по аргумент на чл. 210, ал. 2 от АПК за тях възниква правото на касационно обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд - трето отделение, е образувано по жалби на кмета на община Враца, кмета на кметство с. Нефела и от Бойка Йорданова Койчева - в качеството й на представител на жителите на с. Нефела по чл. 47 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), срещу Решение № 100 на Министерския съвет на Република България от 14.02.2013 г., с което се присъединява населеното място село Нефела към град Враца, община Враца, област Враца. Съдът е отменил обжалваното решение, като е приел, че решението е прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 46-52 от ЗПУГДВМС във вр с чл. 20, т. 1 от ЗАТУРБ, и при нарушение на материалноправни норми. Посочил е, че присъединяването на населеното място село Нефела към друго населено място е въпрос, пряко засягащ интересите на населението. Прякото участие на гражданите при решаването на този въпрос е уредено в специалния закон - ЗПУГДВМС. Искането до Общинския съвет - Враца, от 08.04.2011 г. е внесено от три физически лица и е подкрепено от подписка, която не е проведена по правилата на чл. 46 и сл. от ЗПУГДВМС. Освен това не са проведени събрание и информационна кампания, която да осигури възможност за информиран избор на населението. Приел е, че искането от 25% от избирателите за извършване на административната промяна следва да включва както населението на с. Нефела, така и избирателите на гр. Враца, които също са заинтересовани от исканата промяна. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, намира, че като краен резултат решението на тричленния състав е правилно, но не споделя част от мотивите, изложени в решението. Материалноправните разпоредби, уреждащи извършването на административно-териториална промяна чрез присъединяване на едно населено място към друго, се съдържат в чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 20 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ). Законът регламентира, че процедурата за териториална промяна започва с искане от 25% от избирателите на заинтересованите населени места. Поради спецификата на закона той урежда процедурата по изменение на териториалната единица, но не и реда, по който се формира искането от заинтересованите лица. Той е уреден в чл. 44 и сл. от ЗПУГДВМС. Посоченият закон е специален и регламентира начина, по който местната гражданска инициатива може да приеме валидно решение за решаване на въпроси от местно значение. Неспазването на този ред, въведен в закона от 2009 г., е довело до провеждането на две различни местни инициативи с противоречиви искания, като част от избирателите от с. Нефела участват и в двете инициативи. Освен това съдът правилно е отчел, че съществено нарушение на процедурата по формирането на искането е липсата на информационна кампания и обществена дискусия, за да се оповестят целите на инициативата и се даде възможност на населението за информиран избор. С това е нарушена императивната разпоредба на чл. 50 от ЗПУГДВМС. Основателно е възражението в касационната жалба по отношение на даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 20 от ЗАТУРБ. В мотивите си тричленният състав неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 20 от ЗАТУРБ изисква искането за административно-териториалната промяна да е подписано най-малко от 25% от избирателите, чийто постоянен или настоящ адрес е в едно от двете населени места - с. Нефела и гр. Враца. Тълкуването на разпоредбата не води до този извод. Присъединяването на едно населено място към друго и закриването му като кметство по чл. 32, ал. 4 от ЗАТУРБ засяга пряко интересите само на избирателите в населеното място, което се присъединява и закрива. Само те са засегнати от административната промяна на границите и на управлението му. Ако законът имаше предвид необходимо съгласие и на избирателите от населеното място, към което става присъединяването, щеше да уреди правомощия по решаването на този въпрос и на съответния общински съвет, в случая на гр. Враца. В този смисъл петчленният състав на Върховния административен съд не споделя мотивите в обжалваното решение. В останалата част първоинстанционният съд правилно е преценил всички представени доказателства и възражения на страните и решението му е съобразено с приложимия материален закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,