Решение № 4412 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2019 г.

Решение № 4412 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6952/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Асеновград, чрез юрк. Марчева, срещу решение № 995 от 08.05.2019 г., постановено по адм. дело № 302/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответните страни - Д. Иванов, С. Иванова, И. Язова, И. Иванова, Н. Иванова не ангажират становище по жалбата Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отменил заповед № А -21/07.01.2019 г. на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "ограда с плътна част" изпълнена в ПИ с идентификатор № 00702.522.203 по КК и КР на гр. Асеновград, разположена с лице към две улици – [адрес], [населено място], на две места по имотната граница с бетон и метални колове и телена мрежа с дължина 9, 80 м., ширина 0, 15 м. и височина 0, 40 м. на плътната част, с 1, 10 м. височина на телената мрежа, до ПИ с идентификатор № 00702.522.203. За да постанови този резултат, съдът е приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена при липса на фактически и правни основания съответно в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че в случая не е налице посоченото от административния орган правно основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ- процесният строеж да е незаконен, като извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Въз основа на събраните по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно–техническа експертиза установява, че височината на плътната част на оградата не надвишава 0, 60 см. При това положение, по аргумент на чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, законността на строежът не се предпоставя от разрешение за извършването му. На следващо място съдът приема, че при липса на определени общи изисквания към оградите съгласно чл. 48, ал. 2 ЗУТ, начинът по който е изпълнена оградата с оглед характеристиките й предполага тя да бъде определена, като "лека ограда" по смисъла на чл. 48, ал. 8 ЗУТ. В заключение съдът приема, че по делото е безспорно установено, че разпоредената за премахване ограда е изпълнена изцяло в имота на жалбоподателите и с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 11 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, поради което органът е издал незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, която разпоредба обявява за незаконен строеж или част от него, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В разпоредбата на чл. 151 ЗУТ подробно са предвидени изключенията, за които не се изисква разрешение за строеж, а в ал. 1, т. 11 са посочени и леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0, 6 м в рамките на поземления имот. Разпоредбата на чл. 48 ЗУТ предвижда два вида огради - лека и плътна, но липсва легална дефиниция за понятието "лека ограда". Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУТ извън урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2, Както правилно е приел съдът, в случая кметът на общината не е определил общите изисквания към оградите. От събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице, се установява, че в случая процесната ограда е с плътна част по малко от 0, 60 м. В експертизата е посочено, че изградените огради са изпълнени с бетонов цокъл с височина от 0, 40 м. и широчина 0, 15 м. (ограда с дължина от 9, 80 м.), както и с широчина от 0, 16 м. (ограда с дължина от 4, 75 м.). В бетоновия цокъл на оградата с дължина 9, 80 м. са замонолитени 7 броя стоманени колонки от квадратна тръба със сечение 5/5 см и височина 1, 10 м., над горния ръб на бетоновия цокъл. В бетоновия цокъл на оградата с дължина 4, 75 м. е монтирана само една колонка от стоманена тръба с диаметър 3 см., излизаща на височина от 0, 75 м над горния ръб на цокъла. Между колонките на оградата с дължина 9, 80 м. е монтирана телена мрежа с височина 1, 00 м. При така установените по делото факти и заключението на съдебно-техническата експертиза, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че изградената ограда е лека по смисъла на закона, като се има предвид начина, по който е изпълнена. Спрямо така установените факти съдът правилно е приложил материалният закон, като приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,