Решение № 10426 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15583/2011 г.

Решение № 10426 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15583/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 1206/20.09.2011 г., постановено по адм. дело № 1651/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 020900682/28.08.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-268/29.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил приетото заключение на вещото лице по основната СТЕ ведно с останалите доказателства по делото, поради което необосновано е кредитирал изводите на експерта. Сочи, че цените по представените впоследствие от ревизираното лице договори са много по- ниски от пазарните, с оглед на което те не могат да бъдат критерий при определяне на размера на направените разходи. Намира, че заключението не експерта в ревизионното производство е обективно и следва да бъде възприето от съда, като излага подробни доводи в тази връзка и моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - Деян Георгиев Дачев, чрез процесуален пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Касационна жалба е депозирана и от Деян Георгиев Дачев срещу Решение № 1206/20.09.2011 г., постановено по адм. дело № 1651/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 020900682/28.08.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-268/29.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е допуснал нарушение на правилата на логическото мислене по отношение на преценката на доказателствения материал. Сочи, че по делото са останали необсъдени заключението на вещото лице по ССчЕ, неправилно е интерпретиран РА, издаден на майката на жалбоподателя, в която полученият заем от "Сеа Комерс" ЕООД е признат като неин приход. Навежда довода, че вътрешните отношения между майката и сина й нямат значение досежно данъчното облагане на последния и не променят факта, че строителството е извършено изцяло с нейни средства, поради което впоследствие е извършена посочената дарствена сделка. Счита, че по отношение на ревизираното лице е приложим чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.), който предвижда, че окончателният данък следва да се внесе до 15 дни от датата на удържането му - т. е. през 2003 г., във връзка с което релевира възражение за изтекла погасителна давност към 1.01.2009 г. Поддържа, че неправилно са определени съответните данъчни основи, като навежда подробни доводи в тази връзка, както и относно събраните по делото доказателства и следващите от тях изводи. По същество моли съда да отмени обжалваното решение в посочената част, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище по касационната жалба на Деян Дачев. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас е отменил ревизионен акт № 020900682/28.08.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-268/29.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас в частта, с която са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. за размера над 24 473.28 лв. и следващата се лихва за размера над 17 464.51 лв., както и за 2004 г. - за размера над 26 965.98 лв. и лихва за размера над 15 849.66 лв., а в останалата й част жалбата е отхвърлена. За да обоснове този краен правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на съответния процесуален ред, но при неправилно приложение на материалния закон досежно размера на установените задължения. Първоинстанционният съд е възприел като правилна констатацията на ревизиращите органи за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за преминаване към установяване на задълженията на лицето за данък върху доходите по особения ред, оправомощаващ органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определената от тях основа. Във връзка с нейното формиране, съдът е изследвал представените договор за заем и дарение, договори за извършени СМР, разходите за построяване на процесния хотел съобразно основното заключение на вещото лице по проведената СТЕ и събраните гласни доказателства, в резултат на което е приел, че са опровергани констатациите в РА относно размера на извършените през 2003 и 2004 г. от ревизираното лице разходи. Поради това, в съответствие със сумите, посочените от вещото лице, съдът е изменил размера на данъчната основа и следващия се на тази база данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и за 2004 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Неоснователно е възражението на директора на Дирекция "ОУИ" във връзка с кредитирането от съда на основното заключение на вещото лице по проведената СТЕ. В съдебно заседание вещото лице подробно е пояснило на какво се дължи разликата между сумите по основното и допълнителното заключение по СТЕ и обстойно е изложило параметрите, отчетени при ценообразуването, като е съобразило и показателите по представените договори за строителство и отделни дейности във връзка с изграждането на недвижимия имот. Съобразно чл. 122, ал. 2, т. 10 от ДОПК при формиране на основата за облагане с данъци следва да се отчетат и сключените договори от лицето във връзка с осъществяваната от него дейност, поради което правилно съдът е приел, че стойностите по основното заключение са относими към съответното лице обстоятелства по смисъла на визираната норма и е съобразил същите при определяне на размера на данъчната основа. В тази му част решението не страда от релевираните касационни пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Деян Георгиев Дечев: Относно представения РА по извършената ревизия на майката на касатора, съдът е приел, че не е налице идентитет между изследваните периоди, поради което настоящият състав преценява като неоснователно възражението на касатора, че заключението на вещото лице по проведената ССчЕ е останало необсъдено. От една страна то има за предмет фактически и правни изводи, за които съдът не се нуждае от специални знания, а от друга - дори и да не бе обсъдено, то това нарушение не би могло да се квалифицира като съществено, тъй като не е повлияло на формираната крайна воля на съда. Констатациите в мотивите на ревизионен акт, издаден в друго ревизионно производство и по отношение на друго лице са ирелевантни, тъй като не обвързват нито органа по приходите, нито съда. Основателен е доводът на касатора, че всяко трето лице може фактически да осъществи строителството в чужд имот, но определящо за данъчното облагане е в чий патримониум са настъпили вещно - правните последици от това. В случая, между страните е безспорно, че към ревизирания период притежател на правото на строеж върху имота е било непълнолетното лице, поради което то е придобило и собствеността върху сградата към момента на изграждането й в груб строеж. Сключената през 2005 г. последваща дарствена сделка в полза на неговата майка не е основание да се презумира, че разходите по строителството са извършени изцяло с нейни средства, за което релевантно обстоятелство в хода на ревизионното и съдебното производство не е проведено пълно насрещно доказване. Правилен е изводът на съда, че представените договори за заем между майката на касатора и "Сеа комерс" ЕООД, "Ар - Ди" ЕООД, "АР - Джей" ЕООД, Димитър Козаров и договорът за дарение с Гинка Козарева нямат достоверни дати за трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При липсата на декларирани от Дачева доходи по ГДД за 2003 г. и 2004 г., при непредставянето на доказателства за направени вноски по издължаване на заемите, както и на такива, сочещи, че тези средства са изразходвани именно за процесното строителство, съдът правилно е приел, че обективираните в тази връзка констатации в РА не са опровергани. Настоящият състав не споделя аргументите на касатора за необоснованост на обжалваното решение в атакуваната му част. Формираните от съда в тази връзка фактически изводи са изведени след всеобхватна преценка на събраните доказателства, съобразно доказателствената им сила, а осъществените на тяхна база фактически и правни изводи са логически издържани. Неоснователно е оплакването за противоречие на преценката на съда със събраните гласни доказателства, включително и изявлението на майката на касатора, които съдът законосъобразно е ценил съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК и съответно чл. 28, ал. 4 от ЗОДФЛ (отм.). Действително, последната разпоредба е в глава "Данъчни облекчения", но предвижда изискуемите документи за установяване на извършването на дарението от дарителя, поради което липсата на такива подкрепя извода за недоказаност на твърдяната дарствена сделка от 1.02.2002 г. На следващо място, неоснователен е доводът за приложимост на разпоредбата на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) във връзка с чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.). Доходите в размер на разходите за изграждане на хотела не могат да се определят като такива от "случайни сделки и от всички други източници" по смисъла на чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.) и не подлежат на облагане с окончателен данък. Ревизираното лице е местно физическо лице и процесният доход няма характер на необлагаем по смисъла на чл. 12 от ЗОДФЛ, поради което правилно органът по приходите е обложил доходите по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./. Съобразно чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм., в действащата редакция към 2003 и 2004 г./ годишната данъчна декларация за облагаемия доход по чл. 14 от с. з. е следвало да бъде подадена до 15 април на следващата година, а по аргумент от чл. 51 от с. з. - данъкът е следвало да бъде внесен в 30-дневен срок след подаването й. Следователно, началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност за данъка за 2003 г. е 16.04.2004 г. Към датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията - 13.02.2009 г., петгодишният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл, поради което релевираното възражение за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Настоящият състав намира, че при формирането на данъчната основа за 2003 г. съдът неправилно е включил в размера на изразходваните парични средства от ревизираното лице сумата от 2019 лв., представляваща средния разход за издръжка и живот съобразно информацията, публикувана от НСИ в "Бюджети на домакинствата" за 2003 г. Към този период ревизираното лице е било непълнолетно и неговата издръжка е осъществявана от родителите му. Аналогично, до навършването на пълнолетие, за първата половина на 2004 г. неправилно е включена сумата за издръжка от 1183 лв. Така, данъчната основа, определена на базата на разходите за строителство съобразно основното заключение на вещото лице по проведената СТЕ за 2003 г. възлиза на 84 647.50 лв., а за 2004 г. - на 92 995 лв., като към последната сума трябва да се прибави и необходимата сума за издръжка за половин година /след навършване на пълнолетие/, възлизаща на 1183 лв. В съответствие с този размер на данъчните основи настоящият състав приема, че дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. възлиза на сумата от 23 887.76 лв., а следващата се лихва за забава е в размер на 17046.72 лв. За 2004 г. данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) възлиза на 26 622.82 лв., а лихвата за забава е15648.04 лв. Тези стойности на данъчните задължения и лихви налагат отмяна на обжалваното решение и в двете му части, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени РА за 2003 г. за сумите над 23 887.76 лв. и лихва над 17 046.72 лв. и за 2004 г. - за сумата над 26 622.82 лв. и лихва над 15 648.04 лв., като се отхвърли оспорването в останалата му част. Съобразно изхода на спора и направеното искане, решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на Дирекция "ОУИ" се присъдят осъществените в първоинстанционното производство разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение и съответната на отхвърлената част от оспорването част от заплатеното възнаграждение за вещо лице, възлизащи общо на сумата от 2 379.47 лв. В полза на Деян Георгиев Дачев следва да се присъдят разноски в размер на 434.22 лв. съобразно уважената част от оспорването. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,